Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1258 от 18.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7033/2024
Вид
Решение № 1258
Подписан
18.03.2025
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198 · Закон за водите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330107033 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК:115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 против М. Е. Д., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.79 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 510,07лв., представляваща главница по неплатени задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от **** до ***г., както и 22,96лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2022г. до 31.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №2055/2024 г.

В исковата молба се посочва, че за периода от **** до ***г. М. Е. Д. има задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 510,07лв. - главница, като задълженията били начислени за имот в гр. П. ул."****" № **, ап.**. Върху тази сума е начислена и мораторна лихва към главницата в размер на 22,96лв. за периода 31.10.2022г. до 31.12.2023г. В исковата молба подробно са описани фактури за главници относно потребените за посочения период количества вода.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), като посочва, че М.

Д. е наемател на имота и поради това е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, 1 като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ****** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Отчетът на потребителя бил извършван съгласно чл. 25, ал.8, чл. 23, ал.5 от ОУ одобрени от КЕВР, при условията на негодно измервателно устройство. Начисленото количество вода било за двама обители, по 5 куб. м. на човек или 10 куб. м. общо. На ***г. било сключено споразумение с ответника за разсрочено плащане на задълженията, което не било спазено.

Посочва се, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение относно претендираното задължение.

С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъдат уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът чрез особен представител е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност, недоказаност.

В отговора на исковата се сочи, че липсват данни относно това дали ответникът е собственик или наемател на въпросния имот. Посочва се и липсата на доказателства относно валидно сключено правоотношение между ищеца и ответника въз основа на което М. Д. да е имала качеството на потребител на ВиК услуги през периода, за който се твърди, че задълженията не са заплащани. Поради това се твърди, че ответникът няма качеството на потребител на ВиК услуги.

Посочва се, че за претендирания период са начислявани служебно куб. м. вода, като липсват и подписи от ответника в отчетния картон, като се твърди, че посоченият адрес не е посещаван от инкасатор.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Не се оспорва и от приетото като писмено доказателство Споразумение за разсрочване на задължение от *** г., сключено между ищеца в качеството на оператор и ответникът, като 2 длъжник, се установява, че М. Е. Д. е признала, че дължи на ищеца сумата от 949,81 лв. задължения по фактури за периода от 28.03.2008 г. до 07.03.2022 г. за обект на потребление – "*****" №**. Същият адрес е отразен и в приетите като писмени доказателства извадки от карнета, като се посочва, че е начислявано служебно за процесния период по тарифа разлика от 10 куб.м. всеки месец за 2 човека, като титуляр на партидата е посочена М. Е. Д..

Приета е като писмено доказателство наличната документация, съхранявана в общинско предприятие, която касае наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Пловдив и лицето М. Е. Д. за общинско жилище, находящо се в гр. П. ул. "*****" №**, бл.***, вх.**, ет.**, ап.** В писмото от ОП „Жилфонд“ изрично е посочено, че към датата на изпращането му няма достъп до имота, за да се провери дали има монтиран водомер, но в протокол – опис от *** г. е посочено, че има стар неработещ такъв, като в наличната документация не са открити данни за неговата смяна. Установява се от находящите се в преписката документи, че със Заповед от 28.04.2022 г. ответникът М. Е. Д., както и домакинството й, които формират петчленно семейство /в имота е начислявано за 2 –ма обитатели/ са настанени в процесното жилище за срок не по – дълъг от 10 години.

Преди постановяване на заповедта за настаняване е подписан констативен протокол от дата 17.03.2022 г., от който е видно, че и преди постановяване на тази заповед имотът е ползван от същото петчленно семейство. За това свидетелства и предходната настанителна заповед от 18.05.2012 г. и подписания въз основа на нея договор за наем. По отношение на ползването на имота предхождащо процесния период, са представени и приети като писмени доказателства констативни протоколи, договори, заповеди и други, които обаче не следва да се обсъждат в пълнота /л.73-115/. Същите удостоверяват ползването на имота от ответника и семейството й от 2006 г. до настоящия момент, като преди това още през 1990 г. семейството от 1990 г. до настоящия момент. Първата заповед за настаняване е от 21.03.1990 г., като първоначално е предоставено на Ц. К. Д., която е починала през *** г. и в имота е останал да живее съпругът й Е. Х Д. с четиричленното си домакинство, сред които и ответникът М. Е. Д..

На *** г. е сключен между ОП „Жилфонд“ и М. Е. Д. договора за наем на общинско жилище за процесния апартамент за срок от десет години, както следва от *** г. до 10.05.2032 г. срещу наемна цена от 18,94 лв. на месец. Описано е, че имотът ще се ползва от петчленно семейство. В чл. 15 от договора е предвидено, че наемателят е длъжен да заплаща разходите за консумираната топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода, телефон и други консумативни разходи, за наетия от него имот пряко на експлоатационните предприятия в установените срокове.

На *** г. М. Е. Д. е подписала и представената от ОП „Жилфонд“ декларация за съгласие копие от настанителната й заповед да бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН БЪЛГАРИЯ и Водоснабдяване и канализация ЕООД.

На *** г. е подписан Протокол – опис – 1 част между домоуправител в ОП „Жилфонд“ и М.

Е. Д., като в него е отразено съС.ието на имота към момента на настаняването, като в графа „Необходим ремонт“ изрично е посочено, че следва да се предприемат мерки за подмяна на 3 водомера.

На 05.12.2022 г. е подписана Декларация – съгласие от Община Пловдив титуляр на партидата да бъде съответния наемател на жилище, собственост на Община Пловдив за срока на наемните правоотношения.

На 27.04.2023 г. е съставен и подписан от представители на ОП „Жилфонд“ и наемателя М.

Д. Констативен протокол, в който е отразено, че е подписано споразумение с ВиК за разсрочване на задълженията, като същото се спазва.

Прието е като писмено доказателство известие за нередовен водомер от 25.06.2019 г., което обаче не се установява нито да касае процесния имот, нито да е адресирано до ответника. В него се посочва друг адрес и друг водомерен номер, както и други лице титуляр на партидата.

От разпита на св. М. К. – инкасатор в ищцовото дружество, отчитала процесният имот се установява, че от юни 2023 г. отговаря за С. и е отчитала процесния имот. Посочва, че е влязла в имота и е установила, че има неизправен водомер, като посочва, че срещу дата 12.10.2023 г. в предявения карнетен лист има отбелязване с тикче в графа „подпис на потребителя“, което означава, че някой й е отворил вратата, но не си спомня защо не е положен подпис. Свидетелката посочва, че когато за имота има вече издадено известие за нередовен водомер второ не се връчва, като посочва, че за района са отговаряли със своя колежка – Й..

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че претендираните суми съответстват на отразените в счетоводството на ищеца, както и че фактурите са надлежно осчетоводени, спазени са изискванията на Закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от ищцовото дружество към бюджета. Не се установяват плащания от страна на ответника, като сумите по отделните главници се посочва, че са изчислени съобразно с приложените копия на карнети (във връзка с начислените количества вода) и съобразно утвърдените от КЕВР цени на „ВиК“ ЕООД гр. Пловдив и действащи през периода от м. 07.2022 г. до м.01.2024 г. Налице е разлика между претендираното обезщетение за забава и установеното такова от вещото лице, като същата се дължи на обстоятелството, че падежът на последните две фактури не е настъпил към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът възприема установеното от вещото лице обезщетение за забава в размер на 21,97 лв.

Условията и редът за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и взаимоотношенията между експлоатационните предприятия «В и К» и отделните абонати в процесния период са регулирани от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл. Чл. 8, ал. (1) получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени 4 от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В чл. 2, ал. 3 от Общите условия, действащи през процесния период /приложени в заповедното производство, на което е продължение настоящото такова/ е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател ) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок.