Определение № 1283 от 04.06.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1283 гр. Бургас, 04.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120201770 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на Д. И. З. ЕГН ********** с посочен адрес ****** против Наказателно постановление № 884002-F878545/20.04.2026 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на осн. чл.185,ал.2,изр.2 ЗДДС,вр.чл.185,ал.1 ЗДДС на ЕТ ****“ ЕИК **** е наложена "имуществена санкция" в размер на 550 евро.

Съдът изначално не е имал процесуален ангажимент да издава указания във вр. с редовността на жалбата, т.к. в чл. 58д и сл. от ЗАНН не са предвидени процесуални правила във връзка с движението на подадените срещу съответните актове жалби.

Независимо от това,с разпореждане за насрочване рег. №1762/19.05.2026 г. на жалбоподателя е указано,че в 7-дневен срок от уведомяването следва писмено да конкретизира, кой е субектът, който депозира жалбата - ЕТ ***** или Д. И. З., като е предупреден,че в противен случай съдът може да върне жалбата като нередовна и да прекрати производството по НАХД 1770/26г. на БРС.

Установява се от доказателствата по делото,че призовката, ведно с цит.съдебно Разпореждане е била връчена лично на физическото лице търговец на 21.05.26 г., като до изтичане на указания 7-дн. срок на 28.05.26 г./четвъртък/ не са положени усилия за отстраняване на нередовността.

По арг. от чл. 84 от ЗАНН във връзка с формата и съдържанието на жалбата срещу НП са приложими правилата на чл. 320 от НПК , а във връзка с връщането на жалбата – тези на чл. 323, ал.

1 от НПК. По смисъла на чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК указания за отстраняване на нередовности в жалбата се дават от съда - в 7-дневен срок, ако тя не отговаря на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 3 от НПК (т. е. ако не са посочени: съдът, до който се подава; от кого се подава и какво искане се прави; неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд, както и при неподписана жалба). В чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК е предвидена самостоятелна хипотеза на връщане на жалбата – когато не е подадена от лице, което има право на жалба или протест, като е очевидна отликата с чл. 323, ал. 1, т. 1 от НПК и в такава хипотеза съдът принципно не дължи указания за отстраняване на нередовности в 7-дневен срок.

Съдът намира,че депозираната въззивна жалба е недопустима като изхождаща от страна без активна легитимация предвид следното:

Действително, в търговското право, и развиващата го съдебна практика Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 642 от 7.07.2004 г. на ВКС по гр. д.

№ 1780/2003 г., ТК, II/. В устойчивата и неизменчива практика на ВКС, в т.ч. Решение № 80 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 642 от 7.07.2004 г. на ВКС по гр. д.

№ 1780/2003 г., ТК, II е наложено еднозначното и непротиворечиво тълкувателно-оценъчно разяснение, според което признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява 1 неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т. е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот.

За поетите задължения във връзка с търговската си дейност, в т.ч. за публичноправни задължения и като данъчнооблагателен субект едноличният търговец отговаря с цялото си имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие.В този смисъл е и приетото с ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Не така стоят нещата, обаче, в сферата на административнонаказателното законодателство. Съгласно пр актиката на касационния съд, Определение № 1657 от 16.07.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 887/2018 г.: „ЗАНН прави разграничение по отношение санкционирането на еднолични търговци и физически лица. В административнонаказателен смисъл между отговорността на едноличния търговец и регистриралото го физическо лице не съществува идентичност: нарушенията, извършени във връзка с дейността на ЕТ, като форма на обособяване имуществото на физическото лице, се санкционират по чл. 83 ЗАНН, а нарушенията на физическите лица се санкционират по реда и с наказанията, предвидени в предходните разпоредби на закона.

Тази двойственост няма отношение към правосубектността, но изисква отговорността да бъде търсена в зависимост от качеството, което притежава субектът, с оглед диференциране на административното наказание - глоба или имуществена санкция.“ Още повече,че изискването за стриктно дефиниране и качествено диференциране на вида виновна или безвиновна отговорност произтича от самия санкционен състав,вложен в чл.185,ал.2,изр.2,вр.ал.1 ЗДДС, който различава две основни качества – от една страна на физически лица, които не са търговци и от друга, на юридическите лица и едноличните търговци. Така според чл. 185,ал.2 ЗДДС: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ А съгласно разпоредбата на чл.185,ал.1 ЗДДС: „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.

В Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС синтезирано са указани същностните разлики между административното наказание „глоба“ и „имуществената санкция“,като за да се редуцират възможностите за произволно интерпретиране, са очертани правните характеристиките на „имуществената санкция“, обвързани с вида на субектитеюридически лица и еднолични търговци, респ. насоките, в които следва да се търсят съществените й отлики спрямо административното наказание „глоба“, което се налага само на физическо лице. Начинът, по който понятието "имуществена санкция" е дефинирано и 2 разяснено в посоченото ТР,сочи, че законът в чл.83,ал.1 ЗАНН разглежда съдържанието му като правен институт за осъществяване на обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания".

Предвид изложеното, а и с оглед логическото и ситематическо тълкуване на разпоредбата на чл.83,ал.1 ЗАНН, следва изводът,че и в настоящия казус липсват основания за отстъпление от законодателното ясно класифицирирано различие между глобата и имуществената санкция като правни термини. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до качеството на субекта, от една страна, а от друга чрез института на имуществената санкция се преодолява изискването за вина като същностен елемент на административнонаказателната отговорност на физическите лица,т.к. отговорността по чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

При тези данни настоящият съд,приема, че жалбата е подадена от лице, което няма правен интерес да обжалва. Налице са предпоставките на чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК , приложими на основание чл.

84 от ЗАНН, за прекратяване на съдебното производство. Цитираната норма предвижда, че въззивното производство се прекратява, когато жалбата не е подадена от лице, което има право на жалба или протест. В случая няма никаква неяснота, кой е подателят на жалбата, по която е образувано АНД № 1770/ 2026 г. по описа на Районен съд -Бургас.Прочитът на диспозитивната част на обжалвания акт - Наказателно постановление № 884002-F878545/20.04.2026 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол ,с която е наложена имуществена санкция на ЕТ ****“ недвусмислено сочи, че едноличният търговец е санкционираният правен субект.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63г ЗАНН, вр.чл.323,ал.1,т.3 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от Д. И. З. ЕГН ********** с посочен адрес ****** против Наказателно постановление № 884002-F878545/20.04.2026 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 1770 по описа на РС – Бургас за 2026г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Бургас.

3

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните и призованите свидетели за отпадане необходимостта от явяването им на 10.06.26 г. от 10.15 ч.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4