Решение № 541 от 25.03.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Русе, 25.03.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО

ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6510 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “Кредитреформ България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, твърди, че на 28.08.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит № ********** при предвидените условия към Общите условия към него, който бил втори по ред за тях. По силата на този договор „4финанс” ЕООД предоставил на ответника сумата от 500.00 лева, като А.А. заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.

Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 27.09.2015г.

Съгласно заявката и условията по договора, паричната сума била отпусната в клон на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден – 28.08.2015г. Съгласно условията по кредита към главницата са начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер на 16.84 лева, начислена на основание т.6.1 от Общите условия към договора за периода 28.08.2015г. до 27.09.2015г. и такса за експресно разглеждане в размер на 78.16 лева. На договорения падеж по договора 27.09.2015г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.

Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия към него, от 28.09.2015г. – денят следващ падежната дата, „4финанс” ЕООД започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент – 10.01% към договорения лихвен процент – в конкретния случай 40.98% върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „4финанс” ЕООД били изпратени три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни на просрочие и начислена наказателна лихва. Писмата съгласно т.13.5 от Общите условия към договора за кредит се таксували по 10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил задължениета си по договора. На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД сключили с „Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на който първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит № **********/28.08.2015г. в общ размер на 1 225.60 лева, от които главница – 500.00 лева, договорна лихва – 16.84 лева, такса за експресно разглеждане – 78.16 лева, наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г. – 600.60 лева и такси за събиране /изпратените 3 броя писма/ - 30.00 лева. По силата на сключения договор за цесия и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. Съгласно пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която обаче била върната като „непотърсена”. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от 500.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/28.08.2015г.;

78.16 лева, представляваща такса за експресно разглеждане и 600.60 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.240 и сл. във вр.с чл.79, ал.1 във вр.с чл.99 и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът А.П.А. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен представител в срока за отговор оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че не е налице валидно сключен договор за кредит между „4финанс” ЕООД и ответника. Оспорва и исковете по размер, като твърди и че цесията не е редовно съобщена на ответника, поради което не е породила действие спрямо него.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит № ********** при предвидените условия към Общите условия към него, който бил втори по ред за тях. Този договор за кредит бил сключен в електронна форма по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електорнни трансакции на вътрешния пазар, а съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена със съставянето на електронния документ, съдържащ елекронно изявление.

По силата на този договор „4финанс” ЕООД предоставил на ответника сумата от 500.00 лева, като А.А. заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 27.09.2015г. Съгласно заявката и условията по договора, паричната сума била отпусната в клон на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден – 28.08.2015г. Съгласно условията по кредита към главницата са начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер на 16.84 лева, начислена на основание т.6.1 от Общите условия към договора за периода 28.08.2015г. до 27.09.2015г. и такса за експресно разглеждане в размер на 78.16 лева. На договорения падеж по договора 27.09.2015г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия към него, от 28.09.2015г. – денят следващ падежната дата, „4финанс” ЕООД започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент – 10.01% към договорения лихвен процент – в конкретния случай 40.98% върху неизплатената главница за периода на просрочието.

На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД сключили с

„Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на който първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит № **********/28.08.2015г. в общ размер на 1 225.60 лева, от които главница – 500.00 лева, договорна лихва – 16.84 лева, такса за експресно разглеждане – 78.16 лева, наказателна лихва за периода от 28.09.2015г. до 31.01.2018г. – 600.60 лева и такси за събиране /изпратените 3 броя писма/ - 30.00 лева. По силата на сключения договор за цесия и Приложенията към него – представеното пълномощно на л.19 от делото, цесионерът е изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. Съгласно пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която обаче била върната като „непотърсена”.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Договорът за заем за потребление по своята правна характеристика е реален, каузален и неформален. По силата на тази сделка заемодателят предоставя в собственост на заемополучателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума. Простото съгласие между страните относно сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, а писмена форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем над 5 000.00 лева. В конкретния случай съдът намира, че по делото е доказано, че на 28.08.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит № ********** при предвидените условия към Общите условия към него, който бил втори по ред за тях. По силата на този договор „4финанс” ЕООД предоставил на ответника сумата от 500.00 лева с начислена договорна лихва в размер на 16.84 лева, като А.А. заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 27.09.2015г. Съгласно заявката и условията по договора, паричната сума била отпусната в клон на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден – 28.08.2015г., което е видно от представената разписка за извършено плащане на л.13 от делото.

Съдът намира за неоснователно възражението на назначения на ответника особен представител, че не е налице валидно сключен договор за кредит между „4финанс” ЕООД и А.А., за което не били представени и надлежните доказателства по делото. Процесният договор за паричен заем е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). По делото са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл.10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител.

Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕП за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направил такова като страна по представения договор. В достатъчна степен представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл.184 ал.1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представената към исковата молба разписка за извършено плащане се установява, че в полза на ответника на 28.08.2015г. чрез системата „Изипей“ е преведена сумата от 500.00 лева. В документа заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Именно в условията на същия е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка не е необходимо документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която се установява превеждането на сумата според уговореното.