Решение № 700 от 11.10.2026, Районен съд - Перник

Съд: Районен съд - Перник
Дело: Гражданско дело 8846/2025
Вид: Решение № 700
Подписан: 11.10.2026
Състав: Татяна Иванова Тодорова

Цитирани разпоредби

чл.235 · Граждански процесуален кодекс
чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
чл.80 · Граждански процесуален кодекс
чл.86 · Закон за задълженията и договорите
чл.30, ал.3 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. П., 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720108846 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността (ЗС) и чл.86 от ЗЗД.

Предявен е иск от И. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**** и П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.****, срещу В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.****, с искане да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата в общ размер на 2597,32 лева с еврова равностойност от 1327,99 евро, от които: сумата в размер на 1735,02 лева, с еврова равностойност от 887,10 евро, представляваща ½ част от общо дължима сума в размер на 3470,04 лева с еврова равностойност от 1774,20 евро за топлоенергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2020 г., сумата в размер на 862,30 лева, с еврова равностойност от 440,89 евро, представляваща ½ част от общо дължима сума в размер на 1724,60 лева, с еврова равностойност от 881,77 евро за вода за периода от 21.12.2012 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска – 14.10.2025 г. до окончателното им изплащане. Молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника В. П. В. чрез адв. В. е подала отговор на 1 исковата молба, с който са оспорени предявените искове по основание и размер и твърди, че процесните суми били заплатени от ответницата, спрямо нейната наследствена част, поради което и не ги дължи. В отговора е противопоставила и възражение за погасяване по давност на процесните суми. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от адв. Б., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата в съдебно заседание лично и чрез адв. В. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като и се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.

По основателността:

Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

В понятието „тежести на общата веща", закона има предвид разходите необходими за запазване целостта на съсобствената вещ, респ. поддържането и в добро състояние, т.е. това са необходимите и полезни разноски. В този смисъл е решение № 520 от 22.06.2010 г, по гр.д. № 496/2010 г. на ВКС.

Няма спор между страните, че са съсобственици по наследство, на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ****, на по ¼ ид.ч., което се установява от събраните по делото доказателства.

Спорни между страните са обстоятелствата дали ответницата е заплатила дължимата от нея част от общо дължимите за имота суми за топлоенергия и потребена вода.

Разноските за текущо поддържане на общия имот (каквито са дължимите консумативни разноски за топлоенергия и вода), с цел да се осъществи непосредственото служене с него, не спадат към необходимите разноски, за неговото поддържане, поради което и те остават в тежест на 2 съсобственика или съсобствениците, които лично ползват имота, респ. в тежест на наследника, чиито наследодател е ползвал имота.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л.П.Т., се установява, че в имота, находящ се в гр. **** са живели бабата и дядото на страните, които са го обитавали до 2004 г., а след това в него е живяла С. – помалката им дъщеря и майка на ответницата. В показанията си свидетеля В.Н.Р.

– бивш съпруг на ответницата сочи, че докато били заедно с ответницата живеели в гр. П., кв. ***, МТС, ул. ****, но не са живели в общия на страните апартамент.

От изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице – В. В. след запознаване с представените по делото документи и извършени справки в „Топлофикация – П.“ АД и „Водоснабдяване и канализация“ ООД, е установило, че дължимите суми за топлоенергия и потребена вода за процесните периоди са заплати, като по партидата на имота, както при „Топлофикация – П.“ АД, така и при „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. П. няма суми, които да не са платени. В съдебно заседание пояснява, че ответницата навсякъде е плащала само своите задължения по ¼ ид. част, съгласно счетоводните записвания и в Топлофикация, и във ВиК.

За уважаването на иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, ищците при условията на пълно и главно доказване, следваше да установят, че именно те са извършили плащане на цялата сума, която включва и дължимата от ответницата част за топлоенергия и вода за процесния имот и период.

Съдът като взе предвид изложеното намира, че ищците не доказаха именно те да са платили дължимата от ответницата част. От една страна от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи ответницата да живяла в процесния имот, респ. лично да е ползвала съсобствения имот, за да може да се приеме, че именно тя дължи заплащане на тези консумативни разходи. Не без значение е и това, че по делото не се установи ответницата да е съсобственик на ½ ид.ч. от имота, а се установи по безспорен начин, че е съсобственик на ¼ ид.ч. от имота, поради което и може да отговаря до размера на притежаваната от нея в съсобствеността. Дори и да се приеме, че в процесния период съсобствения на страните недвижим имот е бил ползван от майката на ответницата, то по делото не се събраха доказателства, от които да 3 може да се установи коя точно майката на ответницата, респ. на кое лице ответницата е наследник. От друга страна и да се приеме, че в действителност майката на ответницата се казва С., то от изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза се установи по безспорен начин, че за дължимите суми за консумативни разходи – топлоенергия и вода, частта на ответницата е заплатена лично от нея, като ВиК е извършила доброволно плащане, а при „Топлофикация – П.“ АД, погасените суми са извършени чрез принудително изпълнение.

Предвид горното съдът намира, предявените искове за главници за неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед отхвърлянето на главните искове, искът за законна лихва също следва да бъде отхвърлен, тъй като същия е акцесорен и следва съдбата на главния иск.

По разноските:

Страните са поискали от съда присъждане на разноски за което всяка една от страните е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.

С оглед изхода на делото на ищците не се дължи присъждане на разноски.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на разноски.

Съгласно представения списък на разноските ответницата претендира сторени такива в размер на 500,00 евро - заплатено от нея адвокатско възнаграждение, и сумата от 5,12 евро, заплатени такси за издаване на съдебни удостоверения, които с оглед изхода на делото следва да и бъдат присъдени. Претендираните от ответницата разноски в размер на 1000,00 лева, не следва да и бъдат присъждани, тъй като видно от представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложеното към него пълномощно, касаят сторени такива по друго дело, и не са сторени във връзка с настоящото дело. Ето защо на ответницата следва да и бъдат присъдени разноски в общ размер на 505,12 евро, които се възложат върху ищцовата страна.

Водим от горното, Пернишкият районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**** 4 и П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**** искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, срещу В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.****, за осъждане на В. П. В. да заплати на И. В. К. и П. В. К. сумата в общ размер на 2597,32 лева с еврова равностойност от 1327,99 евро, от които: сумата в размер на 1735,02 лева, с еврова равностойност от 887,10 евро, представляваща ½ част от общо дължима сума в размер на 3470,04 лева с еврова равностойност от 1774,20 евро за топлоенергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2020 г., сумата в размер на 862,30 лева, с еврова равностойност от 440,89 евро, представляваща ½ част от общо дължима сума в размер на 1724,60 лева, с еврова равностойност от 881,77 евро за вода за периода от 21.12.2012 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска – 14.10.2025 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**** и П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**** ДА ЗАПЛАТЯТ на В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.**** сумата в размер на 505,12 евро, представляваща разноски по производството за такси за издаване на съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________