Решение № 11136 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11136 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110127134 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД против Н. Д. С. и С.

Н. М..

Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 180, находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл.

12, вх. Ж, ет. 4, аб. № 247005, като ответниците му дължат разделно – по ½ от следните суми:

2 716, 40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.03.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане;

590, 53 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 13.04.2022 г.;

15, 26 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане;

3, 69 лв. мораторна лихва за природа 01.05.2019 г. – 13.04.2022 г.

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Н.

Д. С. и С. Н. М., с който оспорват предявените искове. Оспорват техния наследодател Л. Д. Х. да е бил собственик/вещен ползвател на процесния имот през исковия период.

1

Оспорват през исковия период имотът да е бил топлоснабден. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В проведеното на 13.10.2022 г. открито съдебно заседание между страните са отделени като безспорни обстоятелствата, че: ответниците имат качеството клиенти на топлина енергия за исковия период за процесния имот; процесният имот е топлоснабден; в полза на ищеца е възникнало вземане за стойността на доставената топлинна енергия в размер на исковата молба; налице е забава по отношение плащане на задължение на главницата, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение от третото лице-помагач в размер на исковата сума; налице е забава по отношение на задължение на заплащане, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума; на 11.10.2022 г. е извършено плащане в размер на 3 986, 35 лв., с което задълженията са погасени изцяло, като последното обстоятелство се подкрепя от представения по делото фискален бон от 11.10.2022 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която 2 топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая между страните е безспорно, че през исковия период ответниците имат качеството клиенти на топлина енергия за процесния имот.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че в полза на ищеца е възникнало вземане за стойността на доставената топлинна енергия в размер на исковата молба.

Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като 3 бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.

В случая е безспорно между страните, че е налице забава по отношение на задължението за главницата, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че за исковия период е извършвана услугата дялово разпределение от третото лице-помагач в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че налице е забава по отношение на задължение на заплащане, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковата сума.

Безспорно е между страните, че на 11.10.2022 г. е извършено плащане в размер на 3 986, 35 лв., с което задълженията са погасени изцяло, като последното обстоятелство се подкрепя от представения по делото фискален бон от 11.10.2022 г.

С оглед изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на когото следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение , както следва: Н. Д. С. – 25 лв. и С. Н. М. – 25 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ........ срещу Н. Д. С., ЕГН ********** и С. Н. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за: сумата 2 716, 40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.03.2019 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот: апартамент № 180, находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл. 12, вх. Ж, ет. 4, аб. № 247005, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане; сумата 590, 53 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 13.04.2022 г.; сумата 15, 26 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.03.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане; сумата 3, 69 лв. мораторна лихва за природа 01.05.2019 г. – 13.04.2022 г. – като погасени чрез плащане в хода на процеса.

4

ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН ********** и С. Н. М., ЕГН ********** д а заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК ........, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, всяка от тях по 1/2 от сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5