Решение № 1043 от 03.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Русе, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520100731 по описа за 2021 година

Ищцата Л. ЛЮБ. М. твърди, че на 04.10.2019г. сключила с ответника договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-17358728, по силата на който кредитодателя е поел задължението да предостави на кредитополучателката – потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1 069.98 лева за финансиране на стоки, а Л.М. се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:

1 069.98 лева – главница при ГПР от 35.01%, лихвен процент на кредита 30.39%, платим на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 105.92 лева /без да е посочено ясно какви компоненти съдържа тази месечна погасителна вноска, освен главницата/ или общо дължима сума по кредита 1 271.04 лева. Твърди, че процесния договор за потребителски заем е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, а ако съдът приеме, че договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи.

Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в ТЗ, ЗКИ и специалния ЗПК. В случая разпоредбите на специалните закони – ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ. Ответното дружество не е банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ, поради което към процесния договор за потребителски кредит не намира приложение легалната дефиниция, съдържаща се в чл.430, ал.1 от ТЗ за банковите договори, а легалната дефиниция на процесния договор за кредит се съдържа в ЗПК, като ответното дружество е финансова институция, която по смисъла на чл.3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно 1 легалното определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на переодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно пар.4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителските кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. Процесният договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.22 от ЗПК. Договорът не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като шрифтът му е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него.

Общите условия, освен че не отговарят на изискването на шрифт, поради липсата на разстояние между редовете и абзаците, са трудни за възприемане от потребителя, което е нарушение на ЗПК и ЗЗП. Процесният договор не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК, тъй като към него няма подробен погасителен план. Посоченият като такъв в самия договор не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план трябва да бъде посочено ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Липсата на конкретен погасителен план към процесния договор за заем, прави същия недействителен. В процесния договор за потребителски кредит, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 35.01%. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя – настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко 2 свързани с кредитното правоотношение. В случая, в процесния договор за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент от 30.39%, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР до договора. Отделно от това, недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден – чл.22 от ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, както и договор, който ако е сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя. Липсата на този реквизит – безусловно определяне на лихвения процент на ден, влече до недействителност на целия договор за паричен заем. Ищцата счита, че тези условия не са изпълнени, поради което по силата на ЗПК процесния договор за заем е изцяло недействителен. Твърди и че наред с това, клаузата, регламентираща договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 30.39%, също е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Съгласно трайната съдебна практика, клауза, в която договорната лихва надвишава трикратния размер на законната, се приема за нищожна поради противоречие с добрите нрави, а именно такъв е настоящият случай, тъй като договорната лихва е в размер на 30.39% и същата надвишава трикратния размер на законната лихва, който е 10%. Тази клауза е съществена за целия договор за потребителски кредит и ако кредиторът не я бе включил в Договора, то не би имал интерес от сключването му. Счита, че дружеството – кредитор при тези параметри на договора е действал изцяло недобросъвестно, а договорът за потребителски заем противоречи и на общите разпоредби на материалния закон, а именно на чл.26 от ЗЗД – нищожност поради противоречие с добрите нрави. Поради това съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността /нищожността/ на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-17358728/04.10.2019г. поради противоречието му със закона – с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност, ако се приеме, че процесният договор за паричен заем е действителен, да прогласи нищожността на отделни клаузи в същия договор, регламентиращи лихвения процент в размер на 30.39%, поради противоречието им с добрите нрави. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуално съединени искове, главният с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК – за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-17358728/04.10.2029г. поради противоречието му със закона, а евентуалният с правно основание – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на отделни клаузи в същия договор, регламентиращи лихвен процент в размер на 30.39%, поради противоречието им с добрите нрави.

Ответникът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, Република Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България КЧТ със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, ул.”Бизнес Парк София” № 1, сграда 14, представляван от Димитър Тодоров Димитров и Жозе Мануел Салоио – поотделно, оспорва 3 изцяло предявените искове. Твърди, че договорът с ищцата е бил сключен електронно и посочените в него параметри на заема са били изначално известни и ясни на кредитополучателката и изрично вписани на стр.1 от Договора в голямо поле озаглавено „Параметри по договора”. Нещо повече, чрез електронното му подписване заемателят лично е удостоверил, че съдържащата се в договора информация е била внимателно прочетена от него и че той се е запознал, разбрал и приел условията и параметрите на Договора. Л.М. е започнала дори реалното изпълнение по договора, като е заплатила изцяло първите четири месечни вноски и частично 5-тата. Договорът не е недействителен на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като той е съставен в електронен формат на шрифт Garamond, размер 12. В информационните технологии има разлика между понятията шрифт и размер на шрифта, като визуализацията и параметричното съотношение между размера на различните шрифтове е различен. Това е така, тъй като всеки шрифт използва различни елементи на буквата, граници на шрифта, кетел /големина на буквата/, кърнинг, лединг и т.н. Както Директива 2008/48/ЕО, така и българският ЗПК не въвеждат ограничения на вида шрифт, който може да бъде използван при съставянето на договора за потребителски кредит.

Единственото нормативно ограничение е всички елементи от него да са изписани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, което условие видно от представения препис на договора е спазено. Фактът, че ищцата и процесуалния й представител са прочели внимателно същия, за да го оспорят, доказва по безспорен начин, че същият е изписан четливо и по ясен и разбираем начин за длъжника. Нещо повече – при условие, че договорът е съставен и подписан в електронен формат, това на практика означава, че при запознаване с условията по договора, потребителят е можел да използва функциите на всяко компютърно устройства като доближи и увеличи размера на визуализирания електронен файл /zoom/. Съгласно и практиката на ВКС, дори и договорът да е изпълнен с шрифт по-малък от 12, то същият е на хартиен носител и по ясен и кратък начин съдържа данните, изискуеми в чл.10, пар.2 от Директива 2008/48/ЕО, той не може да бъде счетен за недействителен само на това правно основание. Въпреки, че българският ЗПК въвежда допълнителни условия по отношение на текста на договора, то същия въвежда ограничение единствено и само до размера на шрифта, което ограничение в настоящия случай е спазено, без да посочва никаква мерна единица зад шрифта 12, което на практика обезмисля изцяло нейното въвеждане и прилагане. Използваният размер на шрифта в настоящия договор е 12 и същият е заложен изначално в електронната система на дружеството, а всеки договор се отпечатва от автоматизиран софтуер, който не позволява ръчната намеса и промяна на тези изисквания.

Неоснователно е твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В преходните и заключителни разпоредби на този закон е посочена конкретната формула на база на която се изчислява ГПР. Всички необходими допускания по нея са изброени подробно в чл.3, изречение последно от Договора: „Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.”. В договора са посочени още няколко параметра, от които за кредитополучателя става изначално ясно каква точно сума усвоява и каква точно сума 4 подлежи да върне, а именно – размер на кредита 1 069.98 лева и обща стойност на плащанията 1 271.04 лева. Само на база тези два параметра кредитополучателят може да разбере какво е оскъпяването на кредита в абсолютна стойност, без дори да прилага ГПР, поради което не може да става дума за никаква неяснота по договора. Неоснователно е и твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като уговорения между страните лихвен процент е фиксиран, а условието за прилагането му е посочено в чл.3, изр.4 от Договора: „Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора”.