Решение № 294 от 19.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Карлово, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100663 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Ищецът Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., улица „В“ № 7 твърди, че на 09.12.2022 г. сключила с ответното дружество договор за паричен заем № 101074, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 800.00 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.67%.

Съгласно т. 3 от раздел „Условия на заема“ от процесния договор кредитополучателят дължал еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 548.22 лева. Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, изплатила изцяло задължението си по процесния договор, включително сумата от 548.22 лева, но не дължала плащания за процесната еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение на следните правни основания: уговорката по т.3 от договора била нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката, и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължил да плати такса, за която не му било известно в какъв 1 размер ще бъде и как ще бъде платена.

Еднократната такса била във фиксиран размер - 548.22 лева и липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради това счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита, и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Съгласно дефиницията, дадена с §1 т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Клаузата предвиждаща, че заемателят дължи еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 548.22 лева в процесния договор противоречала на добрите търговски практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143 т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба била в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е била нищожна на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Този извод се формирал от естеството на договора за кредит (потребителски с послаба и уязвима страна), от съотношението на заема и таксата за експресно разглеждане на документи.

Защитата на потребителите била въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19 ал. 2 Конституцията на Република България и била една от основните защитни политики на Европейския съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имали характера на императивни и специални такива. Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият бил в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.

Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създавали висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид.

2

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕАД, с ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, представлявано от управителя А. С. Г., да заплати на Х. Н. К. с ЕГН ********** от *** сумата 548.22 лева, представляваща получена без основание сума договор за паричен заем № 101074 от 09.12.2022 г. и обективирана в т.3 „Условия по заема“, предвиждаща заплащане на еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и чл. 10 от ЗПК. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД оспорва иска. Не въвежда възражения по същество на спора, същият оспорва само допустимостта на иска и редовността на исковата молба.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор и погасителен план, че ищецът като кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за паричен заем № 101074 от 09.12.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сума в размер на 800 лева. Не се спори, че ответникът е изпълнил задълженията си и предоставил на ищцата заемната сума. В чл. 3 „Условия по заема“ е посочено, че фиксирания годишен процент е в размер на 10%, лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора е в размер на 0.10%, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 10.31%. Уговорено е заемът да се върне на 6 броя погасителни вноски - месечни, всяка в размер на 252.00 лева с дата на плащане на първата погасителна вноска – 07.01.2023 г. Общата сума за плащане е посочена в размер на 1 1512.00 лева, в която са включени: еднократна такса за експресно разглеждане на заявка в размер на 140.28 лева и изготвяне на индивидуално кредитно предложение - 548.22 лева. Посочено е, че същите се финансират от заемодателя и се изплащат от потребителя заедно с дължимите месечни вноски по погасителния план. Посочено е, че кредиторът предоставя отстъпка в размер на 68.00 лева от съответната месечна вноска, в случай, че същата е заплатена преди или на датата на падежа, при 6 броя вноски, всяка в размер на 184.00 лева или обща сума 1 104.00 лева. По делото е представен погасителен план към договора за кредит, като в размера на погасителните вноски са включени и сумите за заплащане на двете посочени такси.

От представените по делото приходни касови ордери се установява, че по процесния договор ищцата е заплатила суми както следва: на 21.06.2023 г. – 183 лева; на 21.07.2023 г. – 190 лева; на 29.09.2023 г. – 228 лева; на 27.10.2023 г. – 230.00 лева; на 30.10.2023 г. – 717.64 лева; на 28.10.2023 г. – 60.00лева. Така, общата сума, която ищецът е заплатил по процесния заем възлиза на 1618.64 лева.

Съдът не обсъжда представената от ответника справка, в която са 3 посочени суми, платени по друг договор (с посочен номер 106933), а предмет на иска е договор с номер № 101074 от 09.12.2022 г. Жтделно и посочените документи за плащане не съвпадат по номер с представените в производството такива.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността клаузите.

По основателността на иска на наведените основания:

За да установи дали в конкретната хипотеза е налице неоснователно обогатяване на кредитора, съдът следва да разгледа направеното с исковата молба възражение за нищожност на договорна клауза на посочените основания, както и служебно да прецени дали не са налице основания за нищожност на целия договор.

Съдът намира, че клаузите в договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение противоречат на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Те нарушават и добрите нрави, процесната клауза представлява повече от ½ от заемната сума – при договор за сумата от 800 лева са уговорени две такси, в общ размер на 688.50 лева. В случая не е приложима нормата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксите са начислени след като кредитът вече е бил отпуснат, всяка от тях е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в императивната норма на чл. 10а ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Към момента на сключване на договора за кредит уговорената сума за изготвяне на индивидуално кредитно предложение (548.22 лева) е била фиксирана по размер, който значително надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява над ½ от главницата и цели недължима облага на кредитора.

Същото се отнася и до таксата, уговорена за експресно разглеждане на заявка за одобрение в размер на 140.28 лева. Съдът намира, че двете такси са нееквивалентни на предоставената в заем сума и уговарянето им представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, следователно двете каузи са нищожни на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Нищожността на двете клаузи влече след себе си и нищожност на целия договор.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20, чл. 12 ал.1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен 4 процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на §2 от ДР на ЗПК, касаеща въвеждането разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.