Определение № 452 от 23.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. София, 20.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

В. Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20238003900680 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв. Д. Т. частна касационна жалба на един от ответниците - В. К. П. срещу определение № 166 от 02.03.2023г. по възз.ч.т.д. № 98/2023г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която е потвърдено постановеното по т.д. № 338/2022г. определение № 155 от 25.01.2023г. на ОС - Варна за отхвърляне на молбата му за освобождаване от половината от дължимите такси и разноски по делото.

В частната касационна жалба са релевирани оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на въззивното определение в обжалваната част. Според частния касатор, въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е определил срок и не му е предоставил възможност да представи доказателства за доходите на съпругата си.Наред с това, поддържа, че в представената по делото декларация доходите на съпругата му са посочени.Счита за извършени в нарушение на материалния закон изводите на въззивния съд, че не е посочил обстоятелства, които биха препятствали полагането на труд.В тази връзка поддържа, че доказването на подобни обстоятелства се обезсмисля от наложените възбрани и запори по образуваните две изпълнителни дела, тъй като върху всеки негов и на съпругата му доход над минималния се насочва принудително изпълнение.Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и, 1 вместо него, за постановяване на друго за освобождаване изцяло от такси и разноски по делото.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с позоваване на определение № 152 от 15.04.2016г. по ч.гр.д. № 776/2016г., ІІІ г.о., определение № 369 от 17.05.2013г. по ч.гр.д. № 2110/2013г., ТК, и определение № 481/11.11.2019г. по ч.т.д. № 2062/2019г., I т. о., по следните процесуалноправни въпроси:

1.Длъжен ли е съдът да изисква от страните допълнителни данни, ако не е доволен от представената декларация по чл.83, ал.2 ГПК?

2.Длъжен ли е съдът служебно обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК? да събере информация за

Съставът на I т.о., въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е извършил преценка на данните в представената от молителя, в изпълнение на дадените указания от съда, декларация за семейно и материално положение и събраната служебно от съда информация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Приел е за установено, че месечният доход на молителя варира ок. минималната работна заплата, без да се вземат предвид доходите на съпругата му, които не са посочени; за търговските дружества, в които молителят има участие като едноличен собственик и съдружник, за предходни години са подавани декларации по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч за липса на търговска дейност; договорът за правна помощ е сключен при условията на предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ЗА; върху притежаваните недвижими имоти и вземания по банкови сметки са наложени тежести и липсват данни за други доходи, извън посочените и установени и служебно чрез справки в НАП и АВ, като не са посочени обстоятелства, които препятстват полагането на труд.Решаващият състав е съобразил, че доходите на молителя са под общия разход за последното тримесечие на 2022г., съгласно данни за потребителската кошница на НСИ, средно на лице от домакинство в размер на 2259.38лв., а той полага грижи за непълнолетно дете, чийто интереси са приоритет. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е приел, че молителят следва да бъде освободен от заплащане само от половината от дължимите по делото такси и разноски, но не са налице основания за пълното 2 му освобождаване от такси и разноски.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

И двата поставени от частния касатор въпроси не удовлетворяват изискването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпрос № 1 е некоректно формулиран и не съответства на мотивите на обжалваното определение. Необходимостта от даване на указания на страната за представяне на допълнителни доказателства възниква в случай, че съдът приеме, че данните в представената по делото декларация не са достатъчни, каквито констатации не се съдържат в обжалваното определение.Изводите на въззивния съд са направени въз основа на декларираните и служебно установени доходи на молителя, които е прието да са в размер на минималната работна заплата, като не са взети предвид доходите на съпругата му и не са правени изводи за предполагаемите доходи на домакинството. Не кореспондира с мотивите на въззивното определение и въпрос № 2.Както се посочи, преценката на въззивния съд за основателността на искането, с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, се основава не само на данните в представената декларация за семейно и материално положение, а и на събраната служебно от съда информация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК.И двата поставени въпроса изразяват несъгласието на частния касатор с извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките освобождаването му изцяло от такси и разноски, т.е. касаят правилността на обжалваното определение, която е извън предмета на производството по чл.288 ГПК.

Отделно от това, не може да се счете, че поставените от частния касатор въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със служебно известната и посочената от касатора съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Видно от мотивите на обжалваното определение, въззивният съд е установил общото имущественото състояние на молителя към момента на искането по чл.83, ал.2 ГПК и е съобразил не само конкретното задължение за заплащане на разноските за експертиза, а доколко молителят разполага с достатъчно средства, за да се натовари със заплащането на таксите и разноските в съдебното производство.Въззивният съд е извършил преценка 3 на установените по делото от представената от молителя декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК и от служебно изисканата от въззивния съд информация конкретни правно-релевантни обстоятелства, имащи значение за изясняване на общото имуществено състояние на молителя доходи, имущество, семейно положение, трудова заетост и другите установени по делото обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за такси и разноски, вкл. наложените запори и възбрани по двете образувани изпълнителни дела, като не са правени предположения за евентуални доходи на молителя и неговата съпруга. Въз основа на преценката на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК е направен изводът, че молителят, макар и материално затруднен, не е в невъзможност да заплати другата половина от дължимите такси и разноски по делото.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 166 от 02.03.2023г. по възз.ч.т.д. № 98/2023г. на Апелативен съд - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4