Решение № 217 от 09.03.2020, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 217 / 09.03.2020 година, гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На десети февруари през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар

Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 3443 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Предявени са от Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***; против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул.

„България“ № 85, представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода 05.11.2016 г. - 31.12.2018 г. е полагал труд като мл. инспектор/ ст.полицай при РПУ- Хасково към ОДМВР – Хасково, като според Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил държавен служител. За това им правоотношение приложими били следните норми - чл. 176, чл. 187 ал. 1, ал.З, ал.5 т.2 и ал.9, чл. 178 ал.1 т.З; както и следните нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г., издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.З ал.З и в трите наредби били идентични, според които - при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В предишната Наредба № 8121з-407 от 2014 г., изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч за отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31 ал.2. В следващите наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала.

Това обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана щяла да е и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), респ. чл.9 ал.2 от същата. Според тази норма, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това било основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 през исковия период.

За периода

05.11.2016 г. - 31.12.2018 г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, като полагал 9 или 10 такива смени месечно. Той положил общо 1344 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 1536 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 192 часа, които работодателят- ответник не му заплатил и следвало да бъде допълнително заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно месечно възнаграждение - около 660 лв. през 2016 г. и 2017 г., 800 лв. през 2018 г., завишено с 10 % през 2019 г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца се намирали при ответника и в РПУ- Хасково, предявеният главен иск с правно основание чл. 178 ал.1 т. 3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен размер 1152 лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна експертиза по делото.

За периода 05.11.2016 г. - 01.01.2017 г. ищецът положил 88 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент ставали 100 часа или 12 часа извънреден труд, за които задължението на ответника било в размер на 72 лв.

За периода 01.01.2017 г. - 01.01.2018 г. ищецът положил 808 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент ставали 923 часа или 115 часа извънреден труд, за които задължението на ответника било в размер на 693 лв.

За периода 01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. ищецът положил 448 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения коефициент ставали 512 часа или 64 часа извънреден труд, за които задължението на ответника било в размер на 387 лв.

Или за целия исков период ищецът положил общо 1344 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1536 часа или 192 часа извънреден труд, за които работодателят-ответник му дължал допълнително възнаграждение в размер на 1 152 лв.

Ответникът дължал и лихва за забава на ищеца върху дължимите суми, от момента в който са станали изискуеми, а именно в общ размер на 214,34 лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители, работещи на 12- часови смени се изчислявало на тримесечен период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от месеца, следващ отчетния тримесечен период, или както следва:

- За периода м.10 - м.12.2016 г. - на

30.01.2017 г. с дължима лихва до момента на депозиране на исковата молба в съда от 20,20 лв.

- За периода м.01 - м.03.2017 г. – на

30.04.2017 г. с дължима лихва от 43,95 лв.

- За периода м.04 - м.06.2017 г. – на

30.07.2017 г. с дължима лихва от 39,61 лв.

- За периода м.07 - м.09.2017 г. – на

30.10.2017 г. с дължима лихва от 35,21 лв.

- За периода м.10 - м.12.2017 г. – на

30.01.2018 г. с дължима лихва от 30,81 лв.

- За периода м.01 – м.03.2018 г. – на

30.04.2018 г. с дължима лихва от 14,80 лв.

- За периода м.04 – м.06.2018 г. – на

30.07.2018 г. с дължима лихва от 12,37 лв.

- За периода м.07 - м.09.2018 г. – на

30.10.2018 г. с дължима лихва от 9,92 лв.

- За периода м.10 - м.12.2018 г. – на

30.01.2019 г. с дължима лихва от 7,47 лв.

Общият размер на дължимата сума по предявения акцесорен иск била в размер на 214,34 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.01.2017 г. до датата на подаване на иска в съда.

Предвид изложеното, в т.ч. след изменението на исковете по негово искане в открито съдебно заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати за главница сумата от 1 209,39 лв. за периода 05.11.2016 г.

– 31.12.2018 г. и за обезщетение за забава сумата от 196,70 лв. за периода от 30.01.2017 г. до датата на предявяване на иска; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Това искане се поддържа в писмена защита по делото и в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ – Хасково, през процесния период и до момента, като в т.ч. заемал и длъжността „ст.полицай“. Неоснователни били твърденията му за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретните случаи или заповеди, в изпълнението на които е положил претендирания незаплатен му извънреден труд. Ищецът не сочел доказателства за иска си, в нарушение на чл.154 от ГПК. Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което довело до натрупване на допълни часове незаплатен извънреден труд. Приложение намирали – чл.179 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положения труд за времето от 22 до 6 часа. Така приложение намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Ето защо, искането за експертиза следвало да се отхвърли. Уважаването на процесния иск щяло да постави ищеца в привилегировано положение, в сравнение с другите държавни служители и с работещите по трудово правоотношение, доколкото за положения труд от 22 до 6 ч, реално щели да му се изплатят две възнаграждения. Искът бил недоказан по основание и размер. Не ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани и като такива те следвало да се отхвърлят. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – юрисконсулт, в т.ч. и в депозирана в заседанието писмена защита, като иска да му бъдат присъдени деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

По искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с допълнително предоставени му от ответника документи. То е установило, при проверка в РУ-Хасково, че през периода 05.11.2016 г. – 31.12.2018 г. ищецът е полагал труд на 12-часови смени, които включвали нощен труд за времето от 22 ч. до 6 ч., т.е. по 8 часа нощен труд. Тези данни вещото лице е взело от утвърден график за работа и протокол за отчитане на работното време за съответния месец.

Така ищецът положил за процесния период общо 1 306 часа нощен труд, който своевременно му бил заплащан по 0,25 лв./час, но не и с претендирания коефициент от 1,143 за превръщането му в дневен труд.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:

Не се спори от страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че през исковия период 05.11.2016 г. – 31.12.2018 г. ищецът е заемал длъжността „ст. полицай“ при ОДМВР - Хасково, РУ – Хасково, по силата на служебно правоотношение помежду им; като е изпълнявал служебните си задължения на смени. Не се спори още и от заключението на експертизата се установи, че в този период той е полагал труд на 12-часови смени, които включвали нощен труд за времето от 22 ч. до 6 ч., т.е. по 8 часа нощен труд. Така ищецът положил за процесния период общо 1 306 часа нощен труд, който своевременно му бил заплащан по 0,25 лв./час. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент 1.143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв. След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, както и съобразно най-новата практика на Окръжен съд – Хасково-съдът достига до отрицателен отговор на този въпрос.

Съгласно чл.187 ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал.3). За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал.5 т.2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал.6). Според чл. 187а ал. 4 от ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл.187 ал.7 се регламентира с наредбата по чл.187 ал.9. През исковия период е действала Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния акт, който е уреждал тази правна материя.