Решение № 1802 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1802 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20221100105950 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Г. Н. Н. срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. Ищцата Г. Н. твърди, че на 22.01.2021 г., около 8.45- 08.50 часа, в гр. София, на бул. „*******, водачът на трамвайна мотриса с инв. № 2404 по линия № 5 – Г. К. Л., движейки се в посока от центъра към кв. Павлово, в нарушение на правилата за движение по пътищата спряла внезапно в кръстовището, непосредствено преди спирка „Павлово“, вследствие на което ищцата паднала в трамвая и получила фрактура на дясната ръка.

По повод настъпилото ПТП било образувано д. п. № 11069/2021 г. по описа на СДВР, съотв. пр. пр. № 7392/2021 г. по описа на СРП, като досъдебното производство било прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.10.2021 г., на осн. чл. 343, ал. 2 НК- по искане на пострадалото лице. Извършеното деяние от водача на трамвайна мотриса с инв. № 2404 – Г. Л., съставлявало деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Ищцата поддържа, че в резултат на възникналото ПТП е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и емоционални страдания, вследствие причинената й травма и наложеното лечение.

След настъпилото ПТП пострадалата е прегледана в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД- София, където било констатирано счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, която била обездвижена с гипсова имобилизация.

Възстановяването продължило в амбулаторни условия. Проявилите се физически болки наред с възникналия битов дискомфорт от затрудненото обслужване способствали за развитието на негативна промяна в емоционалното състояние на пострадалата. В периода на възстановяване се наблюдавали негативни преживявания: чувство за непълноценност, раздразнителност и тревога, породени от невъзможността 1

47- годишната жена да се грижи пълноценно за семейството си и несигурността досежно възстановяването на движенията на дясната ръка в обема и с интензитет на натоварване, какъвто е бил преди процесното ПТП, предвид обстоятелството, че за заеманата от нея длъжност се изисква работа на компютър. Към момента на възникване на непозволеното увреждане гражданска отговорност на виновния за настъпилото ПТП водач Г. К. Л. била застрахована при ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД по силата на полица №BG/23/121000001665. С молба с вх. № 99-10185/18.02.2021 г. ищцата завела претенция пред ответника, с която поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като била образувана щета № 0411-1950003-2022.

С уведомление изх. № 99- 2151/20.04.2022 г. застрахователят предложил обезщетение в размер на 1500,00 лв. Ищцата намерила подобен размер за занижен и същият не репарирал претърпените от нея физически болки, емоционални страдания и битови неудобства. По изложените съображения ищцата моли съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК-З.“ АД да й заплати сумата в размер на 25100,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпилото на 22.01.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът оспорва факта, че ищцата се е намирала в трамвайната мотриса към момента на твърдяното за настъпило произшествие, както и че е претърпяла твърдените увреждания. Ответникът оспорва вината на водача на застрахованата при него трамвайна мотриса, както и оспорва механизма на процесното ПТП. Твърди, че вследствие на задействал се автоматичен блокаж на трамвайната мотриса е настъпило процесното произшествие, както и че водачът на трамвая, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП. Оспорва, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла описаните в исковата молба вреди и тяхната продължителност.

Ответникът оспорва също така предявените искове и по размер с твърдения, че претендираното обезщетение е силно завишено и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ответникът релевира и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалата, както следва: 1. ищцата не е предприела необходимите действия, за да предпази себе си – пътувала е права и не се е държала достатъчно добре, поради което е загубила равновесие и е паднала и 2. ищцата не е изпълнила предписаното й лечение, не е продължила лечението си в заведение за продължително долекуване и рехабилитация, както и не е извършила контролни прегледи и рентгенография. Оспорва акцесорните претенции с твърдение, че претенцията на ищцата е отправена за първи път с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Ето защо ответникът следва да се счита в забава, считано от датата на получаване на исковата молба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I - 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим като в тази връзка следва да изложи следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В случая видно от представената по делото молба от 18.02.2021г. /л. 14-л. 15/ се установява, че ищецът е изпратил до ответника покана за заплащане на застрахователно обезщетение, представляваща по своята правна същност застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, въз основа на която при ответника е образувана застрахователна преписка № 0411-195-0003-2022 /посоченото обстоятелство се установява от представеното по делото писмо от ответника /л. 16-л. 17/.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „Гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад от 06.12.2022г. /л. 41/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно трамвайна мотриса с инв.

№ 2404.

От представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.10.2021г. /л. 7 и сл./ се установява, че на 25.02.2021г. е било образувано досъдебно производство за извършено от Г. К. Л. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК – причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС, в резултат от нарушаване на правилата за движени, установени в ЗДвП от делинквента Л.. От постановлението се установява, че досъдебното производство е прекратено по искане на пострадалия.

От приетата по делото САТЕ /л. 88-л. 93/, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се установява следното:

3 причина за падането на ищцата е рязкото спиране на трамвайната мотриса от ватманката; с положението си пътничката – права, държаща се ненадеждно само с една ръка за вертикална тръба в мотрисата е създала условия и е допринесла за настъпване на произшествието /л. 91/; при положение, че ищцата е била седнала или към момента на произшествието се е държала за установените за целта места: вертикална тръба или рамка на седалка, тялото й не би получило травматични увреждания, подобни на тези, описани в СМЕ; тя не би се ударила с дясна ръка в предната седалка и не би паднала на пода с последващи травми; ватманката е спряла управляваното от нея МПС аварийно /рязко/ като по делото не са описани конкретни причини, предизвикали аварийното спиране, след потегляне при разрешителен сигнал на светофарната уредба; пострадалата се е намирала до предпоследната врата в момент, когато е станала от седалка за напускане на мотрисата и се е била хванала с лява ръка за една седалка вдясно.

Във връзка с механизма на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищцата А.Т.Д. /л. 97 и сл./, от които се установява следното: процесният трамвай, в който са пътували ищцата и свидетелката Д. на път за работа е спрял внезапно, при което са се чули викове и всички пътници са залитнали, включително и свидетелката Д.; последната и ищцата са били правостоящи, доколкото са се били приготвили да слязат на спирка „Павлово“; свидетелката Д. не е разбрала каква е била причината за внезапното спиране; свидетелката Д. не е паднала, тъй като е била два пъти по-тежка от ищцата и по някакъв начин се е задържала; свидетелката Д. помни, че ищцата се е държала за долната седалка, но не помни точно с коя ръка; мястото на падане е било между единични срещуположни седалки, разположени във второто вагонче, непосредствено преди предпоследната врата на трамвая.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП напълно съответства на описания в ИМ.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е основателно, поради следните съображения: Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск от приетата по делото САТЕ, неоспорена от ищцата се установи, че с положението си ищцата – права, държаща се ненадеждно само с една ръка за вертикална тръба в мотрисата, е създала условия и е допринесла за настъпване на произшествието /л. 91/. В тази връзка вещото лице изрично посочва, че при положение, че ищцата е била седнала или към момента на произшествието се е държала за установените за целта места: вертикална тръба или рамка на седалка, тялото й не би получило травматични увреждания, подобни на тези, описани в СМЕ; тя не би се ударила с дясна ръка в предната седалка и не би паднала на пода с последващи травми.