Решение № 268 от 14.11.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. С., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500381 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК във връзка с чл.42б“б“, във вр. С чл.25 ал.1ЗН.

С. окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 2668/16.12.2022г. от Eмине А.

Ш.,депозирана чрез пълномощника й адв.М.О., срещу Решение №62/30.05.2022г., постановено по гр.д.№ 69/2022г. по описа на РС-М., с което е отхвърлен предявеният от Е.

А. Ш., ЕГН **********, с адрес село Р., община М., област С., против С. А. Б., ЕГН **********, с адрес село С., *** и М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес село С., ул.

„О. ” № 30, иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН от Закона за наследството за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 23.04.2012 г. на А.М.К., бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015 г., поради това, че завещанието не е написано и подписано от А.М.К. и поради липса на дата на съставяне на завещанието, както и е отхвърлен предявеният от Е. А. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес село Р., община М., област С., против М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес село С., ***, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН да бъде намалено завещателно разпореждане, извършено на 23.04.2012г. под формата на саморъчно завещание на А.М.К., бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015 г., което саморъчно завещание е обявено на 11.04.2017 1 г. от нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК до размера на ¼ ид.ч. от имуществото му, представляваща разполагаемата част от цялото движимо и недвижимо имущество останало след смъртта на А.М.К., като бъде възстановена запазената част на Е. А. Ш., ЕГН ********** от наследството на А.М.К., бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015 г.

Със същото решение по предявеният иск от Е. А. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес село Р., община М., област С. против С. А. Б., ЕГН **********, с адрес село С., ул.

„О.” № 30 е ВЪЗСТАНОВЕНА, на основание чл.30 ЗН , запазената част на Е. А. Ш., ЕГН ********** от наследството на А.М.К., ЕГН **********, бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015 г., накърнено с частно завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание на А.М.К. от 23.04.2012 г., обявено на 11.04.2017 г. по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН от нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК в полза на С. А. Б., ЕГН ********** Със същото решение е осъдена на основание чл. 36, ал.2, вр. ал.1 ЗН С. А. Б., ЕГН ********** да заплати на Е. А. Ш., ЕГН ********** сумата от 305.74 лева (триста и пет лева и седемдесет и пет стотинки), необходима за възстановяване на запазената й част от наследството на А.М.К., ЕГН **********, бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015 г. и е ПОСТАНОВЕНО на основание чл. 36, ал. 2 от ЗН ответницата Е. А. Ш., ЕГН ********** да задържи следния недвижим имот: ½ ид. ч. от поземлен имот пл.№93, с площ 806.5 кв.м., за който е отреден УПИ VI I - 93,94, с площ 868.5 кв.м., в кв.13 по плана на с. С., общ. М., одобрен със Заповед №РД-124 от 18.06.1979 год., ведно с ½ ид.ч. от построената в него едноетажна паянтова стопанска сграда, със застроена площ 126 кв.м., който имот е придобила въз основа на частно завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 23.04.2012 г. на А.М.К., обявено на 11.04.2017 г. по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН от Нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК, вписано под вх. рег. № 231/03.05.2017 г., том 1, акт * от 2007 г., номер на описна книга 120 от 03.05.2017г. при Служба по вписванията гр. М..

Със същото решение е осъдена С. А. Б., ЕГН ********** да заплати на Е. А. Ш., ЕГН ********** сумата от 938.93 лева (деветстотин тридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки) направени по делото разноски по съразмерност, а на М. Н. Б., ЕГН ********** да заплати сумата от 502.,50 лева (петстотин и два лева и петдесет стотинки) направени по делото разноски по съразмерност.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил предявеният от Е. А. Ш., ЕГН **********, с адрес село Р., община М., област С., против С. А. Б., ЕГН **********, село С., *** и М. Н. Б., ЕГН **********, село С., ***, иск с правно основание чл. 42 б. „б" вр. чл. 25 ал. 1 от Закона за наследството за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от 23.04.2012 г. на А.М.К., бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015 г., поради това, че завещанието не е написано и подписано от А.М.К. и поради липса на дата на съставяне на завещанието, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. А. Ш. против М. Н. Б. иск с правно основание чл. 30 ал. 1 от ЗН да бъде намалено завещателно разпореждане, 2 извършено на 23.04.2012г. под формата на саморъчно завещание на А.М.К., бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015 г., което саморъчно завещание е обявено на 11.04.2017г. от нотариус Семир Бозов, per, № 356 на НК до размера на ¼ ид. ч. от имуществото му, представляваща разполагаемата част от цялото движимо и недвижимо имущество, останало след смъртта на А.М.К., с искане да бъде възстановена запазената част на Е. А. Ш., ЕГН ********** от наследството на А.М.К., бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015г., както и в частта, с която по предявения иск от Е. А. Ш. против С.

А. Б. е възстановена на основание чл.30 ЗН, запазената част на Е. А. Ш. от наследството на А.М.К., накърнено с частно завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание на А.М.К. от 23.04.2012 г, обявено на 11.04.2017 г. по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН от нотариус Семир Бозов, per. № 356 на НК само в полза на С. А. Б., ЕГН **********, както и е осъдена на основание чл. 36 ал.2 вр. ал.1 ЗН С. А. Б. да заплати на Е. А. сумата от 305.74 лева (триста и пет лева и седемдесет и пет стотинки), необходима за възстановяване на запазената й част от наследството на А.М.К., бивш жител на с. С., общ. М., починал на 16.10.2015 г. и е постановено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗН ответницата С. А. Б. (посочена поради допусната очевидна фактическа грешка като Е. А. Ш.), ЕГН ********** да задържи недвижим имот: ½ ид. ч. от поземлен имот пл.№93, с площ 806.5 кв.м., за който е отреден УПИ VII- 93,94, с площ 868.5 кв.м., в кв.13 по плана на с. С., общ. М., одобрен със заповед №РД-124 от 18.06.1979 год., ведно с ½ ид.ч. от построената в него едноетажна паянтова стопанска сграда, със застроена площ 126 кв.м., който имот е придобила въз основа на частно завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от 23.04.2012 г. на А.М.К., обявено на 11.04.2017 г. по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН от нотариус Семир Бозов, вписано под вх. per. № 231/03.05.2017 г, том 1, акт * от 2007 г., номер на описна книга 120 от 03.05.2017г. при Служба по вписванията гр. М., както и в частта за разноските, съобразно изхода на спора.

Направено е оплакване,че в обжалваните части Решение № 62/30.05.2022г., постановено по гр. д. № 69/2022г. по описа на PC М. е неправилно поради неговата незаконосъобразност и моли съдът да го отмени, като постанови свой съдебен акт, с който да отхвърли изцяло предявените искове.

По отношение на иска по чл.42 б“б" Закона за наследството се изразява несъгласие с приетото от районен съд, че от експертното заключение по допуснатата съдебнографологична експертиза се обосновавал извод за автентичност на оспореното завещание, както и че не са основателни аргументите на ищеца за нищожност на завещанието поради поставяне на датата под подписа на завещателя.

Жалбоподателката оспорва заключението на съдебно-графологичната експертиза, с оплаквания за необоснованост и очевидна неправилност на първоначалното заключение.

Направено е оплакване,че освен, че то не съдържа извод с достатъчна степен на вероятност, заключението не е мотивирано, тъй като при сравнение на начина на изписване на буквите и тяхното свързване дори от човек, който не е вещ, се установява различно изписване на повече от половината на буквите, въпреки което експертът е дал заключение, че били 3 изписани от един и същи човек. Поддържа се също така, че експертът не разполага и с нужната професионална компетентност за изготвяне на експертиза с поставените задачи, видно от отговора му на въпроса какво образование има.

На следващо място се релевира оплакване, че дори да се приеме за правилно, заключението не дава категоричен отговор на въпроса дали завещанието е написано от лицето, посочено като завещател, поради което същото не може да ползва ответниците при доказване на тезата им, че завещанието е написано от А.К. и такъв факт неправилно е приет за доказан в производството от PC М.. Изводът на експерта, че вероятно било написано от него, не е достатъчен да се приеме за доказан факта на саморъчното изписване на завещанието. Той е сериозно разколебан и от заключението на експерта, че при сравнение на почерка от обратнатар азписка и завещанието, със сигурност се установява, че двата документа са изписани от различни лица.

Поддържа също така противоречивост на мотивите на PC М. за написване на завещанието на А.К. при спазване на формалните изисквания на чл.25 от Закона за наследството. От една страна, съдът приема, че датата следва да е написана преди подписа, не формира ясен и еднозначен извод дали приема за установено, че датата е поставена след подписа на завещанието, но въпреки това заключава, че тъй като било надлежно обявено от нотариус и вписано в имотния регистър, то било действително. Тези изводи на съда противоречат на правилата на формалната логика, на материалния закон и на съдебната практика.

Завещанието е строго формален акт. Датата на съставянето на такъв акт е един от съществените му задължителни реквизити и трябва да бъде посочена в текста на завещанието преди подписа на завещателя, с който той удостоверява, че завещанието е написано от него и че то съдържа негови волеизявления - чл.25 ал.1 изр.2 ЗН. С оглед на това ако датата е поставена след подписа, тя не е част от завещателния акт, което е равносилно на липса на дата.

В разглеждания случай от саморъчното завещание е видно, че датата 23 април 2012 година е изписана на реда под този, на който е положен подписа на завещателя, поради което и на това основание завещанието е нищожно, тъй като датата е изписана след подписа на завещателя, което изключва тази дата от разпореждането.

В тази насока съдът не е обсъдил твърдението в исковата молба, че подписът се полага след завещателните разпореждания, като поставя край на завещанието. В случай, че преди поставянето на подписа в завещанието не се съдържа дата, то следва да се приеме, че завещанието не съдържа дата, а тъй като тя е задължителен елемент от него, завещанието е нищожно на основание чл.25 ал.1 изр.2 ЗН.

Изразява несъгласие с приетото по отношение на иска по чл.30 от Закона за наследството PC М. за установено, че запазената част на ищцата Е. А. Ш. от наследството на баща й е ¼ и възлиза на 8 943.50 лева, при съобразяване със заключението по СОЕ към датата на откриване на наследството 16.10.2015г. Стойността на получените от нея наследствени имоти е в размер на 2 250.00 лева, поради което безспорно е накърнена 4 нейната запазена част. При това положение не се съгласява с факта, че PC М. е присъдил в нейна полза сумата от 305.74 лева за възстановяване на запазената й част, при положение, че разликата между полученото наследство и запазената част е 6 693.50 лева, което е почти 22 (двадесет и два) пъти над присъденото от PC М..

Направено е оплакване и несъгласие с мотивите на съда за изчисляване на размера, необходим за възстановяване на запазената част на ищцата, тя на практика не е възстановена. Присъдена й е сума от едва 305.74 лева, вместо да се постанови възстановяване до размера на ¼ от наследството, оставено от баща й, каквато е исковата претенция, като липсва отхвърлителна част дори за разликата между 6 693.50 лева до 305.74 лева. При положение, че първата ответница е получила имущество на стойност 11 130.00 лева, надвишаващо нейната запазена част с 2 186.50 лева, за уравняване на дяловете на двете сестри, съдът присъжда заплащане на сумата от 305.74 лева, тъй като щяла да се постави в неравностойно положение С. Б.. След присъждане на 305.74 лева, нейното наследствено имущество би намаляло до 10 824.26 лева, а това на ищцата би се увеличило до 2 555.74 лева - , като се твърди,че на практика няма никакво реално възстановяване на запазената част на ищцата, която безспорно е накърнена. Направено е искане съдът да отмени Решение № 62/30.05.2022г., постановено по гр. д. № 69/2022г. по описа на PC М. в обжалваната му част и да постанови свой съдебен акт, с който да прогласи нищожността на саморъчно завещание К. с посочена в него дата на съставяне 23.04.2012г. на А.М.К., бивш жител на село С., община М., починал на 16.10.2015г., обявено на 11.04.2017 г. по реда на чл. 27 ал. 1 ЗН от нотариус Семир Бозов, per. № 356 по регистъра на нотариалната камара, вписано в Службата по вписванията при PC М. с вх. № 231/05.05.2017г., Акт № 23, т.1, поради написването му изцяло на ръка от завещателя, неподписването му от завещателя, липсата на дата, на която е съставено завещанието, а при условията на евентуалност, при отхвърляне на този иск, на основание чл. 30, ал. 1 Закона за наследството да намали завещателно разпореждане, извършено на 23.04.2012г., под формата на саморъчно завещание на А.М.К., бивш жител на село С., община М., починал на 16.10.2015г., което саморъчно завещание е обявено на 11.04.2017г. от нотариус Семир Бозов, per. №356 на НК, до размера на ¼ идеална част от имуществото му, представляваща разполагаема част от цялото движимо и недвижимо имущество останало след смъртта на А.М.К., като възстанови запазената част на Е. А. Ш. от наследството А.М.К., бивш жител на село С., община М., починал на 16.10.2015г.