Определение № 22624 от 13.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22624 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508486 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 236048/07.07.2025 г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД против Определение № 27305/24.06.2025 г. по гр.д. № 58869/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 8338/09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 58869/2024 г. по описа на СРС, 113 състав.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното определение.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимото адвокатско възнаграждение в размер, който е занижен, несправедлив, неотговарящ на защитимия интерес по исковата претенция, необосновано намален при аргумента, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Относно наличието или липсата на последните две обстоятелства, които са от обуславящо значение за определяне размера на дължимото се възнаграждение, излага съображения, че първоинстанционният съд не е посочил критериите, въз основа на които е извършил преценката си. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че предвид ниския материален интерес по делото, справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение е именно присъдената 1 със съдебното решение сума. Несъстоятелен и необоснован е аргумента, че извършените по делото процесуални действия не са многобройни, като основание да намали претендираното от жалбоподателя – ищец адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Недопустимо, според жалбоподателя, първоинстанционния съд е присъдил разноски под установените минимуми с уважения размер на разноските за заповедното производство. Във връзка с неспазване на законоустановените минимуми на възнагражденията, излага твърдения, че липсва обосновка за неприлагане на Наредба №1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят, счита, че неправилно е уважено възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, направено от ответната страна, доколкото последният е бил запознат с последиците от неизпълнение на свое ликвидно и изискуемо задължение, както и свързаните с това разходи.

Претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение с включено ДДС, тъй като не става ясно от текста на съдебното решение дали е включено в присъденото възнаграждение. Предвид всичко изложено, счита, че в противоречие със Закона за адвокатурата, първоинстанционния съд е присъдил адвокатско възнаграждение, което е необосновано и несправедливо.

Моли за отмяна на обжалваното определение, като постанови друго, с което да уважи изцяло претенциите за присъждане на разноски по изцяло уважения иск. Претендира разноски и за производството по частната жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба вх. № 250112/18.07.2025 г., подаден от ЗК „Лев Инс“ АД, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.

Основният аргумент е, че с извършеното на 05.03.2025 год. дружеството е заплатило главницата, разноските за държавна такса за завеждане на иска и 150 лева за адвокатско възнаграждение, като с присъдените с решението при признание на иска суми, представляващи сторени по делото разноски, съдът е присъдил всички доказани от ищеца разходи. Поддържа твърденията си за недобросъвестно процесуално и извънсъдебно поведение на ищцовото дружество, изразяващо се в прилагане към покана за доброволно изпълнение на нечетливи документи, възпрепятстващи възможността ЗК „Лев Инс“ АД своевременно да се запознае с естеството и размера на задължението си, респ. да пристъпи към неговото удовлетворение. Дружеството – жалбоподател не отстранява нередовностите и при изрична молба на ЗК „Лев Инс“ АД, като 2 едва с депозиране на исковата молба след подадено възражение по чл.414 ГПК срещу заявлението, подадено по реда на чл.410 ГПК, представя надлежни и четливи документи, от които е възможно установяването на естеството и размера на дълга. Моли за оставяне без уважение на подадената частна жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба и отговора на частната жалба доводи, намира следното:

Производството по гр.д. № 58869/2024 г. по описа на СРС, 113 състав е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ срещу ЗК „Лев Инс“ АД. С исковата молба е направено искане да бъдат присъдени направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Към молба вх. № 89040/13.03.2025 г. процесуалният представител на ищеца е представил списък с разноски по чл.80 ГПК, в който са описани като направени разноски във връзка с производството – такса за издаване на заповед за изпълнение, държавна такса за предявяване на установителен иск, адвокатско възнаграждение в заповедното производство и исковото производство, като са посочени и съответните претендирани суми. Изрично искане е направено адвокатските възнаграждения да бъдат присъдени с начисленото ДДС. Приложена е фактура №708/01.10.2024 год. и платежно нареждане за заплащане на посочените във фактурата суми, сред които е и възнаграждението, заплатено по частно гражданско дело №43859/2024 год.

Представен е и акт за регистрация по ЗДДС №220422102419258/15.07.2021 год. Направено е искане с решението да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

С Решение № 8338/09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 58869/2024 г. по описа на СРС, 113 състав предявеният иск е отхвърлен поради плащане, извършено в хода на процеса, като ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 293,34 лева възнаграждение за заповедното производство и сумата от 325 лева – възнаграждение за исковото производство.

С молба вх. № 188150/29.05.2025 г. „Дженерали Застраховане“ АД е направило искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде увеличен присъдения хонорар и да бъде определен разумен, справедлив 3 и пропорционален на реално осъществената процесуална защита такъв, предвид вече присъдените възнаграждения по приключили дела.

С Определение № 23705/24.06.2025 г. искането е оставено без уважение, като районният съд е приел, че определеното възнаграждение съответства на фактическата и правната сложност на делото, направеното признание и своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност.

Преценката на съда, посочва се в обжалваното определение, обхваща и типовия характер на спора, материалния интерес и конкретно извършените от процесуалния представител действия.

Софийският градски съд, IV - Б състав, намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение в частта му за разноските. Процесуалният представител на ищеца е направил искането си в законоустановения срок.

В случая, настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетите от страна на първоинстанционния съд изводи в частта, с която се приема, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват сторените от него и доказани за извършени разноски, тъй като очевидно е, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждането на делото срещу него, като последният, чрез извършеното плащане в хода на процеса, признава съществуването и дължимостта на сумите към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Счита, обаче, че определения от първоинстанционния съд и присъден размер на възнаграждението е необосновано занижен и не отговаря на изискванията за справедливост и обоснованост.

Настоящият състав на въззивния съд е запознат с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22, постановено по реда на чл. 267 от ДФЕС и задължително относно тълкуване на правото на Европейския съд за националния съд е прието, че и нормата на чл. 101, §1 от 4

ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.

Становището в цитираната практика на СЕС е възприета и в Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., съгласно което минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Предвид изложеното, възражението за немотивираност на отказа на съда да приложи Наредба № 1/09.07.2004 г. се явява неоснователно, като, обаче, същите могат да служат за ориентир, заедно с всички останали конкретни обстоятелства по конкретния казус, както и неговата фактическа и правна сложност.

Въз основа на тълкуването на чл. 101, § 1 от ДФЕС, дадено от СЕС, настоящият съдебен състав намира, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

При преценка на фактическата и правна сложност на делото, възприети като основен критерий при извършване на преценката дали присъденото възнгараждение е прекомерно или занижено, ведно с обема и качеството на извършената работа, съдът приема, че определеното от районния съд възнаграждение не отговаря на посочените изисквания.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции. Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато 5 приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално, това само по себе си обуславя повисока правна сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване. Преценката на съда относно наличието или липсата на фактическа и правна сложност на едно производство, обхваща и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. От значение е и цената на предявените искове.

В случая, първоинстанционният съд е приел, че извършеното от ответника признание на иска само по себе си е достатъчна индикация за липсата на фактическа и правна сложност по делото, на база на което е приел по направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК прекомерния размер на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. В резултат на този извод, редуцира размера до сумата от 300 лева. Приема още и че отлагането на делото се е наложило единствено заради поведението на процесуалния представител на ищеца, доколкото същият е имал възможност да се запознае и вземе становище по представеното платежно нареждане, намиращо се в кориците по делото.