Акт от 22.11.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1637

Варна, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

РАЛИЦА

АНДОНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело

№ 20237050701449 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК и е образувано по жалба от директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ чрез процесуалния му представител ст.ю.к.А.Д. , против Решение №125/21.06.2023г на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата им срещу действия на публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна, обективирани в Разпореждане изх. №С230003-035-0261320/08.06.2023г по изп. д. №*********/2017 г. Поддържа се основанието за незаконосъобразност по чл.146 т.4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорените разпореждане и решение, като се твърди, че в случая е недоказано възприетото от тях основание по чл.255 ал.1 т.4 от ДОПК, тъй като от една страна не са извършени справки в Агенцията по вписванията на територията на цялата страна, а от друга страна има основание да се приеме, че длъжникът „С. “ ЕООД развива дейност, от която биха могли да реализират приходи, които да обезпечат вземането на Митница Варна. С тези съображения се претендира отмяна на Решението и на действията на публичния изпълнител, обективирани в Разпореждането, вместо което съдът да отмени същото и да върне делото като преписка за продължаване на действията по изпълнителното дело. В съдебно заседание по същество жалбоподателите чрез гл.ю.к. А. Ш. поддържат жалбата по изложените в нея съображения, настояват за уважаването й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност правят възражение за прекомерност на същото, претендирано от ответната страна; идентични аргументи ю.к.Ш. е изложила и в становище с.д. №13313/20.09.2023г.

Ответникът – директорът на ТД на НАП- Варна, надлежно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител гл.ю.к. И.А. е депозирал писмени бележки с.д. №13065/15.09.2023г със становище за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на оспорените разпореждане и решение, съответно – за оставянето им в сила поради неоснователност на възраженията на жалбоподателите, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, че във връзка с неплатени в срок установени изискуеми и ликвидни публични вземания в размер на 636 569.39лв, против „С. “ ЕООД – Варна, ЕИК **, е образувано изп.д.

№*********/2017г по описа на ТД на НАП – Варна. Сред тях са и задълженията на дружеството по акцизни декларации №№ BG002000/02-0143/14.07.2017г. и BG002000/02-02466/15.08.2017г., включени в РА №BG002000-PK23-PA2/29.01.2018г, издаден от началника на отдел “Последващ контрол“ в ТД Митница Варна, и три НП №№№ 60/2018/24.04.2018, 195/2017/06.12.2017 и 199/2017/06.12.2017г на началника на Митница Варна. В началото на изпълнителното производство е издадено Съобщение за доброволно изпълнение изх. №170003-048-0152032/25.08.2017г., Постановление изх.

№C170003-022-0048449/28.08.2017г за налагане на обезпечителна мярка - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление във всички банки на територията на РБ; и Постановление изх.№С170003-022-0067396/08.11.2017г за налагане на запор върху стоки в оборот – 17 902 броя бутилки от 0.7л, съдържащи алкохолни напитки; наложените запори са вписани в ЦРОЗ. В отговор на изпратеното запорно съобщение с писмо изх.

№В-80833/1 от 19.04.2018г на управителя на ПИБ- Варна е посочено, че сметката на „С. “ ЕООД е блокирана за бъдещи постъпления; че по нея липсва авоар за изпълнение, и че са наложи предходни ПОМ на Митница Варна.

След извършено проучване на задълженото лице в търговските банки, КАТ, Агенцията по вписванията, Централния регистър за особените залози, КТИ, Регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация за притежавани плавателни съдове“, Търговския регистър и базата данни на НАП, публичният изпълнител е установил, че дружеството не притежава безналични ценни книжа, регистрирани в централния депозитар, единственото имущество, което притежава, са стоките в оборот – алкохол, за които е издадено запорно съобщение и предстои продажбата им на търг. Чрез изпратените запорни съобщения до всички търговски банки в страната е установено, че дружеството има открита една сметка в ПИБ АД без авоар. По изпълнителното дело не са постъпили суми за погасяване на задълженият. Изготвен е протокол за включване в списъка с длъжници по чл.182 ал.3 от ДОПК (публично обявяване на длъжниците, неплатили в срок задълженията си). Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС служебно. То не притежава друго движимо и недвижимо имущество, годно да обезпечи дълга. Изчерпани са всички изпълнителни способи за събирането на дълга, освен предстоящата продажба на запорираните стоки в оборот. С тези мотиви дългът на „С. “ ЕООД е прекатегоризиран като „трудносъбираем“.

Запорираното имущество е продадено на търг, приключил с Протокол изх. №С230003-102-0000383/23.02.2023г, а постъпилите суми да разпределени от публичния изпълнител с едно Разпореждане от 27.02.2023г и четири Разпореждания от 06.03.2023г за погасяване на публични задължения в размер на: 22 045.60 лв. (от които 21 334.00лв. главница в полза на ТД Митница Варна); 24 450.80лв. (от които 24 446.42лв. главница в полза на ТД Митница Варна);

27 717.40лв. (от които 27 712.44лв. главница в полза на ТД Митница Варна); и 31 402.280лв. (от кото 31 397.18лв. главница в полза на ТД Митница Варна).

След проведения търг през 2023г повторно са извършени действия за проучване имущественото състояние на „С. “ ЕООД, като е извършено пълно проучване - в търговските банки, КАТ, Агенцията по вписванията, ЦРОЗ, Централния депозитар, КТИ, Регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация“, Търговски регистър и базата данни на НАП. В резултат на проучванията е установено, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество, годно да обезпечи дълга. От направената през м.05.2023г справка в БНБ се установило, че дружеството няма новооткрити сметки и договори за наем на банкови сейфове; че не притежава безналични ценни книжа в Централен депозитар АД; че няма вписвания, отбелязвания и заличавания в Имотния регистър към Агенцията по вписванията; че няма регистрирани фискални устройства; че няма заложено имущество в ЦРОЗ; че не притежава недвижими имоти, земеделски земи и гори, вписани в АГКК; че не притежава дялове и акции в други дружества според справката в електронния сайт на Търговския регистър; че в Регистър Булстат към АП няма данни за участие на дружеството в непресонифицирани дружества; че няма регистрирани плавателни съдове в електронна база „Кораби“ на ИА „Морска администрация“; няма вписани въздухоплавателни средства при ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“; не може да се установи контакт с ЮЛ, като кореспонденцията по изп.д. №*********/2017г е връчена по реда на чл.32 от ДОПК. Всички горецитирани доказателства се съдържат в административната преписка (л.7 – 22) и са приобщени като такива по делото.

Анализирайки така събраните доказателства публичният изпълнител е преценил, че „С. “ ЕООД не разполага с имущество и авоари по банкови сметки, които да послужат като обезпечение на дълга, и с обжалваното Разпореждане изх. № С230003-035-0261320/08.06.2023г на осн.чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК е прекратил производството по принудителното изпълнение на публичните вземания по изп.д. №*********/2017 в размер на 2 468 434.05лв.

Предприетото от директора на ТД Митница

Варна оспорване на Разпореждането по административен ред е приключило с Решение №125/21.06.2023г, с което горестоящият административен орган – директорът на ТД на НАП – Варна е приел, че жалбата е неоснователна и я е оставил без уважение.

За да постанови този резултат решаващият орган е приел, че въз основа на събраните доказателства публичният изпълнител законосъобразно е приел, че в случая са изчерпани всички изпълнителни способи за събиране на публичните задължения на „С. “ ЕООД. Решаващият орган преценил като неоснователни всички възражения на настоящия жалбоподател. Конкретно посочил, че наличието на вписан в ТР при АВ дружествен капитал в размер на 514 980лв. и предмет на дейност „транспортна дейност, търговия на едро и дребно, производство на хранителни и нехранителни продукти, не означава, че дружеството развива дейност, от която да реализира приходи, напротив – от събраните в административното производство доказателства може да се направи обосновано предположение, че „С. “ ЕООД не извършва търговска дейност. По отношение на дружествения капитал на ЮЛ посочил, че дружеството не разполага с открити банкови сметки, по които този капитал да е внесен, за да бъдат предприети спрямо него действия по принудителното изпълнение – с изключение на единствената сметка в ПИБ АД, по която не са налични суми. В заключение е преценил като неоснователно и възражението, че спрямо несъбраните задължения не е изтекла погасителна давност, като посочил, че това не е единствената хипотеза на несъбираемост на вземанията, и че в чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК, на която се е позовал публичният изпълнител, липсва изискване за изтекла давност като условие за прилагането му, а хипотетичната възможност в бъдещ момент дружеството да придобие някакви активи не е предвидена като пречка за приложението на чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация и при наличие на правен интерес, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва, и в определения от чл.268 ал.1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на контрол в настоящото съдебно производство са както действието на публичния изпълнител по прекратяване на изпълнителното производство, така и потвърждаващото го решение на директора на съответната ТД на НАП, Административното производство по издаване на оспореното решение е осъществено по реда на чл.267 от ДОПК от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1 от ДОПК, и е завършило с издаването на потвърждаващия го акт по реда на чл.267 ал.1 т.5 от ДОПК, който също е постановен от компетентен орган, и в изискуемата за валидността му писмена форма. В производството по издаване и на двата акта не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество. Спор по тези обстоятелства и по установените в хода на административното и на съдебното производство факти няма. Спорът по делото е правен и се концентрира по въпроса за кумулативното наличие на предпоставките по чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК в случая, т.е. изчерпани ли са всички изпълнителни способи и правилна ли е преценката на публичния изпълнител, че вземането на ТД Митница Варна е несъбираемо.

Съдът в този си състав счита, че отговорите и на двата поставени въпроси са положителни.

Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f8966f5-620d-497c-98ab-b500a5d111e0