Решение № 15571 от 13.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15571 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря С. Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20231110147754 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. В. В. и А.

К. В., чрез адв. В. В. М. от АК-П., с пълномощно към исковата молба, срещу В. Б. К., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата Д. В. В. сумата в размер на 5 700 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид. части от апартамент № 54, находящ се в АДРЕС с обща квадратура 75,31 кв. м., и ****, с площ от 5,00 кв.м., представляващ имот с идентификатор *****.***.***.*.**, който се ползва изцяло от ответницата и от ползването на който ищцата е бил лишена в периода от 01.02.2021 г. до 31.07.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда (28.08.2023 г.) до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца А. К. В. сумата в размер на 5 700 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/4 ид. части от апартамент № 54, находящ се в АДРЕС с обща квадратура 75,31 кв. м., и ****, с площ от 5,00 кв.м., представляващ имот с идентификатор *****.***.***.*.**, който се ползва изцяло от ответницата и от ползването на който ищцата е бил лишена в периода от 01.02.2021 г. до 31.07.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда (28.08.2023 г.) до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата Д. В. В. сумата в размер на 797,63 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците за 1 исковия период, считано от деня на падежа до 24.08.2023 г. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца А. К. В. сумата в размер на 797,63 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците за исковия период, считано от деня на падежа до 24.08.2023 г.

В исковата молба се твърди, че двамата ищци Д. В. В. и А. К. В. са съсобственици с ответницата на самостоятелен обект, представляващ апартамент № 54, находящ се в АДРЕС с обща квадратура 75,31 кв. м., и ****, с площ от 5,00 кв.м., представляващ имот с идентификатор *****.***.***.*.**. Сочат, че по силата на доброволна делба на недвижими имоти от 04.07.2014 г. имотът е бил съсобственост при равни квоти между С.

Л. К. и П. Л. С., след което П. С. е прехвърлил на Д. В. своята 1/2 ид.ч. от имота, а С. К. е прехвърлила на дъщеря си В. К. своята 1/2 ид.ч. от имота.

Ответницата е придобила имота въз основа на дарение, вписано в Службата по вписванията – София на 05.12.2019 г., Акт Том – 200, Акт номер ***. Ищците обясняват, че двамата притежават по 1/4 ид.ч. от посочения имот, защото той е придобит от Д. В. по време на брака й с А. В. по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 193, том III, рег. №4033, нот. дело № ***/2014 г. от 09.10.2014 г. на нотариус Й. Л., а ответникът притежава 2/4 идеални части от него, придобити по описания по-горе начин. Твърди, че ответницата ползва лично целия апартамент за себе си, като по този начин изключва възможността ищците да ползват имота съобразно правата си върху него.

Навеждат, че по повод имота е заведено дело за делба, което е във втора фаза гр. дело № 62988/2020г., 172 с-в, ГО. Изпратена е на ответницата Нотариална покана, която е връчена на 28.01.2021 г. от нотариусМ. П. Ш., с която се изразява желанието ответницата да заплаща на ищците ежемесечно обезщетение за лишаването от ползване на имота в размер на 380 лева, считано от момента на връчване на поканата, която сума представлява половината от наемната пазарна цена на имота, съответстваща на притежаваните 2/4 идеални части от него. Твърдят, че не са получавали никакво плащане на претендираната сума. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата В.

Б. К., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отгвор, чрез адв. Н. О., с пълномощно към отговора. С отговора ответницата оспорва допустимостта на иска. Сочи, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е вид иск за уреждане на сметки между съсобственици, който следва да бъде предявен в първото заседание след допускане на делбата. Сочи, че по заведеното от ищците дело за делба № 62988/2020 по описа на 172 с-в е насрочено първо за втора фаза на делбата заседание на 15.12.2023 г. Твърди, че именно на това първо заседание след допускане на дебата на посочения от ищите по настоящето дело апартамент, те следва да предявят претенцията си по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а не с отделен иск, по който е образувано настоящето дело. Твърди, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете (исканията за сметки) е последните да са предявени в првото заседание след допускането на делбата 2

(чл. 346 ГПК). Чл. 346 ГПК изрично закрепва момента, в който това искане трябва да бъде направено. Твърди, че направеното по-рано искане за сметки не поражда правни последици и не може да се въвежда презумпция за покъсното му предявяване. Сочи, че настоящият иск по чл. 31, ал. 2 от 3С като искане за уреждане на сметки между съсобствениците на процесния апартамент, е предявен не само преди датата на първото заседание след допускането на делбата, но и извън делото по делба - гр.д. № 62988/2020, което е висящо пред 172 с-в на СРС, и като такъв е недопустим. По същество оспорва исковете по основание и размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на производството:

Направено е възражение за недопустимост на производството от ответника, доколкото между страните е налице делбено производство, в рамките на което не е предявен за съвместно разглеждане иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, което се установява и от служебно изисканите документи по гр.д. № 62988/2020 г. по описа на Софийския районен съд. Във втората фаза може да се поиска обезщетение за недопускане на ползване на имота от страна на някой от съсобствениците. Разпоредбата на чл. 346 от ГПК урежда възможността да се правят т.нар. искания за сметки. Тези претенции се предявяват в първото заседание след допускане на делбата от сънаследниците, като следва да се посочат и доказателства по искането. Действително за съвместно разглеждане на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД се приема претенцията по сметки, но законодателят не въвежда изискване за задължително предявяване на иска в делбеното производство и не въвежда определени допълни процесуални предпоставки, преклузии или правила за предявяване на иска извън рамките на делбеното производство. Въведенета преклузия в специалните правила на делбения процес не надхвърля неговите рамки, поради което съдът приема, че е допустимо разглеждане на иска извън делбеното производство.

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС:

Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно за уважаване на предявения иск следва да се установят следните предпоставки:

1/ страните са съсобственици на процесния имот; 2/ имотът се ползва единствено от ответника; 3/ ищцата е отправила писмено искане да ползва имота 4/ размерът на обезщетението.

Страните не спорят по първата предпоставка, че са съсобственици на недвижим имот – АДРЕС при следните квоти – по 1/4 ид.ч. за всеки от ищците, и 2/4 ид. ч. за ответника. Това се установява и от представените по делото писмени доказателства. Страните не спорят и по втората предпоставка – ответникът е ползвал имота през процесния период.

3

От представената по делото нотариална покана рег. № ***, том 1, акт 19 на нотариус М. Ш. от 14.01.2021 г., се установява, че ищците са поискали писмено от ответника да им предостави ползването на процесния имот.

Поканата е връчена на ответника на 28.01.2021 г. Това не се оспорва от ответника. Налице е и третата предпоставка.

Основният спорен момент е за размера на дължимото обезщетение. От приетата по делото ССчЕ се установява, че за процесния период 01.02.2021 г. – 31.07.2023 г. средномесечния пазарен наем за имота е общо 20 260,65 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, което подробно и обосновано е отговорило на поставените въпроси. Имотът е съсобствен между страните при квоти посочените по-горе квоти, с оглед което размерът на дължимото на всеки от ищците от ответника обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е в размер на ¼ от наемната цена за имота в посочения период, а именно 5065,16 лева, за която сума искът на всеки ищец е основателен, тоест в пълен размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличето на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна лихва върху главницата от 5065,16 лева за периода от 01.03.2021 г. до 24.08.2023 г., чийто размер съгласно заключението на вещото лице е 708,79 лева. Следователно искът на всеки ищец следва да се уважи в пълен размер.

По разноските:

При този изход на делото ищците съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Те са заплатили 519,80 лева за държавна такса, както и 250 лева за депозит за вещо лице по допусната от съда ССчЕ. Били са представлявани от адвокат на когото са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, което се установява от договора за правна защита и съдействие. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не е прекомерно по арг. от чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Ето защо ответникът следва да заплати на всеки един от ищците по 1 334,90 лева за разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, адрес АДРЕС да заплати на Д. В.

В., ЕГН: **********, с АДРЕС със съдебен адрес АДРЕС чрез адв. М., на 4 основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 5065,16 лева, представляваща обезщетение за периода от 01.02.2021 г. – 31.07.2023 г. за лишаване от ползването на съсобствения между страните недвижим имот с идентификатор *****.***.***.*.** – АДРЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 708,79 лева, мораторна лихва върху всяка месечна главница, с падеж първо число на следващия месец, за периода от 01.03.2021 г. до 24.08.2023 г.

ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, адрес АДРЕС да заплати на А. К.

В., ЕГН: **********, с АДРЕС със съдебен адрес АДРЕС чрез адв. М., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, сумата от 5065,16 лева, представляваща обезщетение за периода от 01.02.2021 г. – 31.07.2023 г. за лишаване от ползването на съсобствения между страните недвижим имот с идентификатор *****.***.***.*.** – АДРЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 708,79 лева, мораторна лихва върху всяка месечна главница, с падеж първо число на следващия месец, за периода от 01.03.2021 г. до 24.08.2023 г.

ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, адрес АДРЕС да заплати на Д. В.