Решение № 273 от 27.05.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Враца, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Ив. М.

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500081 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 738/08.12.2023 г. по гр. д. № 1598/2023 г. по описа на Районен съд – Враца е осъден М. Е. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 000 лева, представляваща причинените й от извършено от ответника противоправно и виновно деяние – ПТП, настъпило на 22.06.2020 г., имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 0160325/02.03.2021 г. за защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ – Враца, пр. пр. № 1250/2020 г. по описа на РП – Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 241,31 лева – лихва за забава върху горната сума за периода от 02.03.2021 г. до 23.06.2023 г., като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 242,27 лева, като неоснователен; на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 1 241,67 лева, представляваща законната лихва за забава върху присъденото с влязло в законна сила решение № 11/07.03.2022 г. по т. д. № 78/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца обезщетение за претърпените от същото ПТП неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, 1 считано от датата на увреждането – 22.06.2020 г. до 15.04.2021 г., като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 241,77 лева, като неоснователен; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 549,24 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в производството съразмерно с уважената част на иска. Със същото решение е осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. Е. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца държавна такса за уважената част от исковете в размер на 150 лева. Посочено е в решението, че е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, с ЕИК ***.

Решението е обжалвано от ответника М. Е. Б.. Жалбоподателя твърди, че решението е неправилно. Районен съд - Враца извършил превратно тълкуване и оценка на представените от страните доказателства поради, което стигнал до неправилни изводи относно фактите по делото. Неправилно съдът приел, че на 24.06.2020 г. М. Б. не уведомил ЗАД „Далл Богг:

Живот и здраве“ за настъпилото застрахователно събитие на 22.06.2020 г.. От събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства се установило, че на 24.06.2020 г..

М. Б. заедно със свидетелката А. С. отишли до офис на ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ в град Враца, където М. собственоръчно написал представеното по делото уведомление. След това служител в офиса го сканирал и изпратил по електронна поща и като отговор получил входящ номер. Служителят направил копие на уведомолението като на гърба отпечатал и отговора на съобщението с входящ номер. Това копие било представено на М. Б.. Това била причината С. да заяви, че не е върху уведомлението сложен входящ номер на гърба.

Представеното уведомление не било оспорено както от ищцата така и от ЗАД „Далл Богг:

Живот и здраве“. Заявеното обстоятелство, че ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" е уведомено на 24.06.2020 г. също не било оспорено както от ицщата, така и от застрахователното дружество. Съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като в доклада по делото не отделил като безспорно обстоятелството, че на 24.06.2020 г.. М. Б. уведомил ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" за настъпилото на 22.06.2020 г. застрахователно събитие. Това обстоятелство било безспорно между страните като това не било отразено в доклада на съда. Направените от ищцата разноски за правна помощ в досъдебното производство не били пряка и непосредствена последица от произшествието. Направените разноски не били необходими за защита на интересите на ищцата на фазата на досъдебното производство, тъй като тя само била разпитана единствено като свидетел и от нейно име адвоката й не предприел действия, които са били необходими за защитата на правата и интересите й. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне, като неоснователни на исковите претенции. Претендира разноски пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил отговор от Д. А. Т., в която се оспорва въззивната жалба.

Изразява се становище, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, включително в обжалваната част. Неоснователен бил довода на въззивника, че първоинстанционният съд е извършил превратно тълкуване и оценка на събраните доказателства, вследствие което според въззивника възприел 2 неправилен извод за липса на надлежно уведомяване на 24.06.2020 г. от М. Б. на застрахователното дружество относно настъпилото на 22.06.2020 г. процесно застрахователно събитие. Въззивникът неоснователно сочи, че от събраните писмени доказателства и показания на свидетеля А. С. се установявало твърдението му за собственоръчно написване на процесното уведомление от въззивника в офис на застрахователя и предоставяне от служител на фотокопие с отбелязан входящ номер на въззивника. В мотивите на атакуваното решение съдът правилно и обосновано е възприел извода, че изписаната дата върху представеното от въззивника уведомление е нечетлива и неясна и върху него не се установяват данни за неговото входиране и получаване от застрахователя. Както съдът е аргументирал, в хода на разпита свидетеля първоначално посочил, че на депозирания от въззивник екземпляр от уведомлението не е бил поставен входящ номер, а след това обяснил обратното - че на гърба на уведомлението е имало входящ номер. Предвид изложеното правилна е преценката на съда да не ги кредитира, доколкото съдържат вътрешни противоречия и не кореспондират с останалия доказателствен материал, а и с изложените твърдения в отговора на исковата молба.

Анализирайки всички събрани доказателства правилно съдът обосновал извода, че М. Б. не е провел успешно доказване на твърдението си за надлежно уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП. Неоснователно било твърдението на въззивника за допуснато от първоинстанциония съд процесуално нарушение във връзка с доклада по делото, изтъкнато с пропуск на съда да отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 24.06.2020 г. въззивникът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. В нито един момент в хода на процеса въззиваемата страна Д. Т. не посочила, че това обстоятелство е настъпило; в хода на о.с.з. същата оспорила изцяло всички фактически твърдения, изложени в отговора на исковата молба. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата изложила твърдението, че с молба, получена от дружеството на 15.01.2021 г., тя и нейния съпруг Цветан Тодоров /а не виновният водач М. Б./ уведомили същото за настъпилото застрахователно събитие и поискали заплащане на справедливо обезщетение за търпените от тях имуществени и неимуществени вреди. За ищцата не е било ясно дали и кога виновният водач е уведомил застрахователя за настъпване на ПТП, като това обстоятелство не се установи и от застрахователя ответник в хода на приключилото т.д. № 78/2021 г. по описа на ОС - Враца. Неоснователно било и твърдението на въззивника, че направените от ищцата разходи за предоставена правна помощ в хода на д.п. № 557/2020 г. по описа на РУ - Враца не били пряка и непосредствена последица от настъпване на ПТП и същите не били необходими за защита интересите й като свидетел. Първоинстанционният съд правилно и обосновано изложил аргументите, че в досъдебното производство ищцата е участвала като пострадала по см. на чл. 75 НПК, съгласно който притежава правото да участва в наказателното производство, да има повереник и пр. В хода на н.о.х.д., образувано по реда на глава 29 от НПК при решаване на делото със споразумение за ищцата, не била налице възможност да участва в производството и да претендира обезщетение за настъпилите несъставомерни имуществени вреди и единственият ред за тяхното репариране бил по чл. 45 ЗЗД пред гражданския съд. Възнаграждението за ангажираната адвокатска 3 защита било нормален и присъщ разход за защита правата и интересите включително на пострадалия в наказателното производство. Предвид гореизложеното вредите се явявали пряка и непосредствена последица от действията на лицето, нанесло вредата. Иска се оставяне без уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

В съдебното заседание въззивника, не се явява. Процесуалния му представител поддържа подадената жалба по доводите в същата.

В съдебното заседание въззиваемата страна, не се представлява.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Враца ищцата Д. А. Т. е предявила иск за осъждане ответника М.

Е. Б. да й заплати: на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 000 лева, представляваща причинените й от извършено от ответника противоправно и виновно деяние – ПТП, настъпило на 22.06.2020 г., имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 0160325/02.03.2021 г. за защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ – Враца, пр. пр. № 1250/2020 г. по описа на РП – Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 242,27 лева – лихва за забава върху горната сума за периода от 02.03.2021 г. до 23.06.2023 г.; на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 1 241,77 лева, представляваща законната лихва за забава върху присъденото с влязло в законна сила решение № 11/07.03.2022 г. по т. д. № 78/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца обезщетение за претърпените от същото ПТП неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, считано от датата на увреждането – 22.06.2020 г. до 15.04.2021 г..

В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорват предявените искове по аргументи подробно изложени в него.

В депозирано от третото лице помагач ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве" становище се оспорват предявените искове по аргументи подробно изложени в него.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е разпитан свидетел.

Районният съд е осъдил ответника М. Е. Б. да заплати на ищцата Д. А. Т.: на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 000 лева, представляваща причинените й от извършено от ответника противоправно и виновно деяние – ПТП, настъпило на 22.06.2020 г., имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар по договор за правна 4 защита и съдействие № 0160325/02.03.2021 г. за защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ – Враца, пр. пр. № 1250/2020 г. по описа на РП – Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 241,31 лева – лихва за забава върху горната сума за периода от 02.03.2021 г. до 23.06.2023 г.; на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 1 241,67 лева, представляваща законната лихва за забава върху присъденото с влязло в законна сила решение № 11/07.03.2022 г. по т. д. № 78/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца обезщетение за претърпените от същото ПТП неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, считано от датата на увреждането – 22.06.2020 г. до 15.04.2021 г.. Вторият и третият иск са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълните предявени размер, като неоснователни.