Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3325 от 15.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13250/2023
Вид
Решение № 3325
Подписан
15.07.2024
В сила
07.02.2025
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3325 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110213250 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Н. Н. П., ЕГН ********** чрез адв. Й. К. срещу наказателно постановление № 27/22.05.2023 г., издадено от комисар ***, временно изпълняващ длъжността началник на 04 РУ при СДВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР.

В жалбата се твърди, че описанието на нарушението е неясно, тъй като не е еднозначно посочено какви точно разпореждания на органите на МВР жалбоподателят не е изпълнил. Твърди се, че едновременно с процесното НП е издадено и друго, в което е посочено, че по същото време и място жалбоподателят е представил лична карта с нарушена цялост тоест, че по едно 1 и също време се твърди, че не е представил и е представил документ за самоличност. Намира, че неясно защо административното наказание е отмерено точно в този размер.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. К., който пледира за отмяна на наказателното постановление като посочва, че в друго наказателно постановление било вписано, че по същото време жалбоподателят се намирал на друго място, поради което е невъзможно същият да се е намирал едновременно на двете места. Счита, че тъй като в две наказателни постановления се твърди, че две различни нарушения са извършени по едно и също време на две различни места, то и двете наказателни постановления следва да се отменят. Поддържа, че не става ясно какво е било разпоредено да извърши жалбоподателят, което той не е изпълнил, за да може да бъде преценено дали същото е законосъобразно и дали е подлежало на изпълнение. Счита, че преченето на орган на МВР да изпълни функциите си представлява нарушение на чл. 264 от ЗМВР, но не и на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна- началника на 04 РУ- СДВР редовно призована не се явява и не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки се застъпва тезата за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и са иска потвърждаването му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 04.05.2023 г. свидетелят С. И. М. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 27/04.05.2023 г. за това, че „на 04.05.2023 г. около 01:50 часа при извършена полицейска проверка в парково пространство на храм „***”, находящ се на бул. „**” № ** горепосоченото лице не представя документ за самоличност и при надлежно разпореждане не изпълнява и с тези си действия съзнателно ни пречи да изпълним служебните си задължения”, което според актосъставителя представлява нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който отказал да го подпише, а отказът бил 2 удостоверен с подписа на един свидетел.

Въз основа на така съставения акт и при идентично фактическо описание на нарушението на 22.05.2023 г. комисар *** издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР наложил на П. глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Екземпляр от НП бил връчен на жалбоподателя на 04.09.2023 г., а на 11.09.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля С. И. М., удостоверение № 513р101291/17.10.2023 г. и удостоверение рег. № 513р-101296/17.10.2023 г., и двете издадени от началник на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси” – СДВР, заповеди на министъра на вътрешните работи № 8121з-1098/25.08.2017 г., заповед № 8121з-251/05.03.2021 г., заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г., заповед № 8121з-250/05.03.2021 г.

За установяване на обективната истина по делото и релевантната фактическа обстановка беше разпитан актосъставителят С. И. М.. Нейните показания обаче не допринасят съществено за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по делото, относно обстоятелството има ли извършено нарушение, в какво се състои то, кога и къде е извършено и кой е неговият извършител. Свидетелката потвърди съставянето на АУАН, но не декларира каквито и да било спомени във връзка с процесното събитие.

Същата потвърди, че парковото пространство около храм „***” е в маршрута на обхождане на полицейските служители, но категорично заяви, че не може да си спомни нищо във връзка с процесния случай- нито какви са били разпорежданията на полицейските служители, нито какво не е изпълнило лицето, на които са били дадени.

От представените заповеди се установява компетентността на актосъставителя М. да съставя АУАН на ЗМВР, както и че със заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. министъра на външните работи е делегирал правомощия да издават наказателни постановления за нарушения на ЗМВР и на началниците на районни управления в СДВР. От удостоверение № 513р101291/17.10.2023 г. е видно, че издателят на оспореното НП е временно преназначен на длъжност началник на 04 РУ- СДВР със заповед от 03.08.2023 3 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок /видно от самото НП препис от същото е връчен на жалбоподателя на 04.09.2023 г., а жалбата е депозирана на 11.09.2023 г., от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по част от изложените в нея съображения.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е съставен от компетентен орган - видно от т. 1.5 от заповед № 8121з1098/25.08.2017 г. министърът на вътрешните работи е възложил съставянето на актове за установяване на административни нарушения на разпоредбите на ЗМВР на полицейските органи в районните управления, а видно от удостоверение рег. № 513р-101296/17.10.2023 г., считано от 26.10.2022 г. свидетелят С. М. заема длъжността старши полицай в 04 РУ- СДВР.

Съдът обаче намира, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Както вече беше посочено със заповед № 8121з1371/11.11.2015 г. министърът на външните работи е делегирал правомощия да издават наказателни постановления за нарушения на ЗМВР и на началниците на районни управления в СДВР. По делото обаче не се установи към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление неговият издател- комисар *** да е заемал длъжността началник на РУ- СДВР. С разпореждането за насрочване на делото съдът е изискал от СДВР доказателства за компетентността на АНО, като видно от постъпилото удостоверение № 513р-101291/17.10.2023 г. комисар ** е временно преназначен на длъжност началник на 04 РУ- СДВР със заповед от 03.08.2023 г., тоест същият е заемал тази длъжност от посочената дата. Тъй като датата 03.08.2023 г. следва датата на издаване на наказателното постановление от СДВР отново бяха изискани доказателства, касаещи компетентността на комисар ** конкретно към датата на издаване на НП – 22.05.2023 г. В отговор по делото постъпи ново удостоверение от 17.01.2024 г., издадено от началник 03 сектор отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, в което отново е посочено, че издателят на НП е временно преназначен на длъжността началник на 04 РУСДВР със заповед на министъра на вътрешните работи от 03.08.2023 г.

4

Следователно съдът намира, че по делото не се доказа, че издателят на НП към датата на издаването му е бил оправомощен за това, поради което наказателното постанонвление следва да се отмени като издадено от некомпетентен орган.

Отделно от горното настоящият съдебен състав намира, при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН както АУАН, така и наказателното постановление следва да съдържат ясно и точно описание на нарушението, за да бъде обезпечена възможността на жалбоподателя да разбере в извършването на какво конкретно нарушение е обвинен респ. да организира защитата си. В процесния АУАН е посочено, че жалбоподателят П. е нарушил разпоредбите на 64, ал. 4 от ЗМВР, а именно, че не изпълнил полицейски разпореждания и с тези действия съзнателно пречи на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения.

Идентично е фактическото описание на нарушението и в наказателното постановление.

На първо място така описаното от фактическа страна е напълно неясно – не е посочено най-същественото обстоятелство, а именно в какво се е изразило полицейското разпореждане, дадено на жалбоподателя. От фактическото описание се установява единствено, че такова е дадено, но не и какво е било указано на жалбоподателя, дали да извърши определено действие или да се въздържа от извършването му. Непосочването на това значимо обстоятелство се явява съществена пречка както пред правото на защита на жалбоподателя, който не може да разбере в извършване на какво е обвинен, така и за съда, който е изправен пред невъзможност да извърши дължимата проверка дали жалбоподателят е изпълнил или не даденото му разпореждане.

Съгласно сочената като нарушена правна норма на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му“. При липсата на ясно посочване какво е било разпоредено на жалбоподателя съдът не може да 5 извърши преценка както дали в действителност това разпореждане е било изпълнено, така и дали е било налице някое от основанията, при които отпада задължителността за изпълнение на даденото разпореждане, а именно дали същото налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашава живота или здравето на лицето, на което е дадена.

Следва да се отбележи, че единственото ясно фактическо твърдение в АУАН и НП относно поведението на жалбоподателя е, че при извършената полицейска проверка жалбоподателят не е представил документ за самоличност. Това негово поведение обаче представлява нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи, а не на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и в този смисъл, ако се приеме, че на жалбоподателя е вменено непредставяне на документ за самоличност, то е налице несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация, което също представлява основание за отмяна на НП.

Нарушаването на изискването за даване на пълно и ясно описание на вмененото нарушение е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено. Като са посочили само бланкетно описание на вмененото нарушение актосъставителят и АНО са допуснали съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано, поради което НП следва да бъде отменено.