Решение № 291 от 08.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 8165/21.12.23 г. на ответника в първата инстанция Министерство на земеделието, храните и горите на Република България чрез пълномощника му юрк. Ц. Д. против решение № 88 от 11.12.2023 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по т. д. № 87/2021 г., с което са уважени предявените от „Фешън евридей“ ЕООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК, вр. чл. 88 ЗКИР срещу Министерство на земеделието, храните и горите на Република България за признаване за установено съществуването на арендно правоотношение по шест Договора за отдаване на земеделска земя под аренда с №№ 15/10.102019 г., № 16/10.102019 г., № 17/10.102019 г., № 32/11.12.2019 г. № 33/11.12.2019 г. и № 34/11.12.2019 г., вписани съответно в СВ в гр. Бяла Слатина, вх. рег. № 2822 от 01.11.2019 г., Акт № 61, том 4, в СВ гр. Оряхово, вх. рег. № 2317 от 01.11.2019 г., Акт № 90, том 4, в СВ в гр. Враца, вх. рег. № 5645 от 30.10.2019 г., Акт № 221, том 5, в СВ в гр. Враца, вх. рег. № 6579 от 12.12.2019 г., Акт № 88, том 6, в СВ в гр.

Мездра, вх. рег. № 2869 от 13.12.2019 г., Акт № 34, том 3 и вписан в СВ в гр. Бяла Слатина, вх. рег. № 3307 от 16.12.2019 г., Акт № 192, том 4, като постановява на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, вр. чл. 88 ЗКИР да бъде заличено вписаното прекратяване на договорите за аренда.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. В жалбата са развити подробни доводи за това. Счита за неправилни констатациите на съда, че неизпълнението на част от задълженията по процесните договори са незначителни с оглед интереса на кредитора. Поддържа, че интересът му е да получи пълно изпълнение в сроковете предвидени в договорите, поради което са неправилни констатациите на съда, че в полза на кредитора по договорите не е възникнало правото да развали сключените договори за аренда. Моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени решението, ведно със законните последици.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият "Фешън евридей" - ЕООД не е подал писмен отговор.

1

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно и съобразено със закона. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда съответстват на установената фактическа обстановка и на относимите законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Независимо от това, предвид оплакванията в жалбата следва да се добави следното:

Не е спорно, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, във връзка със сключените процесни шест договора за аренда, със срок на действие за 5 стопански години, считано от стопанската 2019/2020 г., с нотариална заверка на подписите, каквито са изискванията на чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, вписани и в Службите по вписванията намиращи се по местонахождението на имотите.

Съгласно чл. 5.3 от Договорите, арендните плащания се извършват на 2 пъти всяка година:

50% не по-късно от 01.10., а останалите 50% от дължимата аренда, със запис на заповед в полза на арендодателя с падеж 31.01. на текущата стопанска година. Договорено е в чл. 30, че при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното й изплащане. В чл. 32.5. е уредена хипотезата, че при неизпълнение на договорените задължения, по искане на изправната страна, договора се прекратява.

Видно от нотариална покана рег. № 1706/24.02.2021 г. по регистъра на нотариус № 042 М.

Ш., с район на действие СРС, на ищеца е предоставен 14 дневен срок от получаването й, да заплати доброволно описаните в поканата задължения за главници и лихви за забава по всеки отделен договор за аренда в общ размер от 141 333,17 лв., като ищецът е предупреден, че в противен случай договорите ще се считат за развалени с изтичане на срока по поканата.

Видно от отбелязването върху поканата, нотариусът е удостоверил връчването й на ищеца на 06.04.2021 г. Преди да е изтекъл срока, ищеца е заплатил по банковата сметка на ОД „Земеделие“ – Враца сумата от 84 147,99 лв., представляващи сбора от вторите арендни вноски по процесните договори с падеж 31.01.2021 г., като е останала сумата от 57 185,18 лв., представляваща неизплатени обезщетения за просрочие по договорите.

Настоящия състав споделя извода първоинстанционния съд, че тъй като договорите за аренда са сключени за срок от 5 стопански години и имат за предмет земеделска земя от държавния поземлен фонд, развалянето им следва да бъде извършено по общия ред на чл.

87, ал. 1 ЗЗД, като договорът ще се счита за развален, ако в определен срока задължението не бъде изпълнено. По делото не се спори по редовното връчване на нотариална покана на арендатора по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, като срока за изпълнение е изтекъл на 04.05.2021 г.

Правилно първоинстанционният съд, в съответствие с доказателствата по делото е стигнал до заключението, че към датата на получаване на нотариалната покана ищецът е заплатил всички вноски за главница по арендните договори с падежи до 31.01.2021 г.

Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза по делото, от сключването на процесните договори ищеца е осъществил по счетоводни данни, плащания в общ размер от 325 761,60 лв. Съгласно счетоводните регистри на ОД „Земеделие“ – Враца с получените от жалбоподателя плащания до 06.04.2021 г. са погасени всички задължения за главница с настъпил падеж по процесните договори, като са останали задълженията за заплащане на сумите за обезщетения за забава по т. 30 от договорите.

При тези действия от страните, за погасяване на задълженията за главница с настъпил падеж по договорите, нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД не е приложима, съгласно т. 1 от ТР № 3/20217 от 27.03.2019 г. по тълк. Д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС.

2

Настоящия състав на съда счита за неоснователни, изложените с жалбата възражения относно прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Еднозначна, последователна и безпротиворечива е съдебната практика, включително задължителната такава на касационната инстанция, основана на ясната разпоредба на чл. 87, ал. 4 ЗЗД в насока на това, че разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора, като значителността или незначителността на неизпълнението следва да се преценява във всеки случай конкретно - с оглед вида на договора, на неизпълненото задължение и останалите специфики на договора. Договорите се сключват, за да се изпълняват, а не да се развалят, поради което и когато от характеристиките на правоотношението може да се направи извод, че и кредиторът - изправна страна, има интерес от изпълнението на договора, дори и да е налице неизпълнение, но ако същото е незначително с оглед интереса му, а в случая се касае за неизпълнени акцесорни задължения за неустоечни обезщетения за платените със закъснение арендни вноски в размер по малко от 1/5 от всички основни задължения по договорите, то и следва да надделява правния принцип за запазването на договорите и наложителните им, реални изпълнения. В изложения смисъл е налице обилна задължителна практика на касационната инстанция /Решение № 102 от 03.08.2010 г. по т.д. № 897/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, аргумент от /решение № 318 от 27.06.2012 г. гр. д. № 273/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 60 от 03.06.2019 г. по т.д. № 1892/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. н а ВКС/.

По тези съображения, правилен е извода на първоинстанционния съд, който настоящият състав напълно споделя, че са вписани на несъществуващи основания прекратяванията на процесните арендни договори, и че следва да бъде вписано тяхното заличаване в имотния регистър. Отмяната на вписаните несъществуващи обстоятелства - едностранното разваляне на арендните правоотношения - имат обратен възстановяващ ефект, т.е. че договорите все едно не са били прекратявани.

При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

За въззивната инстанция съдът не присъжда разноски на въззиваемата страна, тъй като не се претендират такива.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 88 от 11.12.2023 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по т. д. № 87/2021 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3