Определение № 1115 от 07.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1115 гр. Бургас, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г. Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Петя Г. Г. Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20252100600633 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба на частния тъжител, чрез повереника й адв.

Ц. А. от АК – гр. София срещу определение № 100 от 09.04.2025 г., постановено по НЧХД № 787/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

С обжалваното определение, съдът е приел, че описаните в тъжбата деяния не представляват престъпления, поради което на основание чл. 250, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил производството по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. На първо място се излагат съображения, че посоченото от първоинстанционния съд решение на ЕСПЧ – „Сапунджиев срещу България“ е несъотносимо към процесния казус. В случая жалбоподателят счита, че са приложими Решение от 02.05.2019 г. на ЕСПЧ по делото Веселинов срещу България /осъден в България за клевета за едно невярно твърдение до една институция и осъден да плати обезщетение в размер на 2557 евро/ и Решение от 14.12.2021 г. на ЕСПЧ по делото Йордан Атанасов Йорданов срещу България, с които Съдът е отсъдил, че няма нарушаване на чл. 10 от Конвенцията, а е злоупотреба с права с цел вреда на частно лице. С жалбата се настоява за отмяна на определението и се иска 1 връщане на делото на съда, с указания за разглеждането му от друг съдебен състав.

По делото е постъпило писмено становище от адв. Т. Д. от АК – Бургас, защитник на подсъдимия П. Л. Н.. Със същото се излагат съображения за основателност и законосъобразност на постановения съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител М. С. не се явява. Повереникът й – адв. Ц. А. от АК – София аргументира необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли определението на НРС да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд на друг състав за решаването му по същество.

Алтернативно се прави искане делото да бъде гледано от РС – Бургас, тъй като НРС се е произнесъл един негативен акт по отношение на тъжителката.

Претендира съдебните разноски пред въззивната инстанция.

Подсъдимият П. Н. не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Защитникът му – адв. Т. Д. от АК – Бургас оспорва частната жалба, като поддържа съображенията, изложени в писменото становище, което е депозирал. Намира, че процедурата за смяна на подсъдността и отвод на първия съд е различна от настоящата, като въззивният съд не следва да се произнася по този въпрос. Моли определението на РС – Несебър да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на определението, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, макар и на друго основание .

Обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което е налице отменително основание по чл.335, ал.2 от НПК – атакуваното определение следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Несебър.

Наказателното производство пред първостепенния съд е образувано по повод депозирана на 05.12.2024 г. тъжба от М. Х. С. срещу подсъдимия П. Л.

Н., срещу който е повдигнато частно обвинение за извършени престъпления, квалифицирани в тъжбата по чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 2 от НК, 2 извършени при условията на чл. 26 от НК, с утежняващо вината обстоятелство – психическо домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК.

По повод депозираната тъжба в НРС е образувано НЧХД № 787/2024 г. по описа на съда, като в закрито заседание на 13.12.2024 г. с нарочно разпореждане и на основание чл. 252, ал. 4 от НПК делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Със Заповед № А-488/19.12.2024 г. на адм. ръководител – председател на РС – Несебър, делото е било преразпределено на нов съдия – докладчик.

С Протоколно определение от 12.03.2025 г. е бил даден ход на делото и на съдебното следствие, като са били приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от М. С. срещу П. Н., както и М. С. е била конституирана в качеството й на граждански ищец. В посоченото съдебно заседание са били събрани доказателства и са допуснати за събиране други писмени и гласни доказателства. С Определение № 74/17.03.2025 г., постановено по делото в закрито заседание е допуснал исканата от частния тъжител съдебно компютърно-техническа експертиза.

Междувременно, съдията – докладчик по делото се е запознал подробно с материалите по НЧХД № 787/2024 г. по описа на РС – Несебър и е констатирал основания за прекратяване на наказателното производство, като е прекратил същото с обжалваното определение. Съдията – докладчик е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Позовавайки се на практиката на ЕСПЧ – Решение от 06.09.2018 г. по делото „Сапунджиев срещу България“, е заключил, че описаните в тъжбата деяния, не представляват престъпления.

Настоящият въззивен състав намира, че първостепенният съд е нарушил изцяло процесуалният ред за произнасяне. Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от НПК дава възможност на съдията – докладчик да прекрати образуваното наказателно производство в посочените в нормата случаи, но този ред е приложим преди насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В тези случаи оценъчната дейност на съдията – докладчик касае преценката дали е налице тъжба, годна да инициира производство от частен характер, преценка дали в нея са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав, който се преследва по реда на частното обвинение и др. Съотнасянето на описаните от частния тъжител 3 факти към материалния закон представлява своеобразна необходима предварителна оценка на твърденията му, която гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия без участие на Прокуратурата. Това принципно води до оптимизиране на правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на съдията – докладчик по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 32, ал. 2 от НПК и може да бъде осъществена в закрито заседание с изпращане на преписи от разпореждането на страните. Това правомощие е било упражнено и с Разпореждане № 1346/13.12.2024 г., предвид липсата на основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Отделно от това, след започване на съдебно следствие, съдът има възможност да прекрати наказателното производство с определение в открито съдебно заседание по реда на чл. 289, ал. 1 от НПК.

И двете разпоредби – на чл. 250, ал. 1 от НПК и на чл. 289, ал. 1 от НПК дава възможност на съда да прекрати наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2-10 и ал. 5 от НПК. По аргумент от посочените разпоредби, по делата от частен характер освен общите основания за прекратяване на наказателното производство, посочени в чл.24, ал. 1, т. 2-10, съществуват и специфични основания, посочени в ал. 5 от НПК, които важат само за тази категория дела. От общите основания, въз основа на които се прекратява наказателното производство изначално неприложими са основанията по чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление, тъй като същите се преценяват с крайния съдебен акт на решаващия орган и именно поради това не са включени в двете посочени разпоредби на закона.

Първоинстанционният съд, обсъждайки доказателствата по делото и при следващите си изводи по фактите и правото е взел отношение по съществото на делото преди произнасяне с крайния си акт, като по този начин е нарушил закона. Въпросите, свързани с характера на деянието и неговата правна квалификация, се обсъждат и решават от съда при постановяване на присъдата, съгласно чл. 301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

По гореизложените съображения съдът намира, че са налице основанията 4 на чл.335, ал.2 вр. с чл.348 ал.3 т.1 от НПК, поради което определението следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на НРС.

Относно алтернативното искане на повереника на частния тъжител делото да бъде разгледано от РС – Бургас, същото не е от компетентността на въззивната инстанция, поради което не следва да се произнася в тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл.335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1 НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение № 100/09.04.2025 г., постановено по НЧХД № 787/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5