Решение № 997 от 16.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Р. В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110103343 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, с която против Н. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: ****, е предявен иск с правно основание чл.21, ал.2 СК (отм.) - 23, ал.1 СК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е индивидуален собственик на 41,5422837% ид.ч. от придобития по време на брака на С. И. К. с ЕГН ********** и Н. Г. К. с ЕГН **********, недвижим имот - ***, находящ се в *** с площ от 70,80 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***, при съседи - на същия етаж: ***, под обекта: ***2 и над обекта: ***, ведно със съответните ид.ч. от прилежащата му изба ***, с площ от 2,53 кв.м и 1,2241% ид.ч. от общите части на сградата, поради частична трансформация на негово лично имущество. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на *** и е прекратен с развод на *** с влизане в сила на решение *** г. по гр.д. № *** г. на Районен съд – Варна. През *** г., преди сключване на брака, ищцата е 1 придобила правото на собственост върху апартамент ***, с адрес: ***, със застроена площ от 40,25 кв.м и избено помещение. След сключване на брака са сключени следните сделки: 1/ на *** г. ищцата е продала горепосочения апартамент, за сумата от 62000 лева, като договорът е обективиран в нотариален акт, вписан в Службата по вписванията - Варна с дв. вх.рег. № *** от *** г.; 2/ на *** г. - 14 дни след продажбата на собствения на ищцата апартамент, съпрузите са придобили правото на собственост върху ***, находящ се в ***, със застроена площ от 59,45 кв.м и избено помещение, съгласно нотариален акт, вписан в Службата по вписванията - Варна с дв. вх.рег. ***, за сумата от 81019 лева, като се твърди, че ищцата е вложила лични средства, в размер на 62000 лева, получени от продажбата на нейното жилище. На *** г., страните са продали този имот, за сумата от 79501 лева. На *** г. /21 по-късно/, съпрузите са придобили правото на собственост върху недвижим имот находящ се в ***, представляващ дворно място със жилищна сграда, лятна кухня и гараж, за сумата от 77530 лева, като средствата са платени с парите, получени от продажбата на ***, находящ се в ***.

На *** г., имотът в гр. *** е бил продаден за сумата от 77530 лв., като на *** г., с получените средства съпрузите са придобили правото на собственост върху недвижим имот, ***, находящ се в гр. ***, с площ от 40,25 кв.м и избено помещение за сумата 55258 лева. На *** г., по време на брака им, страните продали ***, находящ се в гр. ***, с площ от 40,25 кв.м и избено помещение, за сумата 6400 щатски долара /вписана в предварителен договор от *** г./, като се твърди, че действителната продажна цена е била 6729,20 лева.

На 23.07.*** г., страните са придобили правото на собственост върху апартамент ***, находящ се в ***, със застроена площ от 70,80 кв.м и избено помещение, за сумата 23940 лева, като според ищеца, сумата от 13053 лв., представляваща левовата равностойност на 5700 щ.д., а остатъкът от цената, в размер на 11000 лева, представляваща левовата равностойност на 4800 щ.д. е бил платен с банков кредит.

В исковата молба се сочи, че първият имот, закупен на *** г., по време на брака на страните: ***, находящ се в ***, с цена 81019 лв., е бил заплатен с 62000 лв. - лични средства на ищцата, получени от продажбата на нейния личен апартамент, а остатъкът от 19019 лева следвало да се счита за платен с общи средства на страните, т.е. 62000/81019 ид.ч. от имота била лична 2 собственост на С. К., а 19019/81019 ид.ч. от имота били придобити в режим на СИО. При последвалата на *** г. продажба на същия имот, получената сума 79501 лева следвало да се счита за собственост в същото съотношение:

62000/81019 ид.ч., от 79501 лева = 60838,35 лева - лична собственост на С. К.

(от собствения й дял в имота) и 19019/81019 ид.ч. от 79501 лева = 18 662,65 лева - дял в СИО на двамата съпрузи. При покупка на *** г., за сумата 77530 лева на втория имот по време на брака на страните – находящ се в гр. ***, ***, цената е била платена от получената от продажбата на първия имот сума:

79501 лева и съотношението на вложените от страните средства се запазва:

62000/81019 части от 77530 лева = 59330,03 лева - лична собственост на С. К. и 19019/81019 части от 77530 лева = 18199,97 лева – дял в СИО на двамата съпрузи.

Твърди, че при последвалата на *** г. продажба на същия имот в ***, получената сума от 77530 лева следвало да се счита за собственост в същото съотношение: 62000/81019 ид.ч. от 77530 лева, а именно - 59330,03 лева лична собственост на С. К. и 18199,97 лева - дял в СИО на двамата съпрузи.

При покупка на *** г. за сумата 55258 лева на третия имот, по време на брака на страните - ***, находящ се в гр. ***, ет. 2, цената е била платена от получената от продажбата на втория имот - 77530 лева и съотношението на вложените от страните средства било - 42286,33 лева - лична собственост на ищцата и 12971,67 лева - дял в СИО на двамата съпрузи. Получената цена от продажбата на този имот - 6400 щ.д., следвало да се счита за собственост в съотношение - 4897,62 щ.д. – лична собственост на ищцата и 1502,38 щ.д. дял в СИО на двамата съпрузи. При покупка на 23.07.*** г. за сумата 23940 лева, представляваща левовата равностойност 10500 щатски долара на последния имот, придобит с покупко-продажба по време на брака на страните - апартамент ***, находящ се в ****, цената е била платена по следния начин: на 11.06.*** г., сумата от 5700 щ.д. е била платена от ищцата, от получената от продажбата на третия имот сума (с левова равностойност 13053 лева) и съотношението на вложените от страните средства в тази сума било - 4361,94 щ.д. - лична собственост на ищцата и 1338,06 щ.д. - дял в СИО на двамата съпрузи. Останалата част от цената: 4800 щастки долара (11000 лева) е платена с усвоен по време на брака банков кредит и придобитата с кредита част била дял в СИО. Намира, че тъй като 41,5422837 % от имота били придобити със средства, получени чрез трансформация на получената сума от 3 продажба на личен на С. К. имот, тази част от имота - 41,5422837 % е била придобита от нея в лична собственост. Останалата част от имота: 58,4577163 % е придобита по време на брака, в режим на СИО.

В срока по чл.131 ГПК, с писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск. Не оспова следните факти и обстоятелства: за времето от *** до *** г. страните се намират в граждански брак, който е прекратен с развод; преди брака ищцата е придобила жилище апартамент *** **** който имот е продала по време на бака на *** г. за сумата от 62000 лв. с НА *** г.; по време на брака си страните са извършили сделките, обективирани в НА ****** г., в НА ****** г., в НА ****** г., в НА ****** г., в НА ****** г., в НА ****** г. и в НА *** г., всички вписани в Служба по вписвания - гр. Варна; действителната продажна цена на *** е 6400 щатски долара, както е записано в Предварителен договор от от *** г.

Оспорва всички останали фактически твърдения, заявени с исковата молба, като неверни. Сочи, че при придобиване на *** са участвали и двамата съпрузи като купувачи, и цената е платена от двамата съпрузи поравно, в брой, което било изрично отбелязано в нотариалния акт. Липсвал разходен документ, от който да можело безспорно да се приеме нещо друго, вкл. и твърдяното от ищцата, че тя е била платила по-голямата част от продажната цена в размер на 62000 лв, както и че остатъкът от 19019 лв. е бил платен с общи на съпрузите средства. Сочи, че ищцата не била оспорила изрично истинността на съдържанието на НА ****** г., в частта, в която е била обективирана констатацията на нотариуса, че двамата купувачи „са изплатили” цената на продавачите. Оспорва твърдението, че ищцата била платила сумата от 62000 лв. с лични средства, поради което 62000/81019 идеални части от имота били нейна лична собственост, както и твърдението, че само 19019/81019 идеални части са били придобити от страните в режим на СИО. Сочи, че ищецата нямала спестявания от преди брака, нито по време на брака, като била получавала минимални трудови доходи, поради което по време на брака им изцяло той се бил грижил за издръжката на семейството, до развода.

Сочи, че по време на брака, в периода от **** г. е работил като военнослужещ на длъжността „****“ на *** тип „***“. В този период той бил получавал висока за страната заплата, за разлика от ищцата, която през цялото време е работела като *** в *** гр. Варна, на минимално трудово 4 възнаграждение. Твърди, че по време на целия им брак ответникът е имал изключителен принос и в придобиването на втория, третия и четвъртия семеен имот, тъй като доходът му е бил в пъти повече от този на ищцата. Последната страдала от „**** - смесен епизод” и „***“, заради което е била настанявана за лечение в ****. Заради болестта и зависимостта си *** тя непрекъснато разпилявала личното си и семейното имущество, и непрекъснато искала пари от ответника. Това била и причината да не иска развод, защото била свикнала той да я издържа и да се грижи за имуществото им. Сочи, че непосредствено след покупката на първия семеен имот - ***, всеки от бившите съпрузи бил вложил лични парични средства за ремонт на жилището и закупуване на нови мебели, като ответникът бил вложил и личен труд в ремонта. Предприели били подмяна на старата дограма с нова, подновяване на подовите настилки, освежаване/обновяване на стените, ремонт на банята и закупуване на нови мебели. Именно в този ремонт и обзавеждане ищцата била вложила част от останалите пари, след покупката на ***, което обаче не създавало за нея вещни права, а евентуално такива с облигационнен характер. Другата част от парите си ищцата била похарчила за свои лични нужди. Поради това намира, че този имот е бил придоби при равни права в съсобствеността – по ½ ид.ч. за всеки.

Това съотношение се било запазило при сключване на следващите сделки, както при продажбите, така и при покупката на имота в гр. ***.

Намира, че дори да се приеме, че ищцата е придобила повече от ½ ид.ч. от първия семеен имот, то категорично не може да се приеме, че това важи и за втория семеен имот - дворното място и сгради в град ***, тъй като при продажбата на втория семеен имот, нотариусът изрично бил записал в НА ****** г., че продавачите С. и Н. К.и продавали свой собствен недвижим имот, придобит чрез покупка по време на брака им „на името на двамата, представляващ СИО /чл.19 СК/“. Заявява, че в тази част нотариалният акт не е бил оспорен от ищцата, поради което изявлението имало силата на извънсъдебно признание на факта, че съпрузите били притежавали този имот при равни права. При последвалата покупка на *** г. на третия семеен имот ***, която твърди, че безспорно е била осъществена със средствата, които съпрузите са получили от продажбата на втория семеен имот, отново нотариусът бил записал в НА ****** г., че продавачите продават на съпрузите Н. и С. К. с уточнението „на името на двамата“. Изявлението отново имало силата на извънсъдебно признание на факта, че съпрузите били придобили 5 този имот при равни права. Допълнителен аргумент бил фактът, че при последвалата продажба на третия семеен имот - *** отново били участвали двамата съпрузи като заедно били подписали не само НА ****** г., но и сключения преди това предварителен договор от *** г.

Сочи, че от инкорпорираната след договора саморъчно написана разписка е било видно, че съпрузите Н. и С. К.и заедно били получили от купувача капаро в размер на 650 щатски долара, което затвърждавало истинността на записаното в НА ****** г., че продавачите К.и заедно били получили, напълно и в брой продажната цена от купувача. От това следвало, че получената сума от продажбата на ***, в размер на 6400 щ.д. е била придобита от страните, при равни дялове, в режим на СИО. Заявява, че с покупката на ***, съпрузите били спестили общо 26211 лв. от предходните три сделки, които средства били вложили в ремонт на жилището - ***, поради което, при покупката на следващия ап. *** не разполагали с тези спестявания било необходимо да изтеглят кредит, за да могат да платят цената на процесния имот. Част от получената сума от продажбата на ***, а именно 5700 щатски долара, страните заедно били вложили при закупуването на четвъртия семеен имот - процесния ап. ***. Намира, че е без значение обективираното в представената от ищцата разписка в предварителен договор от 11.06.*** г., че част от сумата за покупка на *** е била предадена на продавачите от С. К.. В разписката не е било записано, че предадената от С. К. сума от 5700 щ.д., представлявала нейни лични средства. Такова твърдение не било заявено и с исковата молба. Според ищцата, сума в размер на 4361,94 щ.д. били нейна лична собственост по силата на трансформация, което обстоятелство ответникът оспорва. Намира, че са налице данни, че платената сума от 5700 щ.д. е била изцяло със семеен произход, както и останалата част от продажната цена в размер на 4800 щ.д. също е била със семейни средства от банков кредит. Поради това приема, че процесният имот – *** е бил придобит от страните, по време на брака им, изцяло със семейни средства, в режим на СИО и при равни права, при липса на каквато и да било трансформация по смисъла на чл. 23 СК в полза на ищцата. В този смисъл било извършено и декларирането на имота – за данъчни цели. Сочи, че настоящият иск е плод на притеснението на ищцата, че след развода има вероятност да остане без жилище, защото ответникът ясно бил заявил още по време на развода, искането си за делба на процесния имот. Такива безуспешни опити правела с 6 отказа за развод, както и с подаване на молби по ЗЗДН, против ответника.