Решение № 590 от 05.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002104868 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Грома Холд“ ЕООД срещу решение № 888 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 2602/2022 г. на Софийския апелативен съд.

Жалбоподателят Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - ответник по предявения иск по чл.49 ЗЗД, счита, че съдилищата неправилно са възприели доказателствата по делото за механизма на процесното ПТП. Неправилно било прието, че е налице противоправно бездействие на АПИ по отношение на вменените й задължения да обозначава и обезопасява пътищата. Неправилно било прието, че е налице фактическият състав на чл.49 ЗЗД. Счита, че основната причина за ПТП е несъобразената скорост на движение на лекия автомобил, при надлежно осъществена временна организация на движението при ремонта на пътното платно. Поддържа се и оплакване за прекомерност на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди – 100 000 лв., и срещу определения от съда процент на съпричиняване.

Жалбоподателят „Грома Холд“ ЕООД, третото лице-помагач на страната на ответника, обжалва въззивното решение с тезата, че единствено виновен за настъпилата смърт при ПТП е починалият водач на лекия автомобил. Не било налице противоправно бездействие от страна на АПИ, изразяващо се в непоставяне на предупредителни знаци. Не се доказала причинно-следствена връзка между липсата на знак, показващ ограничение на скоростта 1 съгласно проекта за временна организация и безопасност на движението, и процесния инцидент. Причинната връзка не се предполага, а следва да се докаже. Водачът на автомобила не се съобразил както със законовото ограничение на скоростта от 90 км/ч, така и с поставения знак А 23, което налагало всеки участник в движението да съобрази скоростта си с наличието на ремонт на пътя. Оспорва се и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, както и определеният процент съпричиняване.

Ответникът в производството Д. В. П. оспорва касационните жалби. Счита, че те са неоснователни. Счита, че възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан е преклудирано, тъй като е направено от третото лице-помагач „Грома Холд“ ЕООД след изтичане на срока за отговор на исковата молба от ответника АПИ, в който не се съдържа подобно възражение. В откритото съдебно заседание се позовава на мотивите на ТР № 1/2025 от 11.05.2026 г. по тълк. д. № 1/2025 г. на ОСГТК в частта, в която се сочи в какъв срок третото лице може да изрази становището си по делото, както и на обстоятелството, че в случая възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан е направено след изтичане на едномесечния срок от получаване на съобщението за конституиране на третото лице.

С определение № 3453/04.07.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се определя от съда процентният израз на приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на деликвента.

С определение № 5586/03.12.2024 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК с предложение до ОСГТК да се произнесе въпроса „Допустимо ли е третото лицепомагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба“.

С ТР № 1/2025 от 11.05.2026 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на поставения въпрос в смисъл, че е допустимо трето лице-помагач, конституирано на основание чл. 219 ГПК на страната на ответника, да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба, освен ако привличането е при условията на чл. 226, ал. 2 ГПК.

Настоящият случай е точно такъв – третото лице-помагач „Грома-Холд“ ЕООД е конституирано в производството по делото с определение № 599 от 28.05.2021 г. по гр. д. № 311/2023 г. на ОС-Благоевград на основание чл.219 ГПК и привличането не е на основание чл.226, ал.2 ГПК.

С определение № 2583/26.05.2026 г. по настоящото дело производството е възобновено.

По поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС приема следното:

В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че при съпричиняването на вредоносния резултат с участието на самия увреден виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. Касае се до определяне на размера на отговорността на виновния причинител на вредите, и то само за вредите, причинени на увредения. Затова и не може да се поставя въпрос с оглед на тези 2 вреди за вина на самия увреден.

В решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., се приема, че когато поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите.

Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Същото е прието в решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., решение № 57 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г., I т. о., решение № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 888/2020 г., II т. о.

В посоченото от жалбоподателя решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о., се приема, че законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя изрично начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която се взема предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между тях. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, но също така ако е налице субективен елемент трябва да бъдат взети предвид тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е противоправно, както и степента на неговата вина. Самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. Затова е допустимо, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някои случаи може да бъде по-голям от този на деликвента.

Посочената практика на ВС и ВКС следва да намери приложение и по настоящото дело. В настоящия случай въззивният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата, в причинна връзка с настъпилата смърт, спрямо тежестта на нарушението, извършено от ответника. Затова като резултат въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС.

По съществото на касационната жалба.

С обжалваното решение № 888 от 28.06.2023 г. по в. гр. д. № 2602/2022 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 132 от 22.03.2022 г. по гр. д. № 311/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да 3 заплати на Д. В. П. сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Д. П., настъпила на 09.05.2016 г. по път Ш108 I-1-П.-Кулата при управление от починалия на л. а. „Мерцедес“ 250 Д, рег. [рег.номер на МПС] , поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да обезопаси движението, да обозначи надлежно извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, като включително постави изискуемите се пътни знаци и маркировка за обезопасяване на движението в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г. за временна организация на безопасността на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците в качеството си на лице, собственик на пътя и на което е възложено управлението на пътя по Закона за пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.05.2016 г.

Решението е постановено при участие в производството на трето лице-помагач на страната на ответника „Грома Холд“ ЕООД.

Въззивният съд е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл.49 ЗЗД.

Прието е, че на 09.05.2016 г. В. П., баща на ищеца, пътувал с личния си лек автомобил в посока [населено място] от [населено място] по път III-108. Участъкът от км. 0+000 до км.

9+675 е бил в ремонт. По документация следвало този ден да се полага асфалтова смес от км. 0+800 до км. 1+800 / в двете ленти за движение/ и насипване на скална маса от км. 0+400 до км. 0+ 800. Участъкът от пътя след разклона за [населено място] в посока към [населено място] бил с изрязан асфалт. Спорно е между страните дали между старата настилка и новата е имало разлика във височината приблизително 5 см. От протокола за оглед на местопроизшествието се установява, че приближавайки към пътния възел за автомагистрала „С.“ /“Детелината“ към магистрала С. - Лот 4/, приблизително към км 0+250, както и в момента на достигане на мястото с денивелация на пътя, автомобилът отскочил, получило се навеждане на предната му част и се счупил картерът. От него потекло масло, стигнало бързо до гумите, при което колата станала неуправляема при предприетото спиране. Колата излязла от пътя и паднала в намиращия се в ляво по посока на движението скат, преобърнала се, затиснала водача В. П. и той починал на място. Неговата смърт е в причинна връзка с автомобилната травма — т. е., получена в движещ се автомобил с преобръщане на същия, изпадане и притискане от него /гръдна травма-контузия на ляв бял дроб, контузия на сърцето - миокарда, хемоторакс, счупване на бедрена кост, оток на белите дробове, изразен оток на мозъка, множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците, тялото и главата/. Смъртта се дължи на остро настъпила сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност от гръдната травма /на бял дроб и сърце/, съчетано с механична асфиксия на дихателните пътища от притискане на гръдния кош от автомобила, което е ограничило дихателните движения. Способствали за настъпването на смъртта са и останалите травматични увреждания – счупване на бедрена кост, която е довела до травматичен шок, като при аутопсията не са установени болестни увреждания и други изменения, които да имат някакво отношение към причината за смъртта, нито увреждания с травматично естество, които да не могат да бъдат обяснени с ПТП. Не е спорно, че пробите от трупа за алкохол, упойващи и наркотични вещества са отрицателни.

4

Прието е за установено, че образуваното по случая досъдебно производство № 288/2016 г. по описа на РУ - Сандански., пр. пр. № 2036/2016 г. на ОП - Благоевград, е прекратено окончателно с постановление на прокуратурата от 09.01.2020 г., връчено на наследниците на починалия. Прекратителното постановление на прокурора е влязло в законна сила.