Решение № 8 от 25.01.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Елхово, 25.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20242310200637 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.72, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от ЗМВР.

Образувано е въз основа на жалба на А. Д. Б.Т /A.J.B./, роден на **********г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, действащ чрез пълномощника си – адв.С. М. от АК-Хасково, с посочен служебен адрес в гр.Свиленград, против Заповед за задържане на лице с рег.№6865зз-558 от 14.10.2024г., издадена от полицейски орган при ГПУ-Елхово – К.С.Д. като Командир на отделение /КО/ в 01 група охрана на държавната граница /ГОДГ/ при ГПУ-Елхово.

В жалбата се твърди, че оспорената Заповед е незаконосъобразна и неправилна, издадена при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и се прави искане за отмяната й. Излагат се доводи, че атакуваната Заповед е материално незаконосъобразна, поради липса на посочено конкретно фактическо описание на поведението на жалбоподателя, което е дало основание за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за срок от 24 часа".

В съдебно заседание за жалбоподателя А. Д. Б.т, редовно призован чрез процесуалният си представител, се явява пълномощникът му - адв.М., който от името на представлявания заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. В хода на устните прения адв.М. доразвива доводите, с които се атакува процесната Заповед за задържане и се желае отмяната й като незаконосъобразно издадена. Изтъква се, че в атакуваната Заповед липсва описание на фактическото поведение на задържаното лице, което е наложило задържането му, като в случая е възпроизведен единствено текста на разпоредбата на чл.281 от НК, като са цитирани и текстовете на т.1 и т.2 на ал.2 от чл.281 от НК. Предвид на това според адв.М. не става ясно от съдържанието на обжалваната Заповед за какво е задържан жалбоподателя, дали за извършено престъпление и за какво точно престъпление. Освен това се сочи, че жалбоподателят е задържан точно в полунощ, по което време са задържани и други две лица, за които по делото са представени копия от Заповедите им за задържане. Т.е. три лица са задържани по едно и също време, което според адв.М. е процесуално невъзможно и недопустимо. Отделно от това процесуалният представител на 1 жалбоподателя акцентира и на това, че в приложената към представената преписка докладна записка на ВПД Началник на сектор, в абзац 3 е посочено, че изброените 5 лица между които е и жалбоподателя, са задържани поради липса на смислени обяснения, като при обиска са открити вещи като мобилен телефон и преносими батерии на нелегалните мигранти. В Закона за МВР според адв.М. липсва основание за задържане на лице на база липса на дадени смислени обяснения, а посочените вещи не са забранени от закона. Освен това се акцентира и на това, че липсват данни актът на задържане да е преведен на разбираем за жалбоподателя език. Желае се отмяна на обжалваната Заповед за задържане и присъждане на направените разноски за заплатено адв.възнаграждение, за което адв.М. представя разписка за заплатен адвокатски хонорар за проц. представителство.

Ответникът по жалбата – К.С.Д. – Командир на отделение в 01 ГОДГ при ГПУЕлхово, издал обжалваната Заповед за задържане, участва лично в съдебно заседание като изразява несъгласие с твърденията в жалбата и желае същата да бъде оставена без уважение, а Заповедта да бъде потвърдена. В хода на устните прения К.С.Д. изтъква, че жалбоподателят е задържан с още 4-ри лица европейски граждани, които са представили документи за самоличност, за изясняване съпричастността им към престъпление, тъй като тези лица са били открити на място заедно със 17 нелегални мигранти, които също по заповед на Началника на 01 ГОДГ са задържани за предприемане на следващите се действия по изясняване на случая.

РП-ЯмБ., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. Д. Б.Т /A.J.B./, роден на **********г. в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, притежаващ паспорт 145814261, е бил задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№ 6865зз-558 от 14.10.2024г., издадена от К.С.Д. на длъжност „Командир на отделение в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово“, т.е. полицейски орган при РД“ГП“гр.Елхово за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл.281 от НК, в помещение за временно задържане на ПНСЛ на ГПУЕлхово, за времето от 00.00 часа до 14.00 часа на 14.10.2024 г., когато е бил освободен.

Жалбоподателят е отказал да подпише така издадената Заповед за задържане, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел по този му отказ, Г.С..

При задържането на жалбоподателя, му е бил извършен личен обиск, за което действие е съставен Протокол, в хода на който в него са били открити следните вещи и документи: - 1 бр. Британски паспорт с № 145814261; 1 бр. мобилен телефон бял с логото на IPhone; 1 бр. фенер за чело; 1 броя обеци от жълт метал; 2 бр. пръстени от бял метал; 1бр. свидетелство за управление на МПС с № BOLT9908223AJ9JJ38; 1 бр. карта REVOLUT; 1 бр. карта MONZO; 1 бр. банкнота с номинал 50 лева с посочена серия и №; 1 бр. банкнота с номинал 20 лева с посочена серия и №; 1 бр. банкнота с номинал 5 лева с посочена серия и № и 1 бр. банкнота с номинал 10 лева с посочена серия и №. За произхода на тези вещи, пари и документи обискираното лице е посочило, че са лични вещи.

Ведно с посочената Заповед за задържане, жалбоподателят А. Д. Б.т е бил запознат със съдържанието на Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.2 от Инструкция № 8121з-78 за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи.

Съдържанието на Протокола за обиск на лице от 14.10.2024г. и на Декларацията за правата на задържаното лице, е било преведено на жалбоподателя Б.т от подписалия ги като преводач - К.К.. Задържаното лице Б.т е отказало да подпише и тези два документа, което обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел по отказа в лицето на подписалия се М.Д..

2

При освобождаването на жалбоподателя на 14.10.2024г. е издадена Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 14.10.2024 г., с която са върнати вещите, намерени при обиска.

По делото е представено и заверено копие от Докладна записка с рег. № 6865р-23233 от 14.10.2024г. на ВПД Началник 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово – ст.инспектор П.В., от която се установява, че на 13.10.24г. около 23.00 часа ГПН „ОИГ“ в състав от полицейските служители: К.Д., И.И. и Т.Ч., са провеждали ОИМ в района около помпата на с.Голям Дервент, общ.Елхово, когато чрез ОДЧ на ГПУ-Елхово е бил получен сигнал от ЕЕН 112 за 17 лица, нелегални мигранти, нуждаещи се от медицинска помощ. Отзовалият се на сигнала посочен ГПН „ОИГ“ е посетил указаното място, на което е открил групата от 17 лица, без документи за самоличност, по техни данни граждани на Сирия и Египет. Констатирано е било, че с мигрантите е имало още 5 лица, европейски граждани, които са заявили на граничните полицаи от наряда, че те са подали сигнала към ЕЕН 112. При първоначалният обиск на място у жалбоподателя Д.С., гражданин на Италианската република, са били открити 5 бр. мобилни телефона, а у лицето Д.Б., гражданин на Италианската република също са били открити 5 моб.телефона. Отразено е, че посочените поименно 5 лица, европейски граждани между които и жалбоподателя Д.С. са задържани поради липса на смислени обяснения, като при обиска са открити вещи като телефони и преносими батерии от нелегалните мигранти.

От представените в с.заседание от страна на жалбоподателя чрез пълномощника му заверени копия от Заповед за задържане на лице с рег.№6865зз-555 от 14.10.2024г. и Заповед за задържане на лице с рег.№6865зз-557 от 14.10.2024г., и двете издадени от К.С.Д. като Командир на отделение в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово, е видно, че на същата дата и време, когато е задържан жалб.Б.т, са били задържани съответно и Д.Б., гражданин на Италианската република и Д.С., гражданин на Италианската република.

Заповедта за задържане както се посочи по-горе е връчена на оспорващия на 14.10.2024г. при отказ да я подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на поименно посочен свидетел, а жалбата срещу Заповедта е подадена директно до РС-Елхово на 14.10.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Оспорената Заповед за задържане на лице представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл.169 от АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намери, че жалбата е основателна, но поради следните съображения:

Обжалваният административен акт - Заповед за задържане на лице с рег. № 6865зз3 558 от 14.10.2024г. е издаден от компетентен орган – мл. експерт К.С.Д. - Командир на отделение в 01 ГОДГ при ГПУ-Елхово - полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР.

Съдът обаче намира, че е допуснато нарушение на чл.146, т.2 от АПК, тъй като не е спазена законоустановената форма на административния акт. В чл.74, ал.2 о т ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа Заповедта по ал.1. В случая е допуснато нарушение на т.2, тъй като са вписани правните основания за задържане на лицето - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – извършено престъпление по чл.281 от НК, но липсва описание на каквито и да било конкретни фактически обстоятелства.

Съдът на ЕС по дело С-608/21 г. с предмет преюдициално запитване на Софийски районен съд приема, че чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. Съгласно същото решение чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.