Определение № 906 от 01.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 906 гр. Бургас, 31.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100601169 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба от Е. Г., гражданка на ******, родена на ******, притежаваща паспорт № *****, издаден на ***** от паспортните власти на Р.И., валиден до *****, с адрес: ******, ****** чрез адвокат Симеон Ал. Чокелиев, вписан при БАК съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 2, ет. 1 , срещу определение №1669 от 01.08.2023г. по НЧД № 2890/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Постановление от 13.06.2023г. на Районна прокуратура Бургас за спиране на наказателно производство по ДП № 251 ЗМ 32/2021г. по описа на ОДМВР - гр. Бургас, пр.пр. № 14255/2021г. по описа на БРП, под. № 197/2022г. по описа на БРП. В жалбата се изразява несъгласие с определението на съда. Излагат се аргументи, че в случая от разследваното престъпление е настъпила пряка и непосредствена вреда за жалбоподателката, която се изразява в прехвърлянето на М.С. без нейно знание и съгласие на дружествените дялове на „С.“ ЕООД, което разполагало с имущество с висока материална стойност, в резултат на което тя е претърпяла значителни вреди. Жалбоподателят отправя искане до въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на РС Бургас и да върне делото на РП-Бургас за продължаване на действията по разследването.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по 1 делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

Жалбата е допустима. С нея се обжалва съдебен акт от категорията на обжалваемите, като въззивният съд приема, че жалбата произхожда от субект, който има право на жалба срещу определението на съдията – докладчик от първоинстанционния съд. За становището си БОС съобразява, че производството пред първата инстанция е инициирано и се е развило по жалба на адвокат Симеон Ал. Чокелиев, повереник на Е. Г. , като съдът не я е разгледал по същество, приемайки липсата на право на жалба. Въпросът за допустимостта на жалбата пред първата инстанция е включен в обхвата на въззивния контрол и подлежи на проверка.

Разгледана по същество, частната жалба е изцяло основателна.

Проследявайки хронологията на процесуалните действия от образуването на досъдебното производство до постановяването на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, настоящият въззивен състав констатира следното:

Прокурорската преписка с вх. № 14255/2021г. по описа на БРП е била образувана по жалба на Е. Г. от 12.10.2021г.

С постановление от 27.01.2022г. е образувано досъдебно ДП № 251 ЗМ 32/2021г. по описа на ОДМВР - гр. Бургас за това, че на неустановена дата през месец септември 2020г. съзнателно се ползвал като представил пред служител в ТР неистински документи-Протокол-решение от 10.09.2020г. на едноличния собственик на капитала на „С.“ ЕООД и декларация по чл.129,ал.2, вр с ал.1 от ТЗ ат 10.09.2020г. като за самото съставяне на посочените документи от неизвестния извършител не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК.

В хода на воденото разследване са разпитани като свидетели Е. Г., нотариус К.К., адв.И.Ц., С.Г.,С.Д., М.С., приобщени са копия на инкриминираните документи. Изготвена е графическа експертиза, видно от която Протокол-решение от 10.09.2020г. на едноличния собственик на капитала на „С.“ ЕООД и декларация по чл.129,ал.2, вр с ал.1 от ТЗ ат 10.09.2020г., представени пред Търговския регистър по повод вписване № 20200916152622/16.09.2020г. по партидата на „С.“ ЕООД, не съдържат подписи на жалбоподателката Е. Г..

С постановление от 17.02.2021г. наблюдаващият делото прокурор 2 при Районна прокуратура – Бургас , на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, е спрял наказателното производство по ДП № 251 ЗМ 32/2021г. по описа на ОДМВР - гр. Бургас, пр.пр. № 14255/2021г. по описа на БРП, под. № 197/2022г. по описа на БРП, водено срещу неизвестен извършител.

Това постановление на прокурора е било обжалвано от повереника на Е. Г. пред първоинстанционния съд, който е оставил без разглеждане жалбата му като недопустима. Съдията от първостепенния съд е приел, че с атакувания прокурорски акт е прекратено наказателно производство за престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК, от което жалбоподателят Е. Г. не е пострадала, респективно няма право да обжалва постановлението на РП Бургас за спиране.

Настоящият въззивен състав намира, че при наличните по делото данни, касаещи процесуалната съдба на досъдебното производство, неправилно и незаконосъобразно първостепенният съд е оставил без разглеждане жалбата против посоченото по-горе постановление на РП Бургас.

В принципен план въззивният състав изцяло споделя теоретичните постановки, изложени в обжалваното определение, но конкретният случай се отличава от обичайните случаи на документни престъпления по чл.316 вр с чл.309, ал.1 от НК. Действително при повечето документни престъпления не са предвидени съставомерни имуществени последици, но това не важи за съставите на чл.309, ал.3 и ал.4 от НК респективно за чл.316 вр с чл.309,ал.3 и ал.4 от НК /т. нар. кражба на фирма/. Видно от събраните по ДП до момента доказателства в случая има данни за използване на неистински документи, за чието съставяне не може да се носи отговорност, за да се докаже, че е прехвърлено правото на собственост върху 400 дяла на търговското дружество „С.“ ЕООД от Е. Г. на М.С., което по характера си може да съставлява престъпление по чл.316 вр. с чл.309, ал.3 или ал.4 от НК. Без да се оспорват правомощията на прокурора да повдига и поддържа обвинение, в настоящия случай правилната правна квалификация на установените в ДП факти е определяща за правото на Е.Г. да участва в ДП като пострадал.

Обратното би лишило действително увреденото лице от деянието-предмет на разследването, ефективно да упражни правата си на пострадал в ДП.

Настоящият състав споделя изложеното в частната жалба, че настъпилата за 3

Е.Г. вреда е пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние, тъй като ако инкриминираните неистински документи не бяха използвани, то вписване в Търговския регистър относно прехвърляне на собствеността върху дружествените дялове на „С.“ ЕООД не би могло да се извърши, съответно дружеството и активите му биха останали в патримониума на жалбоподателката. Няма съмнение, че от престъпленията по чл.309, ал.3 и ал.4 от НК, както и по чл.316 вр. с чл.309, ал.3 и ал.4 от НК, всички в Глава девета “Документи престъпления“ на НК, настъпват вреди за собственика на акциите, дяловете от търговско дружество или част или търговското предприятие, от чиято собственост той е бил лишен чрез използването на неистинските документи, респективно в тези случаи той има качеството на пострадал и всички произтичащи от това права в ДП. Това е видно от разпоредбата на чл.309, ал.4 от НК, където причинените щети в особено големи размери са един от квалифициращите белези, обуславящи по-тежка наказуемост. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че фактите, които са били предмет на разследване по досъдебното производство, въпреки че са квалифицирани от прокурора като деятелност по чл. 316 вр. с чл.309, ал.1 от НК, обосновават правен интерес на Е. Г. като собственик на 400 дяла на търговското дружество „С.“ ЕООД, които са били прехвърлени чрез използването на неистински документи без нейно знание и съгласие, от обжалване на постановлението за спиране. Това е така, защото в резултат на разследваното деяние Е. Г. е претърпяла имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на активите си в резултат на загубата на собствеността върху дружествените дялове от търговското дружество „С.“ ЕООД.

С оглед на изложеното, въззивният съд прие, че следва да бъде отменено атакуваното определение и делото върнато на Районен съд – Бургас за произнасяне по същество на жалбата против постановлението за спиране.

Искането на жалбоподателя в настоящото производство въззивния съд да разгледа по същество жалбата и да отмени постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство не може да бъде уважено, тъй като в настоящото производство се контролира само и единствено дали преценката относно допустимостта на жалбата от страна на РС е правилна и в съответствие със закона.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1669 от 01.08.2023г. по НЧД № 2890/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г., гражданка на ******, родена на ******, притежаваща паспорт № *****, издаден на ***** от паспортните власти на Р.И., валиден до *****, с адрес: ******, ****** чрез адвокат Симеон Ал. Чокелиев, вписан при БАК съдебен адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 2, ет. 1, против Постановление от 13.06.2023г. на Районна прокуратура Бургас за спиране на наказателно производство по ДП № 251 ЗМ 32/2021г. по описа на ОДМВР гр. Бургас, пр.пр. № 14255/2021г. по описа на БРП, под. № 197/2022г. по описа на БРП.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за произнасяне по същество на жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5