Определение № 180 от 06.04.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Разград, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500098 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 в.в. с чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от „Сити кеш“ООД, против определение № 118/3.02.2026г. по гр.д. № 1617/2025г. на РС Разград, в частта, с която е оставено без уважение искането на „Сити Кеш“ ООД за изменение на решение №766 / 01.12.2025 г. по гр.д.№1617/2025 г. в частта за разноските. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт с твърдения за злоупотреба с правото на иск на ищеца, незаконосъобразно прилагане на правилата за определяне на разноските и несъразмерност на присъдения размер с фактическата и правна сложност на делото. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се постанови отказ от присъждане на разноски на процесуалния представител на ищеца, а в условията на евентуалност – за тяхното намаляване.

Подаден е писмен отговор от адв.Д. Г. – процесуален представител на ищеца А. А. Я., в който са изложени съображеия за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд констатира следното по отношение на деловодните разноски, направени от ищеца в хода на първоинстанционното производство: А. А. Я. е предявил два обективно кумулативно съединени иска против „Сити кеш“ООД, за устанояване на нищожност на договор за потребителски кредит за 1500лв. и за осъждане на ответника да му заплати сумата 2064лв., платена от ищеца при начална липса на основание. С решение №766 / 01.12.2025 г. районният съд е уважил изцяло предявените искове и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца по правилата на чл.78 ал.1 ГПК деловодни разноски в размер 121,73 евро/238,08лв., а на упъллномощения адвокат Д.Г. – 204,52 евро/400лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред районния съд.

Определението в обжалваната част, с която районният съд е оставил без уважение 1 искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, е правилно.

Въззивният съд приема следното по отношение на изложените в частната жалба възражения: не е нА.це злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца. Същият е подал освен настоящата искова молба, още една, посочена в частната жалба, по която е образувано гр.д. № 1618/2025г. на РРС. Жалбоподателят е поискал въззивният съд да изиска делото, но това действие не е необходимо. От извършената от настоящия съдебен състав проверка в интернет сайта на РС Разград се установява, че гр.д. № 1618/2025г. е приключило с решение, от съдържанието на което е видно, че между същите страни е разгледан правен спор относно друго договорно отношение. Следователно, при заведени две искови молби, правните основания на които се основават на различни факти, макар и водени между същите страни, не може да се приеме, че ищецът е злоупотребил с правото си на иск. Приложената към частната жалба съдебна практика на други съдилища в страната, при която между едни и същи страни са водени многобройни дела, е неприложима за настоящия случай, при който се сочат две заведени дела – настоящото и още едно. Както бе уточнено по-горе, двете искови молби почиват на различни факти, което води до извод от необходимост от правна защита по двете дела, а не до превратно упражняване на правото на иск.

Съдът не споделя възражението за липса на предпоставките на чл.38 ал.1 т.3 ЗА поради липса на данни за близки отношения между ищеца и упълномощения от него адвокат. На въззивния съдебен състав е известно ообразуваното тълкувателно дело № 3/2025 г., ОСГТК, по което един от въпросите е има ли право съдът на преценка дА. са нА.це обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда. Към настоящия момент няма произнасянето на ВКС по поставения за тълкуване въпрос. Съдът приема съдебната практика, според която клиентът няма задължение да доказва нА.чието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дА. да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказА.я безплатната правна помощ адвокат. В този смисъл е определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 203 от 17.05.2022 г. по ч. т. д. № 1518/2021 г. на І т. о. на ВКС, определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д.№ 2370/2022 г. на І т. о. на ВКС, определение № 289 от 27.08.2020 г. по ч. т. д. № 992/2020 г на І т. о. и др.

По възражението за невъзможност да се установи дА. представеният пред районния 2 съд договор за правна защита е относим конкретно към осъществяване на процесуална защита на ищеца по гр.д. № 1617/2025г. на РРС, съдът приема следното: по делото е представено пълномощно от А. Я. в полза на адв.Д.Г. с предмет процесуално представителство пред съда във връзка с договори за потребителски кредит, по които е страна А. Я., като го представлява и защитава по новообразуваните дела пред компетентния съд, да завежда и води дела до окончателното им приключване. Пълномощното не е оспорено от ответника – сега жалбоподател. От неговото съдържание се налага извод, че адв.Г. е надлежно упълномощен от ищеца да осъществи процесуално представителство в настоящото съдебно производство, което е с предмет именно договор за потребителски кредит със стана А. Я.. Представителната власт на адвоката не е оспорена в хода на съдебното производство. От друга страна, договорът за правна защита е неформален – писмената форма е за доказване, но не и за действителност. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36 ал.1 ЗА, независимо дА. между него и клиента е съставен или не писмен договор. Непосочването на конкретното гражданско дело в представения договор не е основание да се приеме, че подписА.те го страни не са в договорни отношения. След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение. Предоставената безплатна адвокатска услуга в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА води до задължение на съда да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Като е определил възнаграждението на адвоката, районният съд е процедирал в съответствие със закона.

Следващото възражение в жалбата е относно неправилно изчисление на разноските за платено адв.възнаграждение по всеки от предявените искове. Съдът приема следното: възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу един ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. по описа на ВКС, II т.о. При съобразяване с горната практика, настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който минималното адв.възнаграждение в случая се определя на 654,40лв. без ДДС. Следователно определеното от районния съд възнаграждение за адвокат в размер 400лв. без ДДДС е под минималния размер, определен в наредбата. Следващото възражение в частната жалба за определяне на адв.възнаграждение под минималния размер всъщност е в съответствие с мотивите на районния съд. Що се отася до искането за намаляването му в още по-нисък размер, съдът съобразява следното: минималните размери, определени в наредбата, не са задължителни, а са ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на заявителя, предвид създадената вече практика на СЕС в решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 г. В настоящия случай следва да се отчете, че упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил и внесъл в съда искова молба, съдържаща два иска. Пред районния съд е поведено едно публично съдебно 3 заседание. Събрани са множество писмени доказателства. От съществено значение е и материалният интерес на исковете, който се формира от сбора на двата иска в общ размер 3564лв. При тези факти съдът счита, че размерът на възнаграждението за извършената от адвоката дейност следва да се определи в размер на минималния такъв от 204,52 евро/400лв., а с присъждане пна ДДС – на 245,42 евро/480лв. Няма основания за присъждане по-нисък от този размер, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя, защото този размер е съизмерим с отчетените по-горе факти и извършени процесуални действия по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Сити кеш“ООД против против определение № 118/3.02.2026г. по гр.д. № 1617/2025г. на РС Разград, в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на решение №766 / 01.12.2025 г. по гр.д.№1617/2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4