Решение № 2937 от 17.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2937 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100500560 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 12552/10.11.2022 г. по гр. д. № 26160/2022 г. по описа на СРС, 163 с - в е признато за установено, че А. Н. К. с ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сумата в общ размер от 2 388, 67 лв., от които 2 142, 01 лв. главница за цена на доставена топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата 210, 63 лв. лихва за забава върху главница ТЕ за период от 15.09.2020 г. до 07.03.2022 г., сумата от 36, 03 лв. главница за цена на услуга за дялово разпределение/ДР/ за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците з а период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, начислени и дължими за топлоснабдения имот на адрес: гр. София, ж. к. ******* ап.

89, аб. № 157883/инсталация № 4000059643/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД № 13485/2022 г. на СРС, 163 с-в, като е отхвърлен иска за сумата от 5, 70 лв. мораторна лихва върху главница ДР за период от 01.07.2019 г. до 07.03.2022 г.

Ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства.

Недоволен от решението само в частите, в които е прието, че се дължи сумата от 210, 63 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г. и сумата от 36, 03 лв. за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. Излага съображения, че в обжалваната част решението е постановено в противоречие с материалния закон и се явява необосновано. Счита, че в конкретния случай става въпрос за периодични задължения, при които падежът следва да е определен, като с клаузите на чл. 33, ал.2 ОУ на ищеца 1 е предвидено, че клиентите изпадат в забава в плащане на задълженията с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че така определения в ОУ падеж настъпва преди издаване на фактурата по чл. 32, ал. 3 от ОУ, той не следва да се прилага. Съдът неправилно е приел, че са приложими ОУ на ищеца, а не общата норма на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно която клиентите следва да изпадне в забава след покана, каквато не е отправяна да ответника. Твърди, че вземането за ТЕ е възникнало, но не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Излага и доводи, че разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1, предл.

1 от ЗЗП, тъй като са неравноправни и противоречат на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като водят до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителите /купувачи/. Излага съображения, че начисляването на лихва върху прогнозни месечни сметки е нищожно и представлява налагане на нелоялно условие по смисъла на чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.), а прилагането на Общи условия, които допускат такава възможност, нарушава правата на потребителя. По отношение на цената за услугата дялово разпределение счита, че в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства относно тази претенция - как се определя размера на дължимите суми и кога настъпва падежа, съгласно чл. 36, ал. 2 от ОУ. Поддържа, че ищецът не ангажира доказателства за формиране на цената по ал. 1 на чл. 36 от ОУ, нито за начина на заплащане, респ. че тази цена е заплатена от ищеца на търговеца ФДР. В приложения по делото договор е договорен начина на заплащане на цена за отчитане на топлинни разпределители в началото на всеки отоплителен сезон от етажните собственици на ФДР, а не на ищеца. Счита, че Общите условия на ищеца изцяло противоречат на чл. 186, ал. 2 ЗЗД, като дължимостта на суми за дялово разпределение на ищеца уредени в ОУ на дружеството противоречи на закон от по висок ранг - чл. 186, ал. 2 ЗЗД, поради което липсва основание да се претендират тези суми. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в писмен отговор, по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и съответства на събраните доказателства и материалния закон. Счита, че дружеството е доказало претенциите си пълно и не са налице основания за отмяна на решението в оспорените части. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Според т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 , че въззивният съд следи за прилагането на императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

2

Решението се оспорва само в частта, в която е прието, че ответника дължи сумата от 210, 63 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г. и сумата от 36, 03 лв. за услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г.

В останалата част решението не се оспорва и е влязло в сила, поради което не подлежи на въззивна проверка.

В оспорената решението е валидно и допустимо. Производството се развива след подадено от ответника възражение по чл. 414 ГПК.

При постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Съдът е изложил установената по делото обстановка и е направил правни констатации въз основа на установените факти.

Доколкото вземанията за лихви за обусловени от главният дълг за суми за ТЕ следва да се посочи, че в съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил като условие за влизането в сила на ОУ на доставчика те да бъдат изрично приети от страна на потребителите. Не е спорно, че в исковия период ищецът е подавал топлоенергия за битови нужди в сградата, етажна собственост. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост в случая е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД.

По въпроса за забавата на длъжника в плащането на месечните задължения за ползвана ТЕ, съдът споделя извода, че приложение ще намери нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, според която месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г. , продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, неплатени в посочения срок. Следователно, съгласно ОУ от 2016 г., изпадането в забава има конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят съответните месечни задължения.

В отговор на възраженията на ответника в жалбата следва да се посочи, че чл.

84, ал. 2 ЗЗД изисква покана за изпадане в забава на длъжника по отношение на задължения, които нямат конкретен срок за изпълнение. Настоящият случай не е такъв, тъй като задълженията за заплащане на ТЕ са скрепени със срок за изпълнение.

В заключение следва, че изпадането на длъжника в забава вече не е обусловено от изпращане на покана до него или от публикуване на обща фактура на интернет страницата на дружеството, както е приел СРС, а има конкретен срок за изпълнение 45 дни след изтичане на периода, за които се отнасят месечните задължения. Предвид изложеното въззивният състав намира за ирелевантен за спора въпроса за датата на издаване на фактурата по чл. 32, ал. 3 от ОУ. Освен това, според ОУ продавачът 3 издава месечно фактура за задълженията.

Неоснователно е и позоваването в жалбата на чл. 146, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП и на неравноправност и противоречие с принципа на добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП или поставяне на длъжника в по – неблагоприятно положения с уговорките в ОУ на ищеца. Изпадането на длъжника в забава за неплатените задължения не води до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителите /купувачи/, както се поддържа в жалбата, поради което не е налице неравноправност на нормата от ОУ, посочена в жалбата. Следва де се посочи, че длъжникът не може да черпи благоприятни последици от собственото си неизпълнение, което се установява в производството.

Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение и като съобрази възраженията в жалбата, настоящият състав намира следното :

Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139 а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.

В случая ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се намира процесния имот. Съгласно ОУ на ищеца, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец. Въззивният съд намира за установено от доказателствата по спора извършването на дялово разпределение на ТЕ от ФДР, за което се дължат сумите, установено по делото.

Настоящият състав приема, че решението е съобразено с материалния закон и следва да се потвърди в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване на задължения за лихви за забава върху главното задължение и за суми за дялово разпределение са уважени срещу ответника.

При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и в частта, в която ответникът е осъден за заплащане на разноски в полза на ищеца.

Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f896b24-4ea0-43a0-8105-36e822889252