Решение № 262879 от 29.11.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262879/29.11.2021г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14309 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба във фаза по извършването.

С решение

№262120/30.06.2021г. на ВРС, постановено по гр. дело №14309/2020г. на ВРС,

ХХІ състав, е допусната СЪДЕБНА ДЕЛБА на:Жилище, апартамент с идентификатор ******************по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД- 18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на ****, намиращ се на етаж 4 в сграда с идентификатор **************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, брой нива на обекта: 2, с площ от 101,62 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №5 с площ от 5,80 кв.м., както и 5,6904 % ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: ниво 1- на същия етаж: **************.1.16, под обекта: **************.1.13, над обекта: няма; ниво 2- на същия етаж: **************.1.16, под обекта: **************.1.16, над обекта: няма, с административен адрес на имота: гр.Варна, район „*********", ул."************" № 29, вх."Б", ет.4, ап.7, ведно с припадащите му се 5,6904 % идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 336,70 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 348 кв.м., с адрес: гр.Варна, ул."************"

№ 29, представляващо поземлен имот с идентификатор ************** по КККР, одобрени със Заповед № *********************. на ИД на ****, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: квартал 22, парцел VI-7, при граници: ПИ № № **************, **************, **************, **************, **************, **************, между съделителите

Х.М.Й., ЕГН ********** и А.Т., ЕГН **********, при квоти: ½ (едва втора) идеални части за Х.М.Й., ЕГН ********** и ½ (едва втора) идеални части за А.Т., ЕГН **********.

В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебното производство по делба е приета за съвместно разглеждане претенция по сметките от съделителя Х.М.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу съделителя А.Т., ЕГН ********** с адрес ***, за осъждане на последната да заплати обезщетение в размер на 6300 лева /шест хиляди и триста лева/, съответстващо на припадащите се ½ ид.ч. от делбения апартамент с идентификатор ******************по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на ****, намиращ се на етаж 4 в сграда с идентификатор **************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, с предназначение жилищна сграда-многофамилна, брой нива на обекта: 2, с площ от 101.62 кв.м., прилежащи части: изба 5 с площ от 5,80 кв.м. и 5,6904% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: ниво 1 – на същия етаж: **************.1.16, под обекта: **************.1.13, над обекта: няма, ниво 2 - на същия етаж: **************.1.16, под обекта: **************.1.16, над обекта: няма, с административен адрес на имота: гр. Варна, район „*********“, ул. „************“ № 29, вх. Б, ет. 4, ап.

7, във връзка със събрани от ответника наеми за периода от 01.02.2019г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението, с пр. осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. С. желае допуснатия до съдебна делба недвижим имот да бъде изнесен на публична продан, а предявеният осъдителен иск по приетата претенция по сметките между съделителите да бъде уважен.

Ответникът, който в съдебно заседание се представлява от адв. Ч., също пледира за изнасяне на имота на публична продан. Намира предявените иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за събрани наеми от делбения имот за недоказан, поради което желае да бъде отхвърлен.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Прието по делото е заключение по назначена от съда съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която Й.А. посочва, че допуснатият до делба имот представляващ жилище, апартамент с площ от 101,62 кв.м. е реално неподеляемо на два дяла, като не са налице изискванията за наличие на съответните обслужващи помещения. Експерта посочва, че е невъзможно и да бъде реализиран достъп до второто ниво на жилището по външна стълба. Пазарната стойност на допуснатия до делба имот определя на 218700 лева. В съдебно заседание, което е проведено на 24.09.2021г., експерта допълва, че пазарната стойност на делбения имот е изчислена, като за целта са използвани и пазарни аналози на действително осъществени сделки с имоти намиращи се в района, в който е разположен имота предмет на делбата.

Представен по делото е договор за наем от 23.04.2018 г., с който съделителя А.Т. – Й. е отдала под наем имота предмет на делбата на А.М., ЛНЧ **********, роден на *** г. в Украйна за периода 10.06.2018 г. – 10.06.2020 г., при уговорена месечна наемна цена от 700 лв.

Прието по делото е заключение на в.л. П.П. по назначена съдебно

– оценителна експертиза, в която се посочва, че за процесния период от 18 месеца пазарният наем на имот с подобни на процесния характеристики възлиза на 13052,01 лева. При прилагане на съответните корекции за вместване в пазара, съответно индивидуални характеристики за имота, средно пазарната наемна цена за обзаведен апартамент с характеристики подобни на този предмет на делбата се определя в размер на 10703 лева за процесния период.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Основен принцип при извършване на делбата е тя да бъде извършена така, че всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Всички установени по делото правнозначими за избора на способ за извършване на делбата факти и обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда.

От заключението на вещото лице Й.А. по назначената съдебно – техническа експертиза съдът приема, че допуснатият до съдебна делба е реално неподеляем. Технически е невъзможно да бъде обособен самостоятелен достъп до второ ниво на жилището, съответно липсват необходимите помещения, които следва да са налични за да може да бъдат отделени два дяла, от които да бъдат обособени самостоятелни обекти на правото на собственост. Съдът изцяло кредитира заключението на експерта, като компетентно и безпристрастно дадено, като достига до правния извод, че имота предмет на съдебна делба не може да бъде поделен на два реални дяла, съобразно решението за допускане до делба, поради което същия следва да бъде изнесен на публична продан.

Пазарната стойност на делбеното жилище съдът намира, че възлиза на 218700 лева. Тази оценка съответства на индивидуалните характеристики на имота, съобразена е с пазарните цени на жилищата от подобен тип, разположени в района, в който се намира имота.

В подкрепа на този извод следва да бъде изложено, че в.л. А. в съдебно заседание, в което бе приета съдебно – техническата експертиза, в частта за оценката на имота, изрично посочи, че за определяне на същата е използвала пазарни аналози за действително осъществени сделки с имот подобен на процесния.

По този начин определена оценката съдът намира, че тя максимално се приближава до действителната такава на имота предмет на съдебната делба, доколкото стои най-близко до определената от свободния пазар оценка.

По изложените съображения следва да бъде изнесен на публична продан Жилище, апартамент с идентификатор ******************по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-

18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на ****, намиращ се на етаж 4 в сграда с идентификатор **************.1, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, с предназначение: жилищна сграда- многофамилна, брой нива на обекта: 2, с площ от 101,62 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №5 с площ от 5,80 кв.м., както и 5,6904 % ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: ниво 1- на същия етаж: **************.1.16, под обекта: **************.1.13, над обекта: няма; ниво 2- на същия етаж: **************.1.16, под обекта: **************.1.16, над обекта: няма, с административен адрес на имота: гр.Варна, район „*********", ул."************" № 29, вх."Б", ет.4, ап.7, ведно с припадащите му се 5,6904 % идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 336,70 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 348 кв.м., с адрес: гр.Варна, ул."************"

№ 29, представляващо поземлен имот с идентификатор ************** по КККР, одобрени със Заповед № *********************. на ИД на ****, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: квартал 22, парцел VI-7, при граници: ПИ № № **************, **************, **************, **************, **************, **************, с пазарна стойност 218700 лева, като след извършване на публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетворени от получената сума съобразно квотите, при които е допусната делбата ½ (едва втора) идеални части за Х.М.Й., ЕГН ********** и ½ (едва втора) идеални части за А.Т., ЕГН **********.

По отношение на претенциите по сметките:

Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В тежест на ищеца е да докаже, че с ответницата са съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот, в която съсобственост ищецът притежават съответния обем права, че ответницата е реализирала доходи от имота под формата на получена наемна цена в исковия период.

От представения по делото договор за наем с предмет процесния имот, съдът приема, че между ответницата в качеството й на наемодател и А.М., ЛНЧ **********, роден на *** г. в Украйна, е възникнало валидно наемно правоотношение, по което страните са уговорили наемна цена в размер на 700 лева месечно. Срокът да договора е ограничен до 10.06.2020г., но между страните не е спорно, че и след изтичане на срока на договора за наем наемателя е продължил да ползва имота, което поражда и задължението му да плаща наемни вноски. Не се оспорва, че месечните наемни вноски са получавани от ответницата. По делото липсват доказателства, че на ищеца съобразно неговата идеална част в съсобствеността на имота са заплащани съответните наемни вноски.

От доказателствата по делото съдът приема, че ответницата по силата на договор за наем от 23.04.2018г. е отдала процесния имот, като уговорената месечна наемна цена възлиза на 700 лева. Както вече съдът посочи по делото няма спор, че след уговорения краен срок по договора, наемателя е продължил използването му, като същевременно е заплащал на ответницата и наемни вноски. По делото е прието заключение на в.л. П., в което се определя средно – пазарния месечен наем за имот с подобни характеристики с имота предмет на делото. Съдът при определяне размера на исковата претенция следва да зачете доказателствената стойност на представения по делото частен диспозитивен документ, който не е оспорен от насрещната страна. В договора за наем цената дължима от наемателя е конкретно определена за този имот, а заключението на експертизата посочва средно – пазарната такава, като включва имоти с подобни характеристики, намиращи се в района на града, в който се намира и делбения имот. Предвид наличието на конкретна стойност на уговорената и получавана от ответницата наемна стойност от 700 лева на месец, то съдът приема, че за процесния период от 01.02.2019г. до 31.07.2020г. или за общо 18 месеца получените от последната наемни вноски възлизат на общо 12600 лева. Ищецът е собственик на половината от процесния имот, поради което на същия за този период се дължи обезщетение в размер на 6300 лева.