Определение № 45239 от 06.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38264/2024
- Вид
- Определение № 45239
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45239 гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110138264 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 43016/19.04.2024г. на РС-Пловдив, подадена от В. С. С. срещу „Кредито“ ЕООД, като образуваното въз основа на същата гр.д.
№ 6956/2024г. на РС-Пловдив е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС. В същото време по Искова молба, вх. № 1492/22.04.2024г. на РС-Своге, е образувано гр.д. № 264/2024г. на РС-Своге, по което ищец е В. С. С., а ответник – „Кредито“ ЕООД. Делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано като гр.д. № 44041/2024г. на СРС и разпределено на 173 състав на I ГО. Съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. В настоящия случай двете дела са между едни и същи страни, като са със сходен предмет. Налице са процесуалните предпоставки за съединяването им по реда на чл. 213 ГПК.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл. 213 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСЪЕДИНЯВА гр.д. № 44041/2024г. на СРС, 173 състав, за общо разглеждане и решаване към гр.д. № 38264/2024г. на СРС, І ГО, 173 състав.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от настоящото определение към присъединеното дело.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:
Дата: 28 януари 2025г.
Час:
09:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът В. С. С. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявил /Искова молба, вх. № 43016/19.04.2024г. на РС-Пловдив/ срещу ответника „Кредито“ ЕООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 1
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00087596/27.11.2023г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева /частично от 65,65 лева/, представляваща недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /19.04.2024г./ до окончателното ú изплащане.
Ищецът твърди, че на 27.11.2023г. сключил с ответника описания по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 350 лева. Сумата трябвало да се върне за 15 дни при годишна лихва от 39%. ГПР бил определен на 48,05%. На ищеца бил предоставен погасителен план, съгласно който, освен главницата, следвало да заплати и 65,65 лева за такса за експресно разглеждане. Ищецът изплатил всички суми по договора за кредит. Обосновава се, че тази клауза противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Кредиторът не можел да иска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Посочената такса не касаела допълнителни услуги, а била свързана именно с усвояването и отпускането на кредита, т.е. била в противоречие на чл. 10а, ал. 1 ЗПКр. Естеството ú нарушавало и принципа на справедливостта в потребителските отношения, ат оттам и добрите нрави. Като начислена и платена въз основа на нищожна клауза, същата подлежала на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредито“ ЕООД чрез адв. Светлина Стефанова е депозирал Писмен отговор, вх. № 318422/09.10.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими. Обосновава, че за ищеца няма правен интерес от предявяването им, тъй като на 18.04.2024г. е изплатил на ищеца сумата от 298,55 лева, обхващаща надвнесени суми по 5 договора за кредит, измежду които и процесният. На С. била върната сумата от 65,65 лева за такса за експресно разглеждане, както и 5,47 лева – надвнесена сума. Ако съдът приемел, че исковете са допустими, то те се оспорват като неоснователни на същото основание, включително заплащане на претендираните суми.
Обосновава, че не е дал повод за завеждане на делото.
Ищецът В. С. С. чрез адв. Д. М. – АК-София, е предявил /Искова молба, вх. № 1492/22.04.2024г. на РС-Своге/ срещу ответника „Кредито“ ЕООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните Индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00088245/07.12.2023г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева /частично от 46,89 лева/, представляваща недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /22.04.2024г./ до окончателното ú изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.12.2023г. сключил с ответника описания по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 250 лева. Сумата трябвало да се върне за 15 дни при годишна лихва от 39%. ГПР бил определен на 47,99%. На ищеца бил предоставен погасителен план, съгласно който, освен главницата, следвало да заплати и 2
46,89 лева за такса за експресно разглеждане. Ищецът изплатил всички суми по договора за кредит. Обосновава се, че тази клауза противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Кредиторът не можел да иска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Посочената такса не касаела допълнителни услуги, а била свързана именно с усвояването и отпускането на кредита, т.е. била в противоречие на чл. 10а, ал. 1 ЗПКр. Естеството ú нарушавало и принципа на справедливостта в потребителските отношения, ат оттам и добрите нрави. Като начислена и платена въз основа на нищожна клауза, същата подлежала на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредито“ ЕООД чрез адв. Светлина Стефанова е депозирал Писмен отговор, вх. № 318435/09.10.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими. Обосновава, че за ищеца няма правен интерес от предявяването им, тъй като на 18.04.2024г. е изплатил на ищеца сумата от 121,09 лева, обхващаща надвнесени суми по 2 договора за кредит, измежду които и процесният. На С. била върната сумата от 46,89 лева за такса за експресно разглеждане, както и 3,84 лева – надвнесена сума. Ако съдът приемел, че исковете са допустими, то те се оспорват като неоснователни на същото основание, включително заплащане на претендираните суми.
Обосновава, че не е дал повод за завеждане на делото.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях са сключени описаните в исковата молба договори при посочените параметри, както и че ищецът-заемател е платил на ответника заемодател сумите по тях.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че между страните са сключени описаните в исковата 3 молба договори при посочените параметри, както и че ищецът-заемател е платил на ответника-заемодател сумите по тях.
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението да заяви дали оспорва, че на 18.04.2024г. са му възстановени сумите за заплатени такси за експресно разглеждане и надвнесени суми.
По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото по делото заседание и с оглед становищата на страните по делото.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече 4 информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, ***, ет. 2, ст. 204. За връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. ***, ***; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща: [email protected]. На страните да се връчат заявления за започване на процедура по медиация.