Решение № 192 от 07.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330206569 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7087764, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Й. К. В., ЕГН:

**********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалба си, подадена чрез процесуален представител, оспорва по същество вмененото му нарушение, като твърди, че не е бил собственик на процесния автомобил и никога не го е управлявал. Предвид на това моли Съда да отмени Електронния фиш /ЕФ/ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР – Пловдив е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7087764 за това, че на 1 7.06.2022 г. в 1 5:08 часа в ***, посока на движение към с.Долна махала, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, жалбоподателят Й. К. В. управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 МАТИК“ рег.№ *** с установена скорост от 63 км/ч, с което превишила максимално допустимата скорост с 13 км/ч и това е установено с автоматизирано техническо средство или система TFR1-M 511.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в изискана информация от ОД МВР – Пловдив за това, дали е подадена декларация по реда на чл.189 ал.5 ор ЗДвП.

По делото е постъпило писмо вх.№ 5388/16.01.2024г. от РУП – Хисар, с което уведомяват съда, че за процесния електронен фиш не е подавана декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от собственика на лек автомобил „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 МАТИК“ рег.№ *** Д.Й.К.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитана Т. М. М., майка на собственика на лекия автомобил Д.Й.. От показанията й се установява, че от години е разведена с жалбоподателя Й. К. и процесният лек автомобил се управлява от нея или от дъщеря й. Този автомобил никога не е бил притежание на жалбоподателя К., нито е имал достъп до него, защото от много години не живее заедно със св.М. и дъщеря й. Съдът кредитира изцяло показанията на св.М. като пълни, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимки от клип № 26736 TFR1-M № 511, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол от проверка № 2-3322/02.06.2022г. на ЛПААДРС, справка от база данни на КАТ за промяна на регистрацията и собственици на превозното средство, протокол за използване на АТСС, снимка на разположение на АТСС, справка за нарушител, снимка на полицейския автомобил.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

След анализ на събраните по делото писмени доказателства, Съдът приема, че с лек автомобил „Мерцедес ГЛК 220 ЦДИ 4 МАТИК“ рег.№ *** е констатирано административно нарушение на 17.06.2022 г. в 15:08 часа в ***, като този автомобил се движел с превишена скорост, което било документирано с АТСС. В хода на административното производство електронният фиш не бил издаден на собственика на автомобила Д.Й.К. нито на нейната майка Т. М. М., записана като подал и получил свидетелството за регистрация на автомобила, тъй като към момента на придобиването му Д.К. била непълнолетна. От последните не е подадена декларация по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП, че друго лице, освен собственика и неговия настойник, е управлявал процесния автомобил на датата на констатираното нарушение. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят Й. К. не е собственик на този автомобил, а от свидетелските показания на св.М. се установява, че последният никога не е управлявал този автомобил, нито е имал достъп до него. Всичко това води до категоричния извод, че жалбоподателя Й. К. не е управлявал процесния автомобил в деня на нарушението. Неясно за съда остава как административно-наказващият орган е определил като нарушител Й. К., без той да е собственик на автомобила, както и без да е посочен за управлявал автомобила по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП, вместо да определи като нарушител настойника на малолетния собственик Д.Й. – Т. М..

Изложеното до тук води до категоричния извод, че административнонаказващият орган не е извършил обективно изследване на въпроса кой е управлявал процесния автомобил, с който е осъществено посоченото нарушение. Ако е било невъзможно това, то би следвало отговорността за това нарушение да бъде ангажирана на собственика или неговия настойник, а не на лице, за което липсват ясни доказателства, че е управлявал лекия автомобил. Ето защо единственият правилен извод е това, че издаденият Електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Предвид изложените съображения, атакуваният Електронен фиш следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателя. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400 лева, което е било изплатено в брой. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателя, като възражението на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, 3 ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7087764, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Й. К. В., ЕГН:

**********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Й. К. В., ЕГН: ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4