Решение № 814 от 15.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300503248 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Х. Б. П. с ЕГН:********** от гр.***** чрез адв. Д. Б., срещу решение №166 от 01.06.2022г., постановено по гр.д. №1014/2021г. по описа на Районен съд- *****, 2 гр.с-в, в частта, с което е признато за установено, че дължи на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД сумата 7 273.80 лв. - просрочена главница, дължими по Договор за банков кредит от 27.08.2009 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда. Излагат се съображения за това, че правилно съдът е приел, че договорът за кредит е недействителен, но неправилно е изводът му, че Х. П. като поръчител следва да отговаря солидарно с кредитополучателя М. П.. Позовава се на чл. 138, ал. 2 ЗЗД, според който поръчителството може да съществува само за действително задължение. Иска се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Образувано е и по въззивна жалба, подадена от Първа Инвестиционна Банка АД ,ЕИК ***** със седалище и АУ-гр.***** чрез адв. Г.В.-К., срещу решение №166 от 01.06.2022г., постановено по гр.д. №1014/2021г. по описа на Районен съд- *****, 2 гр.с-в, в частта, с което е отхвърлен иска за сумата 1304.96 евро, дължимата договорна лихва, начислена за периода от 25.02.2017 г. до 17.02.2020 г., за сумата 964.99 евро, дължима наказателна лихва /обезщетение за забава/ по договор за кредит, начислена за периода от 25.02.2017 г. до 1

17.02.2020 г. и за сумата 24.54 евро, платена от банката такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредита до поръчителя. Излагат се съображения за неправилност на решението в тази част поради противоречие с материалния закон. Излага доводи, с които поддържа въззивната жалба и депозирания отговор, оспорва жалбата на Х. П..Излагат се съображения, че с подписване на договора за кредит кредитополучателят е потвърдил съгласието си със съдържанието и условията по кредита, декларирал е, че са му предоставени и е запознат с Общите условия и приема същите при уреждане на отношенията във връзка със сключване и изпълнение на договора. Договорът е сключен в писмена форма съгласно чл. 6, ал. 2 ЗПК, отм., отговаря на изискванията на чл. 7 от същия закон, представен е погасителен план, в който е ясен какъв е размерът на дължимите суми и датите на погасителните вноски, за което потребителят се е запознал с характеристиките на своята престация. Сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита. Страната е имала възможност да се запознае със същите, спазено е изискването на чл. 5 от Директива 93/13, според който предлаганото в писмен вид договорно съдържание се съставя на ясен и разбираем език, а потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи, ако не се е възползвал от това не може да се приеме, че е налице неравнопоставеност.

Въззиваемият М. Г. П. чрез адв. К. К. счита въззивната жалба на Х. П. за основателна, а въззивната жалба на Първа инвестиционна банка – за неоснователна. Счита, че решението на РС е правилно в частта, с която договорът е определен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, но неправилно съдът е постановил решение относно поръчителя Х. П. в частта, с която е обявил, че той заедно с кредитополучателя солидарно дължи процесната сума по договора за кредит на основание чл. 138 ЗЗД, тъй като тази клауза е нищожна, поради което следва да се уважи жалбата на Х. П..

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Първа Инвестиционна Банка АД ,ЕИК ***** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.340/20 г. на Асеновгредския РС,3гр.с. срещу длъжника М. Г. П. с ЕГН:********** и поръчителя Х. Б. П. с ЕГН:**********солидарен длъжник с предмет вземания, произтичащи от договора за потребителски кредит №006LD-R-000745/27.08.2009 г., които са уважени за 31592,14 евро, от които – главница от 10622,42 евро, 11292,15 евро –просрочена договорна лихва за периода 25.01.2010-25.08.2019 г.,сумата 9653,03 евро- просрочена наказателна лихва за периода 03.09.2009-29.05.2019 г., сумата 24.54 евро разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. /подаване на заявлението/ до окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на 1285,78 лв.

Тъй като от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си в размер на 10622,42 евро.- неплатена главница ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 2 18.02.2020 г. до окончателното плащане, сумата 1304,96 евро- дължима договорна лихва за периода 25.02.2017-17.02.2020г., 964,99 евро –наказателна лихва за периода 25.02.201717.02.2020г., сумата 24,54 евро.-платени такси за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредита.

С обжалваното решение №166/01.06.2022 г. на РС-*****, 2 гр.с. по гр.д.№1014/2021 г. се е произнесъл по реда на чл.422 ГПК като е признал за установено по отношение на солидарните длъжници дължимостта на сумата 7273,80 евро – главница по договора за банков кредит от 27.08.2009 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2020 г. и е отхвърлил иска за главницата за разликата над 7273,80 евро до пълния предявен размер от 10622,42 евро, отхвърлил е за сумата 1304,96 евродължима договорна лихва за периода 25.02.2017-17.02.2020г., за сумата 946,99 евро – дължима наказателна лихва за периода 25.02.2017-17.02.2020г. и за сумата 24,54 евро.платени такси за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредита.

От представения по делото Договор за банков кредит от 27.08.2009 г. е видно, че банката е предоставила на кредитополучателя М. П. сумата от 10790 евро, който е следвало да бъде върнат в срок до 25.08.2019 г. при следние условия: ГЛП – 16,5%, ГПР – 18,75%, в който е включена еднократна такса за разглеждане на документи -20лв., комисионна за управление на кредита – 2%, комисионна за ангажимент при неусвояване на кредита – 2%, а съгл.т.10 –при неплащане на дължимите вноски, същите се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент +наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа, т.е. наказателната лихва е начислена върху просрочените плащания по главницата в размер на законната лихва,съобразно чл.33,ал.2 ЗПК /л.78 от д.РС/. Заемът е бил обезпечен с поръчителството на Х. П., видно от договор за поръчителство от 27.08.2009 г. В договора е записано, че кредитополучателят е запознат с ОУ на банката и ги приема. Договорът е надлежно подписан от кредитополучателя.

По делото е приета ССЕ, изпълнена от в.л.И. Н. С. – заключение от 14.03.2022 г.

/л.125 и сл. от д.РС/, неоспорено от сраните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че по договора са извършени общо плащания в размер на 2528,34 евро; дължимата просрочена главница по договора за кредит за периода 18.02.2015-17.02.2020 г. е 7273,98 евро, а дължимата просрочена и непогасена договорна лихва за периода 25.02.2017 – 17.02.2020 г. е в размер на 1304,96 евро; размерът на просроченото и непогасено задължение за наказателна лихва в размер на законната лихва за периода 25.02.201717.02.2020 г. е 756,71 евро.

За да отхвърли иска по отношение на договорната лихва и наказателната лихва и сумата 24,54 евро- платена такса за връчване на покана за предрочната изискуемост на кредита до поръчителя, Районият съд е приел, че банката не е спазила чл.6, ал.1 ЗПК/отм./, който изисква да бъде уведомен потребителя за всички условия на ПК преди сключването му; че банката не е навела никакви конкретни твърдения, че е уведомила кредотополучателя за всички условия на ПК, поради което приела, че договора е недействителен на 3 осн.чл.14,вр. чл.6,ал.1 от ЗПК/отм./; че съгл.чл.7,т.10 ЗПК/отм./ в договора следва да се посочат елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляване на ГПР – в договора е посочен ГПР 18.75% , но не били посочени разходите, които не са включени в ГПР – договора бил недейстителен на осн.чл.14,вр.чл.7,т.10 ЗПК/отм./, поради което потребителят връщал само чистата стойност на кредита.

ПО направените доводи и оплаквания, ПОС намира следното:

Срокът на погасяване на кредита е 25.08.2019 г., а заявлението по чл.417 ГПК е подадено от банката на 18.02.2020 г./когато кредита е падежиран/, от което е видно, че заявлението е подадено преди изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – по аргумент от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК,т.4б, според който основанията за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК срещу поръчителя са налице след като към датата на подаване на заявлението не е изтекъл срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД, т.е. вземането срещу поръчителя не е погасено по давност. В т.см. е и съд.практика /р.№38/26.3.2019 г. по т.д.1157/2018 г.,2ТО, където е казано, че ПД започва да тече с изтичане на крайния срок на договора. Това е така, тъй като при договор за банков кредит е налице надлежно плащане и връщането на заема на погасителни вноски не го прави договор за периодични платежи, тъй като месечните погасителни вноски представляват частични плащания по предоставения кредит. В т.см.: р.261/12.7.2011 г. по гр.д.№795/2010 г. на ВКС, 4ГО, р.№28/5.4.2012г. по гр..№523/2011 г. на ВКС, 3ГО.

Договорът за кредит е сключен на 27.08.2009 г., т.е. при действието на ЗПК /отм./ Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПК/отм./ кредиторът уведомява потребителя за всички условия на ПК преди сключването на договора, а съгласно чл.7,т.10 от ЗПК/отм./ договорът за ПК се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на ГПР по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора;когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност. Съгласно чл.14, ал.1 ЗПК/отм./, когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7,т.4-14 договорът за ПК е недействителен. По делото няма конкретни твърдения, нито данни, че са налице елементи на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на ГПР по кредита; ПОС намира, че с подписване на договора за кредит кредитополучателят се е съгласил със съдържанието и условията по кредита, декларирал е, че са му предоставени и е запознат с Общите условия и приема същите при уреждане на отношенията във връзка със сключване и изпълнение на договора, което е обективирано в изявлението му, част от текста на договора, поради което съдът намира, че ответникът е уведомен за всички условия по ПК преди сключването на договора; договорът е сключен в писмена форма съгласно чл. 6, ал. 2 ЗПК,/ отм./, отговаря на изискванията на чл. 7 от същия закон, представен е погасителен план, в който е ясен какъв е размерът на дължимите суми и датите на погасителните вноски, поради което съдът намира, че ДК е действителен.

Исковете са основателни и доказани и следва да се уважат в размерите, посочени от вещото лице от ССЕ в приетото по делото заключение, от което се установява, че дължимата 4 просрочена главница по договора за кредит за периода 18.02.2015-17.02.2020 г. е 7273,98 евро, а дължимата просрочена и непогасена договорна лихва за периода 25.02.2017 – 17.02.2020 г. е в размер на 1304,96 евро; размерът на просроченото и непогасено задължение за наказателната лихва е в размер на законната лихва за периода 25.02.201717.02.2020 г. е 756,71 евро. По отношение на сумата 24.54 евро, платена от банката такса за връчване на покана за плащане на дължимите суми по кредита до поръчителя: от представената на л.26 от д.РС ф-ра №65114/28.10.2019 г. на ЧСИ К.П.,рег.№***** с р.н на действие ПОС, е видно, че банката е заплатила сумата 48 лв./=24.54 евро/ за връчване на покана до поръчителя Х. П. за плащане, поради което разходът е доказан и следва да се уважи.