Определение № 20436 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20436 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510002 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Определение № 30758/25.08.2026г. по гр.д. № 7156/2026г. на Софийски районен съд, 24-ви състав.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал искова молба с вх. № 85137/18.03.2026 г., като нередовна.

Възраженията в жалбата са, че ищецът не е изпълнил в цялост указанията дадени от съда, поради липса на оказано съдействие от страна на съда за изправяне на констатираните с първоначалното Разпореждане № 77092/24.06.2026 г. за оставяне на исковата молба без движение, нередовности на същата, касателно посочване на надлежния/-ите ответник/-ици в производството. Жалбоподателят твърди, че три пъти е искал съдействие от съда за снабдяване с удостоверение за родствени връзки до 6-та степен на лицето на Л.Н.С., но СРС се ограничил единствено да изиска служебно удостоверение за наследници на същия и двукратно да продължи срока за изпълнение на указанията.

Моли определението, с характер на разпореждане за връщане на исковата молба на осн. чл.129, ал.3 от ГПК да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1

Пред Софийския районен съд е подадена искова молба с вх. № 85137/18.03.2026г. от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД за осъждане на наследниците на Л.Н.С. да заплатят на ищеца сумата от общо 20,22 евро, от която 16,20 евро – главница, за такса за услугата дялово разпределение, извършвана в периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, а сумата от 4,02 евро – мораторна лихва върху дължимата главница, за периода на забава от 16.07.2023 г. до 25.02.2026 г.

Първоинстанционният съд при служебната проверка за допустимост и редовност на исковата молба, съобразно разпоредбите на чл.129 вр. чл.127 и чл.128 от ГПК, с разпореждане № 77092/24.06.2026г. е дал указания до ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, като определил 1- седмичен срок за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на СРС и 2-седмичен срок да посочи надлежен ответник/ответници по иска, да индивидуализира вземането по основание и размер спрямо всеки от ответниците и да представи препис от поправената искова молба за връчване на всеки от ответниците. Със същото разпореждане, съдът е разпоредил служебно да се изиска от Столична община, удостоверение за наследници на лицето Л.Н.С., с ЕГН **********, който бил бивш потребител на ТЕ и клиент на „Топлофикация София“ ЕАД, за който съществували данни, че е починал.

Разпореждането било съобщено на ищеца на 26.06.2026 г., като в указания 1 седмичен срок ищецът изпълнил указанията във връзка с внасяне на дължимата по иска държавна такса, за което представил доказателства.

Н а 08.07.2026г. ищецът депозирал молба с вх. № 219661, с която поискал продължаване на срока по реда на чл.63, ал.1 от ГПК за изправяне на останалите нередовности на ИМ.Съдът уважил молбата и продължил срока до 30.07.2026 г.

Н а 14.07.2026 г., в СРС постъпило служебно изисканото Удостоверение за наследници на Л.С., от което се установило, че негов единствен наследник от първи ред е сина му Н.Л.С., за който още с ИМ ищеца представил доказателства /на л.10 от първоинстанционното дело/, че се е отказал от наследството на своя баща и наследодател Л.С..

Н а 16.07.2026 г. ищецът подал нова молба до съда /вх. № 228560, л.46/, в която посочил, че от доказателствата, които е приложил към ИМ и от постъпилото от СО удостоверение за наследници на Л.С. /идентично с представеното от него към ИМ/ се установявало, че единствения пряк наследник на починалия Л.С. е сина му Н., който се е отказал от наследството на баща си. В тази връзка, ищеца отправил молба за съдействие от съда за снабдяване с необходимото му Удостоверение за родствени връзки до 6-та степен на Л.Н.С. /поискано още с първоначалната искова молба, по което искане все още нямало произнасяне/ като в условията на евентуалност поискал съда да изиска служебно нужното му удостоверение за родствени връзки или да го снабди със съдебно удостоверение, по силата на което ищеца да се снабди със същото, след което да може да изпълни в пълнота дадените му указания, във връзка с редовността на исковата молба.

С нова молба вх. № 240519 от 29.07.2026 г., ищецът поискал ново продължаване на срока за изпълнение на указанията, което също било уважено и срокът продължен до 24.08.2026 г.

Последвала поредна молба за съдействие вх. № 253469/12.08.2026 г. от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, с което отново поискали съдът да се произнесе по искането им за снабдяване с удостоверение за родствени връзки до 6-та степен на Л.С., евентуално да им бъде издадено СУ за снабдяване със същото, като приложили и проект за СУ и документ за внесена държавна такса за издаването на такова СУ /приложени на л.51-53 от делото/.

В първоинстанционното производство няма данни, съдът да се е произнесъл по 2 молбата от 12.08.2026 г.

С обжалваното разпореждане № 30758/ 25.08.2026 г., след изтичане на последно продължения срок /до 24.08.2026 г./, СРС върнал исковата молба като нередовна, като приел, че ищеца не е отстранил констатираните от съда нередовности.

Настоящият състав споделя становището, че съдът не дължи допълнителни указания, при условие, че първоначално дадените са ясни, в който смисъл е и практиката на ВКС Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС, Определение № 630 от 09.12.2010г. по ч.гр.д. № 433/2010г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; О.; Определение № 621 от 02.11.2010г. по ч.гр.д. № 600/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС.

В случая, указанията дадени с разпореждане № 77092/24.06.2026 г. са правилни, точни, ясни и подробни, като при частично изпълнение/неизпълнение или пълно неизпълнение, съдът няма задължение отново да дава указания, съответно да констатира кои са изпълнени и кои не.

Когато обаче неизпълнението на указанията на съда не се дължи на процесуално бездействие на страната /в случая ищеца/, съдът счита, че не е налице основанието по чл.129, ал.3 от ГПК, на което се е позовал СРС за връщане на процесната искова молба.

В конкретният казус въззивния съд счита, че решаващия СРС не е имал основания за връщане на ИМ и прекратяване на исковото производство, като неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.

От приложените към първоинстанционното производство доказателства категорично се установява, че ищецът е изискал /и то два пъти/ от районния съд да му издаде СУ за снабдяване с нужното му удостоверение за родствени връзки до шеста степен на лицето Л.Н.С., като дори е представил проект за такова удостоверение, което искане за съдействие е останало безответно от СРС.

Още в исковата молба и заявените с нея доказателствени искания, ищеца е посочил, че му е известно за настъпилата смърт на Л.С., както и че неговия единствен наследник /от първи ред/ Н.Л.С. се е отказал от наследството на своя баща, поради което последния не е легитимиран да отговаря по предявените искове и не може да бъде надлежен ответник. За тези си твърдения, ищецът е представил и доказателства /удостоверение за наследници, удостоверение за вписан отказ от наследство в Книгата по чл.49 от ЗН на СРС/.

Независимо от горното, съдът който по силата на служебното начало /чл.7 от ГПК/ дължи съдействие на страните за изясняване на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните им действия, е ограничил своите служебни процесуални действия по движението на делото, до изискването на удостоверение за наследници на Л.С., което не е било необходимо, с оглед вече приложеното такова от страна на ищеца с ИМ.

Същевременно, при двукратно подадени молби от ищеца, съдържащи нарочно искане за служебно изискване или снабдяване на ищеца със СУ, въз основа на което да се набави нужното по делото Удостоверение за родствени връзки до шеста степен на Л.С., необходимо за привеждане на ИМ в съответствие за редовност, съгласно дадените указания, съдът не е предприел никакви действия.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че негово основно задължение е да реши спора, което не включва изготвяне на редовна искова молба, но не може да се солидаризира с изразеното в обжалваното определение становище, че ищеца в случая не е положил дължимата процесуална грижа да индивидуализира вземането си и посочи надлежния ответник по исковете си.

Напротив, ищецът е действал изцяло съобразно дадените му от съда указания и в определяните от СРС крайни срокове, а съда е този, който е дължал, но не е оказал нужното съдействие на страната за предприемане на необходимите процесуални действия по 3 отстраняване на нередовностите на исковата й молба.

Когато за изправяне на редовността/допустимостта (например за установяване на актуален адрес или данни за наследниците на починало лице) се изисква документ от администрацията, до който ищецът няма пряк достъп, съдът му дължи съдействие, като му издава съдебно удостоверение, въз основа на което страната да се сдобие с документа.

Като не е оказал нужното на ищеца съдействие в случая и не го е снабдил с изисканото СУ, а директно е прекратил производството и върнал исковата молба като нередовна на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, СРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

По изложените съображения, въззивният съдебен състав счита, че в конкретния случай, не са били налице основания за връщане на исковата молба по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, поради което и обжалваното Определение № 30758/25.08.2026 г. следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 30758/25.08.2026 г., постановено по гр.д. № 7156/2026г. по описа на Софийски районен съд , 24-ти състав и връща делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280 ал. 1 ГПК, с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4