Определение № 2451 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2451 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502261 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. С***, подадена чрез адв.

Х. М., срещу определение №7035/07.06.2024 г., постановено по гр.д.

№17178/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХI гр. с., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение №1648/13.04.2024 г., постановено по същото дело, в частта му относно разноските – присъдено адвокатско възнаграждение на адв. И..

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.

Изтъква, че съдът не е съобразил цитираната съдебна практика и представените доказателства в опровержение на декларираната от ищеца материална затрудненост. Съдът е следвало да задължи ищеца да докаже предпоставките за искането си. Сочи, че са заведени пет дела, като излага подробни съображения, че е налице злоупотреба с права и целта на производствата е генериране на разходи. Твърди се, че определения размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с обема и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване.

1

Неправилно е определен и размерът на възнаграждението на пълномощника, като се излагат подробни съображения и се цитира съдебна практика. Не е съобразено и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Иска се да се измени решение №1648/13.04.2024 г., постановено по гр.д. №17178/2023 г., като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост на А. В..

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЕАД Е. И.

- процесуален представител на В., с който се оспорва основателността на частната жалба, като се излагат подробни съображения, и се иска същата да бъде оставена без уважение. Оспорва се твърдението да е налице злоупотреба с права. Възражението на страната, че ползващия безплатна правна помощ не е материално затруднен, не го лишава от правото да се присъдят разноски.

Съдебният акт е съобразен с практиката на СЕС, като се цитира такава и се излагат подробни съображения.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №1648/13.04.2024 г., постановено по гражданско дело №17178/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, са уважени предявените от А. В. искове срещу „Сити кеш“ ООД. Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски, както и на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 480 лв. с ДДС.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Сити кеш“ ООД за изменението му в частта за разноските – присъденото адвокатско възнаграждение на адв. И., в качеството на ЕАД.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка №7035/07.06.2024 г., поправено с определение №7039 от същата дата, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че по делото са предявени два отделни иска, произтичащи от един и същи факт, а е присъдено общо възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС на основание чл.7, ал.2, т.1 от 2

Наредба №1/09.07.2004 г. Позовал се е и на съдебна практика. Съобразено е, че адвокатската дейност е правно регламентирана такава и цената на труда на адвоката не се свежда само до попълване и депозиране на исковата молба, размерът на определеното възнаграждение не може да се определи като прекомерен.

Настоящата инстанция намира за правилно като краен резултат обжалваното определение.

С частната жалба се оспорва наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство. Такова възражение е въведено своевременно - с молба, депозирана на 12.03.2024 г. (л.52 от първоинстанционното дело), като са представени и доказателства. Представените справки обаче не водят до извод, че В. разполага с достатъчно средства и не е материално затруднен. Същите възражения са направени и с молбата по чл.248 ГПК. Съдебната практика е категорична, че след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително относно претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК (определение №162/28.04.2022 г. по ч.гр.д.

№5096/2021 г. на ВКС, III г.о.). В цитирания акт се отбелязва, че в практиката по приложението на чл. 38, ал. 2 ГПК се приема, че получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, т. 1-3 – че има право на издръжка, че е материално затруднена, че е в роднински или друг вид близки отношения с адвоката или че е юрист. За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно. Тежестта на доказване на липсата на посочените предпоставки лежи върху оспорващата страна.

От представените справки от ТР не се опровергава твърдението, че липсват средства у ищеца за заплащане на възнаграждение на процесуалния му представител. Искането за сключване на договор за кредит също не опровергава твърдението, тъй като посочва доходи към април 2022 г.

Неоснователни са доводите, свързани с наличие на други 3 производства между същите страни. Касае се за отделни взаимоотношения между страните, ищецът е преценил, че следва да упражни правото си на иск и как да стане това. Това право не може да бъде ограничавано. Не е констатирано и упражняване на правото в разрез с нормата на чл.3 ГПК, както се твърди. В този смисъл искането за присъждане на едно възнаграждение по няколко производства е в разрез с нормите на процесуалния закон.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС, като доводите на жалбоподателя как следва да се изчисли размера не се възприемат от настоящата инстанция. В случая следва да намери приложение практиката на ВКС, обективирана в определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. и много други.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение на въпроса как се прилага възможността за намаляване на претендирания адвокатски хонорар под определения минимум, с оглед съобразяване на постановеното решение по дело С-438/2022 г. на СЕС. Съгласно същото: „Чл. 101, пар.1 ДФЕС, във вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта по смисъла на тази разпоредба.

В тази хипотеза „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Отбелязано е по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необходимо да се съобрази. В същата насока са и указанията, дадени в мотивите на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението, в конкретния случай се съобрази, че процесният спор не може да се определи 4 като такъв със значителна фактическа и правна сложност, независимо, че са събирани доказателства и е изготвена експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 480 лв., в която е включен и ДДС (по делото са представени доказателства за регистрирането на ЕАД „Е. И.“ по ЗДДС) е напълно адекватна на вида и характера на делото, неговата фактическа и правна сложност. Следва да се посочи, че в случая, доколкото са предявени два иска, възнаграждението е и под предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №7035/07.06.2024 г., поправено с определение №7039/07.06.2024 г., постановени по гражданско дело №17178/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХI граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5