Определение № 553 от 30.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553 гр. Ловеч, 30.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря В.ИЯ Г.ЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264300600590 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 64, ал. 8 и ал. 9 от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Г. П. от АК-Ловеч в качеството му на служебен защитник на обвиняемия В. Ц. К., в която посочва, че на основание чл. 64, ал. 6 от НПК обжалва горепосоченото определение като необосновано, неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли да бъде отменено и да бъде взета по отношение на обвиняемия по-лека мярка за неотклонение – „Домашен арест" – при условията, изложени по-долу:

Сочи

, че определението е постановено и обявено в публично съдебно заседание на 23.10.2026 г. в присъствието на обвиняемия, на неговия защитник и на прокурора. Жалбата е подадена от защитник на обвиняемия в тридневния срок по чл. 64, ал. 6 от НПК срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Излага, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил искането на РП-Ловеч и е взел най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, който страда от *** и има ***. Обвинението е по чл. 354а, ал. 3 от НК. Сочи, че то е „работно", а количеството на веществата не е установено. Обвиняемият и защитата оспорват самото обвинение. Мотивите на съда се основават на общи съображения за „висока степен на обществена опасност", на неосъдителни данни от характеристичната справка и на предположения, които не са подкрепени с конкретни факти по делото.

Изтъква, че съдът не е обсъдил наличието на „обосновано 1 предположение" по чл. 63, ал. 1 от НПК. Задържането под стража е допустимо само ако от данните по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, и едновременно с това е налице реална опасност от укриване, от извършване на друго престъпление или от осуетяване на разкриването на обективната истина. Тези предпоставки трябва да се установят от съда въз основа на конкретни доказателства, а не да се приемат за доказани по силата на самото обвинение.

Посочва, че в случая самият съд е посочил в мотивите, че разследването е в „изключително ранен етап", че обвинението е „работно" и че не може с категоричност да се установи количеството на веществата. Тези констатации сами по себе си показват слабост на доказателствената основа.

Формулировката на съда е, че обвиняемият е „съпричастен" към престъплението. Не е посочено кои конкретни доказателства и по какъв начин обосновават предположение за виновно държане на веществата. Обвиняемият както при привличането си, така и в съдебното заседание, изрично е оспорил, че държи веществата. Според обясненията му намереното не е носено от него, а му е „сложено в джоба" при задържането. По отношение на веществото в жилището защитата е заявила, че лицето, с което обвиняемият ***, още преди разпита му от разследващите органи е заявило, че то е нейна собственост.

Съдът е отказал да обсъди тези възражения с мотива, че „касаят съществото на делото". Счита този подход за неправилен. В производството по чл. 64 от НПК съдът не решава въпроса за виновността, но е длъжен да прецени доказателствената стойност на събраните данни и защитната позиция, за да реши дали предположението е „обосновано". Игнорирането на доводите на защитата води до липса на мотиви по съществена предпоставка за налагане на мярката, което е самостоятелно основание за отмяна.

Излага, че липсва конкретна „реална опасност" от извършване на друго престъпление. Първоинстанционният съд е приел реална опасност от ново престъпление въз основа на три обстоятелства: тежестта на обвинението, предишни осъждания и това, че деянието е извършено в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване. Изтъква, че този извод не отговаря на изискванията на закона и на практиката по чл. 5, § 3 от Европейската конвенция за правата на човека (напр. Илийков срещу България и Николова срещу България), според която опасността трябва да е конкретна и подкрепена с фактически данни, а не да се извежда само от тежестта на обвинението или от личното минало. Посочва, че тежестта на обвинението не може сама по себе си да обоснове опасност. Обвинението е по чл. 354а, ал. 3 от НК, при неустановено количество. В определението не се сочат данни за разпространение или за организирана дейност, а самият съд отбелязва, че количеството не може да се установи с категоричност. Предишните осъждания са относими, но не са достатъчни сами по себе си. В определението не е посочено нито едно обстоятелство от личността и поведението на обвиняемия след освобождаването му, което да сочи конкретен риск от престъпна дейност при по-лека мярка. Счита, че криминалистичните 2 регистрации и заявите леките материали не са доказателство за виновно поведение. Съдът е „съобразил" 9 криминалистични регистрации и 8 заявителски материала. Те не представляват осъждания и не установяват извършени деяния. Използването им като довод за опасност е несъвместимо с презумпцията за невиновност (чл. 16 от НПК, чл. 6, § 2 от ЕКПЧ).

Излага, че изпитателният срок не е основание за задържане под стража.

Последиците от ново престъпление в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване са уредени специално в чл. 70, ал. 7 от НК. Съдът, който разглежда делото по същество, може да отмени предсрочното освобождаване и да приведе в изпълнение остатъка от наказанието. Мярката за неотклонение е обезпечителна, а не санкционна.

Счита, че мотивите са вътрешно противоречиви. В определението привличането на обвиняемия е посочено на едно място като станало с постановление от 22.10.2026 г., а на друго – от 21.10.2026 година. Датата на условното предсрочно освобождаване е 18.06.2026 г. според определението, а според прокурора в протокола от съдебното заседание е 18.07.2026 г., със съответно различен остатък от наказанието. Сочи, че тези разминавания засягат обстоятелствата, на които съдът основава извода си, и показват недостатъчно прецизна преценка на данните.

Посочва, че съдът е излязъл извън основанията на искането на прокуратурата – без каквито и да е данни. Съдът сам отбелязва, че прокурорът не твърди опасност от укриване, а се позовава единствено на опасност от извършване на друго престъпление. Въпреки това в мотивите си съдът приема, че е налице опасност обвиняемият да „осуети разкриването на обективната истина по делото". За тази опасност прокуратурата не е правила искане и не е сочила факти, в определението не е посочен нито един конкретен факт – например опит за въздействие върху свидетели, унищожаване на доказателства или контакти със съучастници, процесуалните действия по претърсване, обиск и изземване вече са извършени, а веществата са иззети. Счита, че предположението е изцяло голословно. Освен това в протокола от съдебното заседание не е отразено защитата да е правила възражение за „опасност от укриване", на което съдът да е отговарял.

Изтъква, че обвиняемият е с постоянен адрес в ***, роден е и живее в града, *** и е с тежки здравословни ограничения. Не са налице данни за опасност от укриване – нито прокурорът, нито съдът сочат такива. Излага, че защитата е заявила в съдебното заседание, а и самият обвиняем лично е потвърдил, че: има *** чрез ***; в петък и събота, непосредствено преди задържането, е бил на спешен прием в „***" във връзка със ***; предстои му повторна интервенция, която може да бъде отлагана най-много 2-3 дни; има *** и е ***; чувства задух и общо неразположение. С настоящата жалба представя медицинска документация и моли да бъде приета като нови доказателства.

Посочва, че е нарушен принципът за пропорционалност – по-леката мярка „Домашен арест" е достатъчна. Задържането под стража е най-тежката 3 мярка за неотклонение и се налага само ако останалите не могат да постигнат целите на мерките за неотклонение. Единственият довод на съда срещу домашния арест е, че „липсва гаранция, че същият ще я изпълнява". Счита, че това е предположение без фактическа опора: в определението не се сочат данни обвиняемият да е нарушавал някога наложена му мярка за неотклонение; по принцип такава „гаранция" не може да се изисква като абсолютна – ако се изискваше, никоя мярка освен задържането не би била възможна; домашният арест по чл. 61 от НПК е съпроводен с контрол от органите на МВР, който лесно може да се проследява и при необходимост да се допълни с условия.

Предлага домашният арест да бъде определен при условие, че на обвиняемия се разрешава излизане от жилището единствено за необходимите медицински прегледи и интервенции в лечебно заведение, като органите на МВР ще проверяват това чрез документите от лечебното заведение. Така се постигат целите на мярката – предотвратяване на опасност от престъпна дейност и осигуряване на явяването пред органите на наказателното производство – при едновременно зачитане на правото на живот и здраве.

Моли, ако Окръжният съд прецени, че домашният арест не е достатъчен, алтернативно да бъде взета мярка „Подписка" (чл. 58 от НПК) или „Парична гаранция", с подходящо ограничаване на контактите и задължение за явяване пред органите на МВР.

Предвид изложеното, моли съда да отмени Определение № 396 от 23.10.2026 г. по НЧД № 959/2026 г. на PC-Ловеч и да откаже да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража" спрямо обвиняемия В. Ц. К.. Моли съда да вземе по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Домашен арест", с разрешение за излизане от жилището за медицински прегледи и интервенции в лечебно заведение; алтернативно – друга по-лека мярка за неотклонение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч зам. окр. прокурор Ц.

П. в съдебно заседание счита, че подадената жалба е неоснователна и незаконосъобразна. Позовава се на подробните мотиви на РС-Ловеч, които приема изцяло и заявява, че няма да преповтаря.

В съдебно заседание служебният защитник на В. К., адв. Г. П. от АКЛовеч поддържа жалбата по съображенията, изложени с нея, и моли да бъде уважена.

Жалбоподателят В. Ц. К. в съдебно заседание, не се явява. Депозирал е изрична собственоръчно написана молба, с която моли да не бъде довеждан за настоящото наказателно производство, както и молбата му да бъде разгледана в неговото отсъствие /л. 28 от делото/.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилото искане, становището на страните в процеса и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

4

С постановление от 22.10.2026 г. г. В. Ц. К. е привлечен като обвиняем по ДП № 442/2026 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч за престъпление по чл.

354а, ал. 3, предл. 2-ро, т. 1, предл. 1-во от НК за това, че: На 21.10.2026г. около 20.20 часа в *** , в страничен джоб на долнище и в жилище – апартамент, находящ се в ***, в метална кутийка, поставена на скрин без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл.

ЗО от същия закон, държи високорискови наркотични вещества – метамфетамин и канабис, включени в Приложение № I към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС № 293 от 2011 г. на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП – Списък I – „Растения и вещества висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина"/ - престъпление по 354а, ал. 3, предл. 2-ро, т. 1, пр. 1-во от НК. Посоченото престъпление е по Глава 11 /Общоопасни престъпления/, раздел 3 и за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и глоба, поради което обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 от НК.

С Определение № 396/23.10.2026 г., постановено по ЧНД № 959/2026 г. по описа на РС-Ловеч на основание чл. 64, ал. 4 от НПК е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража" по отношение на обвиняемия В. Ц. К. по ДП № 442/2026 г. на РУ на МВР – Ловеч.