Определение № 1093 от 16.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и 7 от НПК.

Образувано е въз основа на частен протест от СГП срещу определение от 08.08.2023 г., постановено по НЧД № 4459/2023 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 40-ти състав, с което е отменено постановление на СГП от 10.07.2023 г. за частично прекратяване на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК на наказателното производство по ДП № 49/2023 на СДВР, пр.пр. № 8330/2023г. по описа на СГП водено срещу В. Ж. за извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т.1 вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.2 и т.4, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.

В протеста се прави оплакване и се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Изтъква се, че в хода на ДП не са събрани категорични доказателства относно предмета на престъплението, а именно - в какво се изразява имотната вреда, доколкото при извършеното претърсване и изземване не са открити и иззети документи/записи на заповед и РКО/, подписани от св. А. за поети от него задължения. Доказателства в тази насока, се съдържали единствено в показанията на св. А., но последният не можел да ги конкретизира и съответно не е узнал за какво точно е изнудван, което е един от елементите на изпълнителното деяние на изнудването. Отсъствали и доказателства за настъпила имотна вреда или поне за пристъпване към имуществено 1 разпореждане. Изразява се несъгласие с указанията на съда относно извършването на допълнителни процесуално-следствени действия, в частност назначаването на повторна ВТЕ и КГППЕ, доколкото последните единствено биха способствали за доказване на нанесената лека телесна повреда, което престъпно посегателство съгласно процесуалния закон се преследва по тъжба на пострадалия. В този смисъл в постановлението за прекратяване не била коментирана достоверността на показанията на св. А. за упражнено спрямо него насилие, тъй като тежестта на доказване лежи върху пострадалия, в случай, че бъде образувано дело по негова тъжба. Не на последно място, е отправен упрек към констатациите на съда, че в прокурорския акт липсват мотиви в подкрепа на извода, че поведението на Ж. не е съставомерно, тъй като обосновката се извличала именно в посочените в акта теоретични бележки, като е взет предвид и факта, че обвинението касае опит. В този смисъл се настоява за отмяна на постановения съдебен акт и потвърждаване на постановлението на СГП от 10.07.2023г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като обсъди доводите в частния протест, материалите по делото, законосъобразността на постановения съдебен акт и извърши служебна проверка по реда на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Протестът е допустим, като подаден в законоустановения 7 - дневен срок, от страна с нужната процесуална легитимация, но разгледан по същество, е неоснователен.

За да отмени постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство, градският съд е приел, че прокурорския акт страда от необоснованост, поради липсата на всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, а оттам и поради липса на правни изводи.

Настоящият състав напълно споделя тази констатация и съображенията за това са следните:

На първо място, е необходимо изрично да се уточни, че с оглед естеството на проверката по реда на чл. 243, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е оправомощен и длъжен да прецени, доколко е обоснован извършения анализ на доказателствата и направените изводи за фактите и правото в постановлението за прекратяване на наказателното производството, държейки сметка за конституционноустановените 2 правомощия на прокурора, без да може чрез собствена интерпретация на доказателствата да приеме различни фактически положения и да замести неговата преценка за това, налице ли е престъпление и доказано ли е виновното му извършване от конкретно лице. В този смисъл, за да е възможен съдебния контрол върху прекратителното постановление, прокурорът следва да изложи в пълнота установената в резултат на проведеното разследване фактология и въз основа на собствен фактически /доказателствен/ и правен анализ, да посочи ясно и обосновано изводите си за налично или не престъпление и за евентуалната съпричастност на определено лице в осъществяването му.

В процесния случай, както резонно е отбелязано от първоинстанционния съд, липсва анализ и оценка на относимите доказателствени материали, като прокурорът се е задоволил само декларативно да изброи част от извършените до момента действия по разследването, използваните способи на доказване и приобщените доказателствени източници. В т.нар. мотивна част на постановлението практически липсват мотиви, подкрепящи възприетата от прокурора фактология по делото. Както правилно е посочено в проверявания съдебен акт, от една страна прокурорът е акцентирал на показанията на св. А., без обаче да е обсъдена конкретно получената информация и как същата се съотнася към неизяснените обстоятелства, респективно какви са съображенията на прокурора. Остава неясен въпроса обаче, на база на какво прокурора извежда тези кардинални изводи за липса на извършено от Ж. престъпление, доколкото в акта не е направен анализ на спорните доказателства и факти и не са изложени съображенията, поради които се приемат едни или други фактически положения. В частност, липсва анализ на КЕ, която потвърждава наличието на запис на заповеди, с издател Б. А., чиито съдържания са били редактирани на инкриминираната дата. В нарушение на процесуалните разпоредби на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 НПК, не е изследвана и обсъждана хипотеза за извършена принуда по отношение на свидетеля А.. В тази връзка, относно изясняване на обстоятелството как е протекла срещата между А. и Ж., кои са били присъстващите лица, упражнено ли е насилие/принуда спрямо А., респективно какви документи е подписал последния, не са анализирани показанията на свидетелите Н. П. и М. А., за които се установява, че са присъствали лично на състоялата се среща.

3

Респективно, при установяване на противоречие между показанията на горните трима, няма пречка в хода на допълнителното разследване да бъде извършена и очна ставка, по преценка на наблюдаващия прокурор.

На следващо място, правилно е насочено вниманието към назначаването на КВТЕ, която да установи налице ли са кръвонасядания по лицето на А. в областта на челото вдясно, доколкото при прегледа на съдържанието на извлечените от информационния носител изображения, и в частност на снимка 60 се забелязват кръвонасядания, кореспондиращи частично със заключението по изготвената СМЕ и медицинските документи относно причинените на А. увреждания в областта на лицето. В тази връзка, вместо представителя на държавното обвинение да отправя упрек към аналитичната дейност на съда в подадения протест, е следвало сам да анализира данните от коментираните експертни заключения и наличните разминавания касателно установените увреждания, респективно да изложи мотиви в подкрепа на това от тях, което приема за достоверно. Следва да се има предвид, че указанията на съда нямат за цел да подменят ролята на водещия разследването прокурор.

Постановлението е незаконосъобразно още и поради това, че в него липсва правен анализ на съображенията, поради които прокурорът е приел липса на престъпление, като в тази насока резонно е подчертано в определението на градския съд, че прокурора се е впуснал в теоретични постановки и принципни разяснения, без да отчита обстоятелството, че разследваното престъпление е приключило на стадия на опита, който не поставя изискването изпълнителното деяние да е довършено, камо ли да са настъпили съставомерни последици. Поради това настоящият състав намира извода на прокурора за несъставомерност, за необоснован и немотивиран.

Тези, и останалите коментирани в мотивите на постановеното определение недостатъци на прокурорския акт, ведно с установените пропуски в хода на проведеното разследване налагат извода, че депозирания протест следва да бъде оставен без уважение, а определението на първоинстанционния съд - като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, Апелативният съд,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.08.2023 г., постановено по НЧД №4459/2023 г. на СГС, НО, 40-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5