Решение № 441 от 16.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100502041 по описа за 2025 година

По отношение на Жалба с вх. № 31317/11.11.2025г. по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов по изпълнително дело № 520/2025г., депозирана от „Енергоимпорт – Експорт“ ЕООД със седалище гр.

Стара Загора чрез Управителя на дружеството Петко Димитров Михайлов, съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 31317/11.11.2025г. по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие - Окръжен съд – Бургас от „Енергоимпорт – Експорт“ ЕООД със седалище гр.

Стара Загора чрез Управителя на дружеството Петко Димитров Михайлов против действията на Частен съдебен изпълнител Делян Николов по изпълнително дело № 520/2025г. В жалбата се посочва, че от описаните в предоставените покани за доброволно изпълнение така описаните суми, които се дължат са бланкетни и не става ясно каква част от тях се дължи за разноски на такси, възнаграждение за адвокат, каква е с точност задължението за вещо лице, каква сума се дължи за пазач и какво се иска да се каже по фразата „дължими суми“. С оглед изявленията на жалбоподателя, настоящият състав приема, че жалбата е против приетите разноски от страна на съдебния изпълнител.

1

В жалбата се посочва, че дружеството е длъжник в изпълнителното производство и атакува действията на съдебния изпълнител, включително и неговото бездействие. Посочва, че след отправените молби към съответния съдебен изпълнител, дружеството все още няма яснота, няма и информация, от която да черпи и да му бъде изяснено за какво точно са съответните разноски по изпълнителното дело, тяхното разпределение и съответстват ли на разпоредбите за начисляване върху тях на такси и лихви, включително и дали същите не се дублират от друго изпълнително дело с един и същ правопораждащ факт, от който е изведено предявеното задължение и са начислени съответните разноски по изпълнителното дело.

В жалбата се посочва, че така описани разноски по изпълнителното дело са в противоречие с основен принцип в правото – исканите за заплащане разходи по изпълнителното дело и начислените върху тях такси и лихви, касаещи изпълнителното дело се изискват върху вече начислени разходи в друго изпълнително дело и се иска с поканата за доброволно плащане да се изплати два пъти една и съща сума, което е в нарушение на Протокол № 7 към Европейската Конвенция за защита правата на човека.

С жалбата се претендира да бъде указано на съдебния изпълнител да направи необходимото, като се вземат предвид и обстоятелствата по изпълнително дело, образувано пред Частен съдебен изпълнител Биволова с Район на действие – Окръжен съд – Стара Загора съответните разходи да бъдат правилно начислени, като не се нарушава принципа, че никой не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо.

Депозираната жалба е против действие на съдебния изпълнител, което на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да атакува това действие. Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок за обжалване на това действие (поканата за доброволно изпълнение е получена от жалбоподателя на 17.10.2025г., а жалбата е депозирана на 11.11.2025г.) и дължимата държавна такса е заплатена. В този смисъл – съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ответната страна по депозираната жалба – „Юробанк България“ АД със седалище гр. София – в качеството й на взискател депозира по делото писмено възражение, в което посочва, че възразява против жалбата, касаеща 2 разноските по изпълнението и счита, че същата е неоснователна и се отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва се, че не са налице конкретни оплаквания относно начина на определяне на разноските по изпълнителното дело.

В писмения отговор се посочва, че е неоснователно твърдението, че се претендират разноски, които вече са претендирани по друго изпълнително дело. Твърди се, че настоящото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 1111 от 2025г. по описа на Районен съд – Чирпан – съответно – изпълнителния титул е един и образуваното въз основа на него изпълнително дело е едно, поради което начислените такси и разноски от ЧСИ Делян Николов са за настоящото дело.

Заявява се, че е обективно невъзможно с един изпълнителен титул да се образуват две изпълнителни дела и разноските по едно изпълнително дело да се претендират по друго.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по обжалваните действия.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително производство № 20258040400520 по описа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов е образувано въз основа на Молба и депозиран Изпълнителен лист № 674/09.10.2025г., издаден по частно гр. дело № 1111/2025г. по описа на Районен съд – Чирпан, по силата на който „Енергоимпорт – Експорт“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора и Петко Димитров Михайлов са осъдени да заплатят при условията на солидарност на кредитора „Юробанк България“ АД следните суми: 295 500 лева, представляваща главница, представляваща част от общия размер на дължима, но неплатена главница по кредита, която е с настъпил падеж и общ размер от 591 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2025г. по окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 5 023, 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 10 407, 20 лева.

С Разпореждане № 36468/16.10.2025г. по описа на ЧСИ Делян Николов, постановено по изпълнително дело № 520/2025г., съдебният 3 изпълнител е образувал изпълнителното производство и е приел като разноски по делото авансови такси по ЗТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и чл. 80 от ЗЧСИ в размер на 285 лева. От постановеното разпореждане е видно, че съдебният изпълнител не е приел разноски, представляващи възнаграждение за адвокат, тъй като са посочени нули и липсва конкретно посочена сума.

Видно от представена по изпълнителното дело Фактура № 55229 от 13.10.2025г. (лист 20 от изпълнителното производство), съдебния изпълнител е фактурирал следните такси, които се дължат в изпълнителното производство:

- 1. Сума в размер на 20 лева, представляваща такса за образуване на изпълнителното производство – т. 1 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лева);

- 2. Сума в размер на 100 лева, представляваща такса за проучване имущественото състояния на двамата длъжника – т. 2 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение на частния съдебен изпълнител, се събира такса 50 лева);

- 3. Сума в размер на 40 лева, представляваща такса за изготвяне на покана за доброволно изпълнение до двамата длъжника – т. 5 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл.

517, ал. 2 и 3 от ГПК се събира такса 20 лева);

- 4. Сума в размер на 75 лева, представляваща държавна такса на основание чл. 431, ал. 4 от ГПК – такса за вписване на обезпечителни мерки – т. 31 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (допълнителни разноски са разходите за получаване и информация, свързани с длъжника и/или неговото имущество) и

- 5. Сума в размер на 15 лева, представляваща такса, дължима при отправено искане от страна на съдебния изпълнител за вписване – т. 10 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (за искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира 15 лева).

4

Общата сума по фактурата възлиза на сума в размер на 300 лева с включен ДДС, но съдебният изпълнител е посочил, че общата сума възлиза на сума на размер на 285 лева и именно тази сума – от 285 лева е взел предвид, като е посочил дължимите разноски за длъжниците. При положение, че съдебният изпълнител е посочил по-малка сума от действителния сбор по фактурата, съдът намира, че с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът намира, че в тази им част посочените разноски не следва да бъдат ревизирани.

Към датата на образуване на изпълнителното производство, Съдебният изпълнител е изготвил и Справка за въведени данни по изпълнителното дело към дата – 16.10.2025г. (лист 21 от изпълнителното производство), в която са посочени следните суми – 295 500 лева, представляваща главница (присъдена в заповедното производство от Районен съд – Чирпан по частно гр. дело № 1111/2025г.), неолихвяема сума в размер на 5 023, 50 лева, представляваща държавна такса (присъдена в заповедното производство от Районен съд – Чирпан по частно гр. дело № 1111/2025г.), неолихвяема сума в размер на 10 407, 20 лева, представляваща възнаграждение за адвокат (присъдена в заповедното производство от Районен съд – Чирпан по частно гр. дело № 1111/2025г.), разноски в размер на 285 лева (фактурирани с цитираната по-горе Фактура № 55229 от 13.10.2025г. от ЧСИ Делян Николов) и сума в размер от 879, 85 лева, представляваща лихва, която е начислена от страна на съдебния изпълнител въз основа на присъдената в заповедното производство законна лихва върху главницата от 295 500 лева за периода от датата, посочена в изпълнителния лист – 07.10.2025г. до датата на изготвяне на справката.

Следва да се отбележи, че по отношение на следните суми – главница в размер на 295 500 лева (като част от общата дължима сума от 591 000 лева), държавна такса в размер на 5 023, 50 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 10 407, 20 лева, които суми са присъдени от страна на Районен съд -–Чирпан по частно гр. дело № 1111/2025г., съдебният изпълнител няма възможност да влияе, не може да ги ревизира и следва да ги вземе предвид така, както ги е присъдил съда в заповедното производство и както са посочени в изпълнителния лист. При положение, че съдът е постановил и заплащане на законна лихва върху главницата от конкретен 5 момент до окончателното плащане, именно съдебният изпълнител изчислява и събира размера на така присъдената законна лихва, защото в изпълнителното производство сумата има конкретен период и може да бъде конкретно определена и изчислена. Поради тази причина в поканата за доброволно изпълнение е включена за плащане и сума, представляваща законна лихва върху главницата от конкретно посочен момент от страна на съда до определен момент, посочен от съдебния изпълнител, като тази сума безспорно ще нараства, за да бъде окончателно изчислена към деня на окончателното плащане.

Видно от представена по изпълнителното дело Фактура № 55321 от 21.10.2025г. (лист 91 от изпълнителното производство), съдебния изпълнител е фактурирал следните такси, които се дължат в изпълнителното производство:

- 1. Сума в размер на 330 лева, представляваща такса за налагане на запор без извършване на опис – включително върху дял от търговско дружество – т. 9 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (за налагане на запор без извършване на опис, включително дял върху търговско дружество по чл. 517, ал. 1 от ГПК, се събира такса 15 лева);

- 2. Сума в размер на 60 лева, представляваща такса за искане или вдигане на възбрана, отправено до Съдията по вписванията - 10 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (за искане до Съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира такса 15 лева);

- 3. Сума в размер на 5 лева, представляваща такса за издаване на удостоверение – т. 6 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (за издаване на удостоверение се събира такса 5 лева) и