Решение № 295 от 30.11.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1154/2020
- Вид
- Решение № 295
- Подписан
- 30.11.2020
- В сила
- 30.11.2020
- Състав
- Калинка Георгиева, Стефан Илиев, Иванка Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 137 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 295 гр. София , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Прокурор:
Стефан Илиев
Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
Бойко Димитров Конакчийски (СГП-София) като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601154 по описа за 2020 година РЕШЕНИЕ№
СОФИЯ, 27.11.2020 г.
В
ИМЕТО
НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ИВАНКА ШКОДРОВА
КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ РОСИЦА ЙОРДАНОВА и с участието на ПРОКУРОРА БОЙКО КОНАКЧИЙСКИ от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия 1
Георгиева ВНОХД № 1154 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 97 от 11.08.2020 г. по НОХД № 1085/2020 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, ПОДСЪДИМИЯТ Н. И. К. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2019 г. около 11 ч. в гр. ***, ж.к. „***“ при условията на продължавано престъпление (чрез две деяния) без надлежно разрешително държал с цел разпространението му високорисково наркотично вещество (ВРНВ) - общо 21,28 грама коноп на стойност 127,68 лв. (в лек автомобил, в който седял – 20,47 грама коноп в найлонов плик, и в жилището си в бл. 23, вх. А, ет. 8, ап. 28 – 0,81 грама коноп в стъклена бутилка), поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две години и на глоба от 5 000 лв., като изпълнението на лишаването от свобода е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от четири години.
Със същата присъда подсъдимият К. е оневинен и оправдан по обвинението да е извършил трето деяние от състава на продължавано престъпление чрез опита да разпространи по същото време и на същото място ВРНВ - като продаде коноп за 30 лв. на В.
Б., поради което е оправдан по обвинението за извършено трето деяние от продължавано престъпление, квалифицирано като спряло във фазата на опита.
Съобразно чл. 354а, ал. 6 от НК с присъдата е постановено да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат веществените доказателства – ВРНВ.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата подсъдимият е осъден да заплати за разноски по делото 245,27 лв. на СДВР.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника на подсъдимия, в осъдителната й част, като няма изрично отправено искане, но предвид съдържанието на жалбата може да се заключи, че се иска оправдаване поради недоказаност на обвинението. Твърди се вътрешно противоречие в показанията на всеки от полицейските служители А. Г. и Ю. Ц., както и противоречие между тях, а също и между тях и показанията на свидетеля В. Б., като освен това се твърди неинформативност на показанията на поемните лица на обиск, които не знаели за какво става дума по делото; в обобщение се твърди, че обвинението не е доказано.
Твърди се още, че е било необходимо при извършване на полицейските действия по наблюдение на подсъдимия да е имало филмиране, за да не се налага съдията по делото „да замаже некомпетентно свършеното СРС“; че не е изяснено защо се е наложило поемните лица – курсанти от Академията на МВР, да бъдат предварително подбрани и осигурени; че не е сигурно дали намерените в лекия автомобил на свидетеля В. Б. наркотици не са били там преди влизането в колата на подсъдимия, а не както е прието от съда – че са внесени от подсъдимия и пуснати от него на предната седалка при идването на двамата полицаи до колата; че имало неизяснено противоречие, тъй като полицаите твърдели, че подсъдимият държал непрекъснато в ръката си обект, взет от него от неговата кола „Мерседес“ и отнесен до колата на свидетеля В. Б. „БМВ“, където след качването си на предна дясна седалка подсъдимият започнал да го отваря, докато свидетелят Б. твърди, че подсъдимият извадил обект от джоба си – поради което противоречие нямало идентичност на обекта, за който говорят полицаите, и обекта, за който говори В. Б.; че била доказана липса на съприкосновение на подсъдимия с наркотиците в колата на Б. предвид заключението на дактилоскопна експертиза.
Беше проведено въззивно съдебно следствие чрез назначаване и изслушване на СПЕ на свидетеля Б. – предвид твърдения на защитник за наличие на основания за съмнение в свидетелската му годност поради данните от самия свидетел, че е употребявал марихуана.
СПЕ даде заключение (ВНОХД, л. 22-32 вр. 39 гръб), че въпреки злоупотребата с марихуана към инкриминирания период, свидетелят Б. е психично здрав, могъл е правилно да 2 възприема фактите от значение за делото и може да дава достоверни показания за тях.
Във въззивните съдебни прения защитникът и осъденият поддържаха изложените в жалбата доводи, заявявайки, че обвинението относно държането на ВРНВ от страна на подсъдимия в колата на свидетеля Б. е недоказано, а откритото в дома на подсъдимия е било количество за лична употреба. Прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно доказателствените източници по делото. При това подложи на анализ съдържанието поотделно на всяко едно доказателствено средство, а на синтез по правилата на формалната и житейската логика – съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно. Вследствие на това въззивният състав достигна до изводи относно фактите и правото, съвпадащи в основни линии с тези на първоинстанциония съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени следните факти въз основа на следните доказателствени средства:
Към септември 2019 г. свидетелите А. Г. (НОХД, л. 34 гръб-36 вр. ДП, л. 53-54) и Ю.
Ц. (НОХД, л. 36-37) работели в СДВР като полицаи, като в техния сектор се получила оперативна информация, че лице с малко име Н. разпространява наркотици в ***, ж.к. „***“ до блока, където живее. След съответна справка полицаите установили, че става въпрос за подсъдимия, установен с три имена, ЕГН, пълен адрес и управляван лек автомобил „Мерседес“. За проверка на информацията, полицейските служители осъществили пряко полицейско наблюдение на адреса на 03.09.2019 г., като чакали наблизо в оперативна полицейска кола. Към 11 часа двамата полицаи видели подсъдимия да излиза от входа си, да отива до паркираната си наблизо кола – л.а. „Мерседес“, да отваря предна дясна врата и да взема предмет отвътре, да заключва колата и с предмета в ръце да се отправя към друг паркиран наблизо автомобил – „БМВ Х5“, междувременно дошъл на мястото и паркирал зад колата на полицаите; в л.а. „БМВ“ имало един човек на шофьорското място, установен впоследствие при полицейската проверка като свидетеля В. Б.. Както защото били наблизо, така и защото прозорците на предните врати на л.а. „БМВ“ били свалени, двамата полицейски служители имали видимост към вътрешността на л.а. „БМВ“ на свидетеля Б..
Така те видели, че на шофьорското място има човек, че подсъдимият влиза и сяда на предна дясна седалка и че започва да отваря предмета, донесен от него от собствената му кола.
Тогава двамата полицейски служители решили да извършат проверка, излезли от колата си, приближили се от двете страни на л.а. „БМВ“ и видели, че при приближаването им подсъдимият пуснал държания от него дотогава предмет от ръцете си долу във вътрешността на колата – между подлакътника и предна дясна седалка според полицай А. Г. и между себе си и скоростния лост според полицай Ю. Ц.; В. Б. свидетелства (НОХД, л. 3738 вр. ДП, л. 56), че не е гледал в ръцете на подсъдимия и не е забелязал конкретно пускането на предмета от ръцете на подсъдимия вътре в колата, още повече, че вниманието му било ангажирано с появата на неговата врата на човек, който се представил за полицай.
Шофьорът В. Б. и подсъдимият били изведени от колата и на място била установена самоличността им, а при това свидетелят Ю. Ц. усетил специфичен мирис на марихуана в колата.
Била повикана дежурна оперативно-следствена група, като до идването й двамата полицаи разговаряли със свидетеля Б., който им казал, че се е срещнал с подсъдимия, за да си закупи от него марихуана за 30 лв.; впоследствие като свидетел Б. е заявил, че си е купувал марихуана от подсъдимия преди инкриминираната дата още два-три пъти.
След идването на дежурната група било проведено претърсване на колата на свидетеля Б. (ДП, л. 22-23), при което от предната й дясна седалка било иззето найлоново пакетче с тревиста маса, друго златисто пак найлоново пакетче тип спейсбек и две парчета 3 син полиетилен.
Бил претърсен и домашният адрес на подсъдимия (ДП, л. 32-33), при което в черна кожена чанта в гардероба в обитаваната от подсъдимия стая било открито стъклено шише с растителна маса.
Експертното изследване чрез ФХЕ и експертни справки (ДП, л. 63-64 вр. 68-69 и 89 и вр. 66-67 и 92) установява, че тревистата маса в пакетчето, иззето от колата на свидетеля Б., е 20,47 грама коноп с процентно съдържание на ТХК 11 %, а тревистата маса в стъкленото шише, иззето от дома на подсъдимия, е 0,81 грама коноп с процентно съдържание на ТХК 12 %.
Стойността на конопа с общо тегло 21,28 грама е определена като 127,68 л. (ДП, л.
93).
Огледът на телефона на свидетеля Б. (ДП, л. 50-52) удостоверява в пълно съответствие с показанията на Б. относно начин за свързване и честота на контактите му по телефона с подсъдимия, че двамата са говорили на инкриминираната дата 03.09.2019 г. – два пъти, в 10:35 ч. за 46 секунди и в 10:57 ч. за 8 секунди, а също и в други два дни преди това: на 31.08.2019 г. - в 21:19 ч. и в 22:29 ч., и на 01.09.2019 г. в 00:03 ч. и в 00:10 ч., все с продължителност за секунди.
Относно външния вид на предмета, носен от подсъдимия между неговата и на свидетеля Б. кола, възприятията на свидетелите са следните:
И двамата полицаи възприели размера на носения от подсъдимия предмет от неговата кола до тази на Б. като събиращ се в шепа; същото твърди и свидетелят Б. – иззетото от колата му било в плик с големина колкото шепата му.
Относно вида му като опаковка полицай А. Г. твърди, че го възприел като найлонов плик, като полиетиленова свивка; полицай Ю. Ц. твърди - но без да е категоричен, че мисли, че свивката била хартиена; свидетелят В. Б. го възприел като златистожълто пликче, а когато после го отворили в полицията видял, че било увито „в още много пликове“.
Описанието в протокол във връзка с иззетите при претърсването на колата на свидетеля Б. предмети (ДП, л. 22-23) е, че на предната дясна седалка на колата били намерени и иззети един полиетиленов плик с топка растителна маса, а също така един жълт найлонов плик тип спейсбек с надпис Tigft Pac Gold и две парчета син полиетилен.
Относно действията на подсъдимия с носения от него предмет възприятията на свидетелите са следните: В пълно съответствие един с друг двамата полицаи Г. и Ц. твърдят, че подсъдимият отворил предна дясна врата на собствената си кола „Мерседес“, взел оттам предмет в ръка и с него се отправил към колата на свидетеля Б., междувременно паркирана зад полицейската кола (по стечение на обстоятелствата и без свидетелят Б. да е знаел за провежданото полицейско наблюдение над подсъдимия). Полицай Ю. Ц. възприел, че по пътя от неговата кола до тази на Б., подсъдимият сложил носения предмет в джоба си, като го извадил при сядането си в колата на Б.. Полицай А. Г. няма възприятия за слагане на предмета в джоба на подсъдимия по пътя между двете коли. В. Б. обаче има възприятия, че подсъдимият при сядането си на предна дясна седалка в колата на Б. извадил от джоба си пакетче.
И двамата полицаи са наблюдавали подсъдимия целенасочено и съсредоточено, конкретно относно действията с носения от него предмет. Свидетелят В. Б. не е имал причина и не е наблюдавал целенасочено и съсредоточено подсъдимия, но въпреки това е възприел наличието на такъв предмет в ръцете на подсъдимия при качването му в колата на Б., размера му, външния му вид като опаковка и цвят, както и че този същият предмет е бил 4 в колата му, а не в ръцете на подсъдимия след появата на полицаите.