Решение № 236 от 15.07.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. гр. Димитровград, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова в присъствието на прокурора К. Ем. П. като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20235610101554 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба депозирана от П. С. П., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител – адв. З. Д., срещу Прокуратурата на Република България, в която е отправено искане за осъждане на ответната страна да заплати в полза на ищеца сумата от 300 лева за претърпените от него имуществени вреди – заплатен адвокатско хонорар, както и сумата от 3000 лева, представляваща неимуществени вреди – стрес, безпокойство и изолация от близките на ищеца, вследствие на незаконно повдигнато обвинение и водено наказателно производство срещу П. С. П., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по силата на Решение № 78 от 23.06.2020 г. постановено по НАХД № 573/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград е признат за невиновен в това, че на 10.05.2019 г. в гр. Димитровград, обл.

Хасково, управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 НПК вр. чл. 175, ал. 3 вр. чл. 140, ал.

1 ЗДвП за същото деяние му е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца и „глоба“ в размер на 300 лева. Посочва, че с Решение № 260019 от 21.10.2020 г. по ВНАХД № 362/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 21.10.2020 г., оправдателната присъда е потвърдена, като наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е намалено на 6 месеца.

1

Излага твърдения, че целия процес се отразил на психиката и здравето му.

Твърди, че в началото не разбирал в какво точно се изразява вмененото му нарушение, тъй като мотоциклетът, който управлявал приличал повече на колело. Поддържа, че се чувствал като престъпник, а на две съдебни инстанции съответните състави постановили, че деянието му е незначително.

Посочва, че въпреки това се затворил в себе си, странял от близките си и смятал, че те се срамуват от него, приятелите му го отбягвали. Твърди, че започнал да излиза месеци след постановяване на окончателния съдебен акт, а травмата, която му причинило воденото наказателно производство се отразила на психиката му и взаимоотношенията му с околните. Посочва още, че по време на наказателното производство е ангажирал защитник. Моли съда да осъди ответната страна да му заплати сумата от 300,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – за заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 3000 лева, обезщетение за неимуществени такива, изразяващи се в причинен стрес, безпокойство, изолация от близките му, в следствие на воденото наказателно производство и повдигнатото незаконно обвинение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна.

Оспорва иска по основание и размер, като посочва, че не са ангажирани доказателства за твърдените от ищеца обстоятелства. Оспорва допустимостта на претенцията за лихва, твърди, че такава може да се претендира за период не по-дълъг от три години, като посочва, че претенцията е погасена по давност.

Поддържа, че наказателното производство е протекло в разумен срок по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, тъй като ищецът е привлечен като обвиняем на 10.06.2019 г. а постановлението от страна на прокуратурата е внесено в съда – 13.06.2019 г. Сочи, че първоначално след внасяне в съда на предложението за освобождаване на ищеца от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание, е образувано НАХД № 265/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград, по което с Решение № 143/19.07.2019 г. ищецът е признат за виновен за вмененото му деяние и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Поддържа, че това решение на съда е било обжалвано и впоследствие отменено с акт на Окръжен съд – Хасково, постановен по ВНАХД № 477/2019 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради констатирано съществено процесуално нарушение. Излага аргументи, че обвинението срещу ищеца не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като спрямо него е взета най –леката мярка за неотклонение – „подписка“ и същият не е търпял друга форма на процесуална принуда.

Поддържа, че действията на ответната страна са законосъобразни, като към датата на предприемането им са били налице съответните предпоставки за това, включително и за повдигане на надлежно обвинение. На следващо място посочва, че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените претърпени от него неимуществени вреди, нито за причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение. Прави възражение по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ – 2 че ищецът с виновното си поведение сам е допринесъл за твърдяното от него увреждане, тъй като е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В продължение на изложеното посочва, че това правонарушение е и законният повод за започване на наказателното производство, доколкото същото покрива признаците на състав на престъпление, като отбелязва, че ищецът е бил наказан, като поведението му е било квалифицирано като административно нарушение. На следващо място оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, като твърди, че той е силно завишен, не е съобразен с чл. 52 ЗЗД, както и с практиката на съда. По отношение на претенцията за имуществени вреди отбелязва, че не са ангажирани доказателства за реалното заплащане на адвокатски хонорар. Прави искания, както и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията си и моли за уважаването й в пълен размер.

Представителят на Прокуратурата на Република България оспорва изцяло исковата претенция. В срока за писмени бележки, депозира становище, в което посочва, че по делото са налице доказателства относно реалното заплащане на адвокатски хонорар от страна на ищеца за защита в наказателното производство. Относно претенцията за неимуществени вреди в становището се поддържа, че в действителност воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно на ищеца, но при определяне на обезщетението следва да бъдат отчетени фактите, че ищецът чрез виновното си поведение сам е допринесъл за настъпване на твърдените от него вреди. Поддържат се и изложените в отговора на исковата молба доводи за частично погасяване на претенцията за лихви по давност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от приобщеното по делото НАХД № 573/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград, се установява, че с постановление от 10.06.2019 г. ищецът П. С. П. е привлечен в качеството на обвиняем по бързо производство № 397/2019 г. на РУ – „Полиция“ – Димитровград, за това, че на 10.05.2019 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, управлявал моторно превозно средство (мотоциклет марка „Възход 1 175“, с рама № Е ****), което не е регистрирано по надлежния ред съобразно Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства (издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 31/14.04.2000 г., посл. изм. ДВ бр.

20/06.03.2018 г.) – престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като спрямо обвиняемото лице е взета и мярка за неотклонение „подписка“.

Въз основа на внесено от прокуратурата постановление за 3 освобождаване на обвиняемия – ищец в настоящото производство, от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, на 14.06.2019 г. е образувано НАХД № 265/2019 г., като с решение № 143 от 10.07.2019 г. ищецът е признат за виновен в извършването на вмененото му деяние, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. След депозирана въззивна жалба, горецитираното решение е отменено с решение № 148 от 21.11.2019 г., постановено по ВАНД № 477/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК. От съдържащите се по ВАНД № 477/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, материали се установява още, че пред въззивния съд ищецът е бил представляван от адвокат, като видно от представения договор за правна защита и съдействие уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева е заплатено изцяло и в брой.

При повторното разглеждане на делото пред първата инстанция е образувано НАХД № 573/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград. С разпореждане от 28.11.2019 г. на съдията докладчик взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е отменена. С решение № 78/23.06.2020 г. ищецът е признат за невиновен в извършването на престъплението, за което е привлечен като обвиняем поради обстоятелството, че деянието не представлява престъпление, а административно нарушение. С оглед изводите на съда на ищеца на основание чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 НПК вр. чл. 175, ал. 3 вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца и „глоба“ в размер на 300 лева. Видно от приложения към НАХД № 573/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград договор за правна защита и съдействие при повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд ищецът е заплатил на защитника си уговореното между страните по договора възнаграждение в размер на 100 лева изцяло и в брой.

Съдебният акт, с който ищецът е оправдан е едновременно обжалван и протестиран, като в тази връзка с решение № 260019/21.10.2020 г., постановено по ВНАХД № 362/2020 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, решението е изменено в частта относно наложеното на ищеца административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и същото е намалено от осем на шест месеца. В останалата част решението на първоинстанционния съд е потвърдено от въззивната инстанция.

В хода на настоящото производство по искане на ищеца е разпитан свид.

И. Д., от чиито показания се установява, че същият познава ищеца от около 15-20 години. Сочи, че ищецът му е споделял, че срещу него се води наказателно производство. Твърди, че същото е продължило около година.

Свидетелства, че през този период ищецът бил депресиран, замислен и притеснен, като в тази връзка по твърдения на ищеца личният лекар му изписал сънотворни, тъй като имал проблеми със съня. Свид. Д. посочва 4 също, че по време на наказателното производство поканил ищец на бирен фест, но същият му отказал, тъй като има заведено дело и му трябвали пари.

Твърди, че принципно с ищеца се срещали всеки ден, като в периода на наказателното производство не се виждали често, а срещите им обикновено се състояли в неделя, когато ходели на неделния пазар. Свидетелят поддържа, че ищецът не искал да се среща с хора.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с претенция с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ – за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 300 лева за претърпените от него имуществени вреди – заплатен адвокатско хонорар, както и сумата от 3000 лева, представляваща неимуществени вреди – стрес, безпокойство и изолация от близките на ищеца, вследствие на незаконно повдигнато обвинение и водено наказателно производство срещу П. С. П., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.