Решение № 260298 от 16.12.2020, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260298/ 16.12.2020 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На втори ноември през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Кристина Стоева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 3764 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Г.К.Г. с ЕГН ********** ***; против „Янис Хасково“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. *********************************************, представлявано от Я. П. П. - обективно съединени искове с правни основания чл.344 ал.1 т. 1 и 4, чл.128 т.2, чл.215 ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1, чл.221 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ.

Предявени са обективно съединени насрещни искове с правни основания чл.221 ал.2 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът по първоначалните искове твърди, че започнал работа при ответника на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с код по НКПД: 83322005, въз основа на трудов договор № 024/19.09.2018 г., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв., увеличено по-късно на 560 лв. Тази длъжност той изпълнявал до 20.06.2019 г., когато ответникът получил негово заявление от предишния ден, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ.

По-късно на 05.08.2019 г. с писмо с изх. № 44/31.07.2019 г., заедно със служебна бележка за доходи от трудови правоотношения, справка за приети и отхвърлени по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 26388193027893/28.07.2019 г. и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ – ищецът получил заповед № 43/22.07.2019 г., издадена на основание чл.188 т.3, вр. чл.190 ал.1 т.2 от КТ, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Според ищеца, при издаване на заповедта работодателят не се бил съобразил с обстоятелството, че трудовото им правоотношение вече е било прекратено, на горепосоченото основание. Не били съобразени и разпоредбите относно реда за налагане на дисциплинарно наказание, като на ищеца въобще не били искани обяснения по отношение на вменените му нарушения. С горепосоченото си заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът поканил ответника незабавно да му заплати полагащите му се трудови възнаграждения и командировки за месеците през периода януари – юни 2019 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, като му бъде оформена и трудовата книжка. В края на последния месец той посетил офиса на дружеството, но управителят му категорично отказал да му върне трудовата книжка и да му заплати дължимото. Било му заявено, че той ще получи документа, след като подпише ведомостите за заплати, а заплащане на сумите било отказано, т.к. работодателят не бил съгласен с напускането на ищеца и претендирал от него пари за спукана гума. Заявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът подал поради неплащане на дължимите му трудови възнаграждения и командировки, както и поради неосигуряване върху действително получаваното трудово възнаграждение. В началото на м.06.2019 г. той провел с ответника разговор, да му се заплати всичко дължимо, да му се внесат действителните осигуровки и да се прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие, за което ищецът подал и молба на 10.06.2019 г. Той заявил на ответника, че ще подпише ведомостите за заплати, след като реално получи парите си за възнаграждения и командировки, а не предварително. Въпреки тези уговорки, ищецът получил уведомление, че му се отказва прекратяване по взаимно съгласие, т.к. имал задължения към ответника.

Претенцията на ответника към ищеца произтичала от имуществена вреда в размер на 1 132,58 евро за повредени гуми на ремарке, собствено на немско дружество.

Ищецът възразил пред работодателя си, че няма такова задължение и не са му били отправяни претенции за същото, като упражнил правото си по чл.327 ал.1 т.2 от КТ и подал жалба до ИА ГДТ ДИТ-Хасково, чиято проверка приключила с предписание за изплащане на трудови възнаграждения на ищеца, което не било изпълнено.

Ответникът продължавал да дължи на ищеца нетни трудови възнаграждения от по 434,55 лв. за всеки един от месеците в периода януари – май 2019 г., както и 108,64 лв. за м.06.2019 г.

Ищецът твърди, че не е получил полагащите му се командировъчни в пълен размер от започване на работа при ответника до м.12.2018 г., включително, за извършените в този период курсове от България до Чехия и Германия и вътрешни курсове в Германия. Също така не му били заплащани трудовите възнаграждения и командировки за периода от м.01.2019 г. до напускането му, като те били дължими за извършваните вътрешни курсове в Германия и от Германия до съседни държави за периода януари – април 2019 г., включително; и в последствие от България до Чехия и Германия за периода края на м.04.2019 г. и м.05.2019 г. За последния курс ищецът заплатил около 200 евро лични средства за паркинги и др., за което отчел разходни документи. Неправилно ответникът го осигурявал върху минималната заплата, а не върху реално получаваната от него сума, каквато била уговорката им при постъпването му на работа.

Ищецът сочи извършваните от него курсове:

- 20.-28.09.2018 г. от България до Чехия и обратно,

- 01.-04.10.2018 г. от България до Германия,

- 05.10.-18.12.2018 г. – вътрешни курсове в Германия, по сключен между ответника и немската фирма TRICON договор, - 19.-22.12.2018 г. от Германия до

България,

- 11.-15.01.2019 г. от България до

Германия,

- 16.-21.01.2019 г. – вътрешни курсове към немската фирма TRICON,

- 28.01.-02.04.2019 г. от Германия до

Нидерландия и Белгия, както и вътрешни курсове в Германия, по договор с датската фирма ANCO TRANS,

- 03.-09.04.2019 г. от Германия до

България,

- 12.-20.04.2019 г. от България до Чехия и обратно,

- 15.-27.05.2019 г. от България до

Германия и обратно,

- 29.05.-08.06.2019 г. от България до

Германия.

Курсовете през 2018 г. били извършвани с тежкотоварен автомобил „*****“ с ДКН *******, а през 2019 г.

– с тежкотоварен автомобил „********“ с ДКН ********. От постъпването на ищеца на работа при ответника, последният отказвал да му изплаща обезщетение за командировка в пълен размер, съгласно действащото законодателство за описаните извършени превози в ЕС, а извършил само частично плащане. В случая следвало да се приеме, че ищецът е командирован при условията на чл.121а ал.1 т.1 б.“а“ от КТ, при което приложима била ал.4 от същия, която ответникът не съобразил. Така ответникът не изплащал на ищеца обезщетения за командировки в минималните размери, полагащи се на работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, при което му дължал такова обезщетение в общ размер от 3 000 лв. за всеки един от месеците в периода октомври 2018 г. – април 2019 г.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което:

- Да признае уволнението му за незаконно и да отмени заповед № 43/22.07.2019 г., като неправилна и незаконосъобразна, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ;

- Да се извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка, като вместо това по чл.330 ал.2 т.6 от КТ, да бъде вписано това по чл.327 ал.1 т.2 от КТ, на основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ;

- Да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 281,39 лв., представляваща неизплатено му нетно трудово възнаграждение от по 434,55 лв. за всеки един от месеците в периода януари – май 2019 г., както и 108,64 лв. за м.06.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане;

- Да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в общ размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неизплатени в пълен размер командировки за всеки един от месеците в периода октомври 2018 г. – април 2019 г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане; на основание чл.215 ал.2, вр. чл.121а ал.1 т.1 от КТ; включваща, както следва: за месец октомври 2018 г. 500 лв.; за месец ноември 2018 г. 620 лв.; за месец декември 2018 г. 360 лв.; за месец януари 2019 г. 300 лв.; за месец февруари 2019 г. 560 лв.; за месец март 2019 г. 620 лв. и за месец април 2019 г. 40 лв.;

- Да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на 560 лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане;

- Да се осъди ответникът, да заплати на ищеца сумата в размер на 305 лв., представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.; ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.09.2019 г. до окончателното изплащане; като на ищеца се присъдят и направените по делото разноски и се допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл.242 ал.1 пр.2 от ГПК.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца, който иска уважаването им изцяло, като основателни и доказани.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва изцяло всички предявени обективно съединени искове. Оспорва твърдението, че трудовото им правоотношение било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ по заявление на ищеца от 20.06.2019 г., т.к. както сам той сочел, че преди това на 10.06.2019 г. е подал молба за прекратяване по взаимно съгласие.

След като получил писмено уведомление, че работодателят не дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът депозирал искане по чл.327 от КТ. Мотив за отказа на ответника била отпочната процедура по чл.203 и чл.210 от КТ, заповедта за което и уведомлението за отказ били изпратени на ищеца чрез куриер и получени от него на 17.06.2019 г. Ищецът не оспорил заповедта и не подал възражение против нея. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не са му били искани обяснения за неявяване на работа. Това било сторено с писмена покана от 17.07.2019 г. с 3-дневен срок за обяснения, която той отказал да получи. Налице бил и констативен протокол от 15.06.2019 г., че ищецът не е отговарял на телефонните обаждания и не е уведомил никой за причините за отсъствието си в периода 10.-15.06.2019 г., включително. Едва след това била издадена на 22.07.2019 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, изпратена по куриер, която той отново отказал да получи. Така, дисциплинарното му уволнение било законосъобразно, като спазен бил редът за искане на обяснения. Ответникът възразява, че до подаването на молбата за прекратяване от 10.06.2019 г. ищецът нямал претенции за неизплатени му възнаграждения, командировки и обезщетения. Той му бил заплатил дължимите суми за възнаграждения и командировки. Ищецът предоставил банкова сметка *** К. и писмено потвърдил пред работодателя, по нея да му бъдат превеждани сумите. Той подписвал ведомостите за заплати до края на 2018 г., като получавал и сумите лично и срещу подпис. Той получил по банкова сметка ***, както следва – по 1 000 лв. на датите 12.,17. и 26.10.2018 г.; 1 500 лв. на 09.11.2018 г., по 2 000 лв. на 23.11.2018 г. и 07.12.2018 г. При положение, че трудовото му възнаграждение за този период било изплатено в пълен размер, в периода м.09.- м.12.2018 г., включително, той получил командировъчни пари в общ размер от 8 500 лв. На 23.01. и 01.02.2019 г. били преведени общо 2 300 лв., представляващи трудово възнаграждение за отработени 21 дни през м.01.2019 г., командировъчни пари за 21 дни за м.01.2019 г. и командировъчни пари за 13 дни за м.02.2019 г.

На 15.02. и 01.03.2019 г. били преведени трудово възнаграждение за м.02.2019 г. и командировъчни за 15 дни за същия месец, както и за 9 дни за м.03.2019 г. – обща сума в размер на 2 500 лв. На 15. и 29.03.2019 г. били преведени трудово възнаграждение за м.03.2019 г. и командировъчни пари за 24 дни през м.03. и 4 дни през м.04.2019 г. – обща сума в размер на 3 500 лв. Сумите били изчислени съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение към чл.31 ал.1, вр. § 6 от ПЗР на НСКСЧ, приета на основание чл.215 от КТ. В платежната ведомост за м.05.2019 г. на ищеца било начислено трудово възнаграждение за 20 отработени дни. Ответникът му предал пред свидетели сума в размер на 1 215,25 лв., представляваща трудово възнаграждение за м.05. и командировъчни за 9 дни по 42 евро на ден, но ищецът отказал да подпише документ за това. Командировките били изчислени на база пътен лист серия Т № 41006 Д от 26.05. до 08.06.2019 г.