Решение № 918 от 28.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Пловдив, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330113438 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Т. К. И. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка в размер на 648 лева по чл.16, ал.6 от сключения между страните в гр. С. Индивидуален договор за паричен заем № **********/************ г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките по чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Кредит Тайм” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК – 1 предвид непредставянето от ответника на писмените доказателства, които е бил задължен да представи по делото, се установява, че действително между страните в гр. С. е бил сключен Индивидуален договор за паричен заем № **************/********** г., с който ответникът е отпуснал на ищцата потребителски заем в размер на 600 лева, платими на 8 месечни вноски, считано от *********** г., всяка от които в размер на 86 лева, както и, че страните са уговорили ищцата да заплати на ответника неустойка при неизпълнение на задължението й да представи обезпечение по Договора.

Както се установява от събраните в тази насока писмени доказателства, общият размер на дължимата от ищцата сума, подлежаща на връщане – включително лихва, такси и неустойка, е 1 336 лева – което оскъпява кредита с над 100%, коет о противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките по чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а това води до нищожност на Договора – включително и клаузата за заплащане на неустойка.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че действително посочената клауза противоречи на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките по чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, съдът намира, че предявеният иск се явява доказан по основание и като такъв следва да се уважи, като се прогласи нищожността на посочената клауза.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноските за производството по делото в размер на 25, 56 евро – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във 3ръзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – адв.

С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро, като с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение, е неоснователно и следва да се остави без уважение..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА клаузата за заплащане на неустойка в размер на 648 лева по чл.16, ал.6 от сключения между Т. К. И., ЕГН **********, от гр. П., ул.

„*****************“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*************” № ***, адв.

С. Н., И „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от ************** А. С. Г., в гр. С., 2

Индивидуален договор за паричен заем № ******************/***********г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките по чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА “Кредит Тайм” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Т. К. И., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА “Кредит Тайм” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул. “**********” № ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 евро на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3