Решение № 11 от 12.02.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Елена, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20234130100099 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.

Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ АД гр. София, представлявано от С.Л.С. и Д.Д.М., чрез юрисконсулт Ф.М.И., против Д. Ж.

Ж. от с. Р., общ. Златарица. В същата са изложени обстоятелствата, на които се основа искът. Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Д. Ж. Ж. от с. Р., общ. Златарица, че дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД гр. София сумата 6790.72 лева – главница, представляваща дължима по договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2016 г., сумата 561.13 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2018 г. до 15.10.2018 г., сумата 9.45 лева, представляваща лихва за забава върху цялата главница за периода от 11.10.2018 г. до 15.10.2018 г., сумата 7.61 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от 24.02.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата 120.00 лева, представляваща дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 6790.72 лева, считано от 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 312/17.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 361/2018 г. по описа на Районен съд – Елена. Претендира се присъждане на разноските, направени по настоящото дело, на юрисконсултско 1 възнаграждение и на разноските, направени в заповедното производство.

Във визирания едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника Д. Ж. Ж., чрез назначеният й особен представител адв. Н. К. Н. от ВТАК. В същия последната взема становище, че исковете са допустими, а съгласно приложените към исковата молба доказателства и твърдения в нея и вероятно основателни.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Ф.М.И..

Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

В съдебно заседание ответницата не се явява. Същата се представлява от особения представител адв. Н. К. Н. от ВТАК, която подържа подадения отговор на исковата молба. Моли да се постанови решение с оглед събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са приети писмени доказателства.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т. Г. Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителна установителна претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищецът следва да установи, при условия на пълно, главно доказване съществуването на фактите, които са породили вземането му към длъжника, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Т.е. ищецът следва да установи при условията на пълно, главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение по повод процесния договор за кредит за текущо 2 потребление от 01.08.2016 г, настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца по конкретното правоотношение. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.

Относими с оглед източника на правоотношението са нормите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2016 г, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД (понастоящем АД) гр. София и ответника Д. Ж. Ж., установяващ наличието на соченото облигационно правоотношение между страните. Установи се също, видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си по него и е предоставил уговорената сума.

Установи се и, както бе отразено по-горе, че ответницата Д. Ж. Ж. е преустановила обслужването на кредита. Считано от 23.03.2018 г. същата е спряла да плаща вноските по кредита, когато заплаща само частично 22.63 лв. от 112.02 лв. месечна погасителна вноска. Първата падежирала пълна неплатена месечна вноска в размер на 112.02 лв. е с падежна дата 23.04.2018 г. Предвид това заплащането размера на усвоения кредит станал дължим.

Възникнали и задължения за заплащане на лихви – договорна лихва, лихва за забава върху просрочената главница и лихва за забава върху цялата главница, както и за заплащане на такси и разноски. Поради нередовност при обслужване на кредита и неплащане от страна на ответницата на ищеца на месечните погасителни вноски на първата била изпратена нотариална покана изх. № 07-20-01851/22.06.2018 г. – рег. № 1276/02.07.2018 г. на Йордан Цончев - нотариус с рег. № 321 на НК и район на действие РС – Елена, връчена й на 06.09.2018 г., с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Налице са доказателства относно изискуемостта на вземанията и техния размер. Условията за обявяване на кредита за изискуем са настъпили към 24.06.2018 г.

От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на задължението за главница е 6790.72 лв. и същата не е заплатена от ответницата на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди претендираната сума.

3

От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на сумата, представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2018 г. до 15.10.2018 г., е 561.13 лв. Същата не е заплатена от ответницата на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди сумата 561.13 лв.

От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на сумата, представляваща лихва за забава върху цялата главница за периода от 11.10.2018 г. до 15.10.2018 г., е 9.45 лв. Същата не е заплатена от ответницата на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди претендираната сума.

От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на сумата, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от 24.02.2018 г. до 10.10.2018 г., е 8.82 лв. Същата не е заплатена от ответницата на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди претендираната сума от 7.61 лв.

От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на сумата, представляваща дължими такси такси и разноски е 120.00 лв. Същата не е заплатена от ответницата на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди претендираната сума.

По отношение на обусловената искова претенция за законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане съдът намира, че същата е основателна и доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК в съда – 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на ответницата, че вземането на ищеца 4 съществува, а именно ответницата Д. Ж. Ж. от с. Р., общ. Златарица дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД гр. София сумата 6790.72 лева – главница, представляваща дължима по договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2016 г., сумата 561.13 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2018 г. до 15.10.2018 г., сумата 9.45 лева, представляваща лихва за забава върху цялата главница за периода от 11.10.2018 г. до 15.10.2018 г., сумата 7.61 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от 24.02.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата 120.00 лева (сто и двадесет лева), представляваща дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 6790.72 лева, считано от 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 312/17.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 361/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 199.78 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство по ЧГрД № 361/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 1374.78 лв., представляваща направените разноски в исковото производство по гр. д. № 99/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

Водим от изложените съображения, Районният съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на Д. Ж. Ж. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Златарица, ул. „О.“ № 32, че дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София 1036, район „О.”, ул. „М.” № 19, представлявано от С.Л.С., А.Р.Ж.Л., Б.Ф.С., Д.Н.Н.-И. и Т.Х.К., сумата сумата 6790.72 лева (шест хиляди седемстотин и деветдесет лева и 72 стотинки) – главница, представляваща дължима по договор за кредит за текущо потребление от 01.08.2016 г., сумата 561.13 лева (петстотин шестдесет и един лева и 13 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2018 г. до 15.10.2018 г., сумата 9.45 лева (девет лева и 45 стотинки), представляваща лихва за забава върху цялата главница за периода от 11.10.2018 г. до 15.10.2018 г., сумата 7.61 лева (седем лева и 61 стотинки), представляваща лихва за забава върху просрочената главница за периода от 5

24.02.2018 г. до 10.10.2018 г., сумата 120.00 лева (сто и двадесет лева), представляваща дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата от 6790.72 лева, считано от 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 312/17.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 361/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.

ОСЪЖДА Д. Ж. Ж. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Златарица, ул. „О.“ № 32 да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София 1036, район „О.”, ул. „М.” № 19, представлявано от С.Л.С., А.Р.Ж.Л., Б.Ф.С., Д.Н.Н.-И. и Т.Х.-К., сумата 199.78 лв. (сто деветдесет и девет лева и 78 стотинки), представляваща направените разноски в заповедното производство по ЧГрД № 361/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 1374.78 лв. (хиляда триста седемдесет и четири лева и 78 стотинки), представляваща направените разноски в исковото производство по гр. д. № 99/2023 г. по описа на Районен съд – Елена.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елена: _______________________ 6