Решение № 2047 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2047 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100508648 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. П. Д. срещу решение № 9967/27.05.2024г., постановено по гр. д. № 61059/2022г. на СРС, 74 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният от И.

П. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Разсадник Коньовица“ № **** срещу „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 9 600 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната 1 инстанция разноски.

Предмет на въззивна проверка е и подадена от „ЗД Бул Инс“ АД въззивна жалба срещу решение № 9967/27.05.2024г., постановено по гр. д. № 61059/2022г. на СРС, 74 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, е осъден да заплати на И. П. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Разсадник Коньовица“ № ****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 5000 лв. до уважения размер от 9 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са причинени вследствие на настъпило на 16.12.2021 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, причинено по вина на водача на МПС „Шкода Фабия“ с рег. № СВ****МА, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 05.05.2022 г. до окончателното плащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за сумата над 5000 лв. до уважения размер от 9 600 лева.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по 2 т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното.

С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че въззивникът ищец е отправил писмена претенция към въззивника застраховател. В тримесечният срок той не е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди и не е изплатил такова. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 493, ал. 1 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл.

432 от КЗ трябва да бъде осъществен следния фактически състав:

3 застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на процесния лек автомобил, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Не се спори относно настъпилите травматични увреждания, както и причинно – следствената връзка между същите и твърдения механизъм на увреждане.

Не се спори по делото относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомобил при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП. Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432 от КЗ.

Горните обстоятелства не са спорни между страните.

Предмет на производството е единствено размера на заявената претенция за обезщетение по чл. 432 КЗ, за разликата над 5000 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева. До този размер от 5000 лв. първоинстанционното решение е влязло в законна сила и се ползва с обвързваща сила за страните и съда относно правопораждащите отговорността на застрахователя факти. Ето защо, останалите обстоятелства, попадащи във фактическия състав на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 432 КЗ, съдът приема за установени със сила на пресъдено нещо и извън предмета на въззивното производство.

Спорният между страните въпрос се свежда до това какъв е размерът на дължимото обезщетение.

Видно от събраните по делото доказателства на ищеца са причинени 4 следните травматични увреждания: мекотъканна травма – контузия в областта на ляво коляно, налагаща имобилизация на ляв крак, като на 28.12.2021 г. поради наличието на голям хематом на меки тъкани се наложило провеждане на хирургична интервенция с инцезия и евакуация на хематома /оперативно лечение/, след което отново е поставена гипсова имобилизация, която е свалена при проведен на 17.01.2022 г. преглед. Установява се, че в периода от 24.01.2022 г. до 31.01.2022 г. е била извършена и рехабилитация. Съгласно заключението, макар и ангажираща само меки тъкани, в случая травмата е била сравнително тежка и за повече от 30 дни е водела до функционално значимо затруднение в движенията на левия долен крайник по отношение на основните му функции – опорна и ходилна. Посочено е, че при липса на настъпили усложнения в хода на оздравителния процес може да се очаква възстановяване до около 2-2,5 месеца след инцидента, като за същия период е било препоръчително при придвижване пострадалата да отбременява натоварването на крайника и да ползва помощни средства. Тази травма по медикобиологичната си характеристика представлява средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 НК – причинено трайно затруднение на левия долен крайник за повече от 30 дни. Съгласно заключението непосредствено след инцидента и след приложената хирургична интервенция придвижването на пострадалата е било затруднено, като това е затруднявало самообслужването и е обуславяло нужда от помощ в ежедневните й дейности – обличане, хигиена и др. Констатирано е, че от наложилата се операция на травмата ще остане белег, който е постоянен и за цял живот, като не са констатирани данни ищцата да е страдала от заболяване, което да се е отразило на възстановителния период. При изслушването му вещото лице допълва, че функцията на крака следва да е възстановена. Белегът на крака не може да се възстанови.

От събраните пред СРС гласни доказателства – разпит на свидетеля П.Д., се установява, че вследствие на инцидента въззивникът ищец е претърпяла болки, получила е синини на краката, както и хематом на левия крак, пиела лекарства за обезболяване, като първоначално ползвала патерици и се налагало свидетелят да й помага в ежедневните дейности, а впоследствие при излизания използвала бастун. Преди инцидента била много жизнен човек, имала любими занимания, ходила на излети в планината, излизала с приятелки, ходила на гимнастика сутрин в парка, почти всяка неделя ходила 5 на хора. След инцидента ищцата се затворила в себе си, изпитва силен стрес, излиза рядко, тъй като накуцва и към момента. Ходи трудно, вкъщи използва бастун, изпитва страх от колите, усеща болка при разваляне на времето.

Съгласно изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС, при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. А също така и на основание чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай.

Разпечатката съдържа 37 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f94b10b-b550-4856-af6f-32b23d6e616b