Решение № 55 от 18.10.2021, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Монтана, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Людмила Драгомирова

Аделина Тушева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Людмила Драгомирова Въззивно гражданско дело № 20211600500249 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Д.С.,особен представител на И.Ц. против решение № 260316 от 15.07.2021г.по гр.д.№ 2487/2020г.на Районен съд- Монтана,с което е признато за установено съществуването на вземане от „В и К“ ООД гр.*към И.Ц. от гр.*, за сумата 566.80 лева, от които 529.38 лева главница и 37.42 лева лихва,считано от 11.06.2018г. до 23.06.2020г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2020г. до изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1136/2020 г. по описа на МРС. С решението са присъдени и направените по делото съдебни разноски.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност-нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа се, че в тежест на ищцовото дружество е било да докаже ,че ответницата е негов абонат и потребител , което не е сторено по делото,както не е доказано и кой е изразходвал 1 количеството питейна вода и по-конкретно дали това е ответницата,не е доказано и по кой водомер какво количество консумирана вода е отчетено и какво е задължението по всеки от двата водомера.Не е доказано и кой е положил подпис срещу отчетеното количество изразходена вода. Искането е съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В писмения отговор по жалбата,въззиваемата страна „В и К”ООД гр.

*изразява становище за неоснователност на същата.

Окръжен съд-Монтана,като взе предвид оплакванията в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните , приема за установено следното:

Като подадена в законовия срок от надлежна страна срещу съдебен акт ,подлежащ на въззивен контрол,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „В и К“ ООД гр. *срещу И.Ц. за признаване за установено съществуването на вземане, за което РС-Монтана е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№1136/2020г.Съгласно издадената заповед вземането на въззиваемото дружество възлиза на 529.38 лв.неплатена стойност на консумирана питейна вода и 37.42 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 11.06.2018г.до 23.06.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2020г. до изплащане на вземането и 26.80 лв разноски по заповедното производство. След като длъжницата не е била открита за връчване на заповедта, кредиторът е завел иска по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането.

В първоинстанционното производство е било безспорно,че имотът на ответницата е водоснабден,както и че И.Ц. е абонат на „В и К”ООД гр.*,вписана в партидната книга на дружеството.От представени извлечения от сметките на абоната е установено, че за исковия период ответницата не е плащала стойността на доставената й вода. Размерът на вземането е установен и със заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

При така установените факти РС-Монтана е признал за установено вземането на 2

„В и К“ ООД гр.* срещу И.Ц. за главницата и за законната лихва за периода на забавата. Ответницата оспорва реално да е потребено количеството вода,чието заплащане се претендира от ищеца,поради което в тежест на ищцовото дружество е било да докаже реално доставеното количество услуги В и К и тяхната стойност, както и настъпването на изискуемостта на главното парично вземане.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал писмените доказателства и заключението по назначената икономическа експертиза. Съгласно разпоредбите на чл.32 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода , отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Разпоредбата на чл.23,ал.4 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и канализация“ООД-* изисква отчитането на водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител ,който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.

Ответницата не оспорва факта,че в имота е доставяна питейна вода през исковия период.Количеството доставена вода и стойността й се установяват от събраните по делото доказателства. От представените по делото карнети за абонатни номера *и *и показанията на св. И.В. се установява,че служител на ищцовото дружество редовно е извършвал отчитане на показанията на водомерите,монтирани в процесния обект. За периодите,в които има реално отчетени показания на водомерите в карнетите има положени подписи на абонат.Наличието на подпис удостоверява съгласието на потребителя с отчетеното на тази дата показание на водомера ,дори в предходни отчети да липсва подпис.С подписването на карнета при отчитането в края на периода потребителят е приел отчетените до този момент показания на водомера. От представените по делото карнети е видно, че последният положен подпис на абонат е за отчитане,извършено на 04.06.2020г. Съгласно приложените по делото ОУ за предоставяне на В и К услуги от ищцовото дружество, плащането на ползваните услуги следва да се извърши от потребителя в тридесетдневен срок, считано от издаване на фактурата . В случая за всяка една от 3 претендираните суми в общ размер на 566.80 лв.ищецът е издал фактура, която е надлежно отразена в счетоводството му съгласно приетата по делото счетоводна експертиза.Поради това следва да се приеме,че исковите претенции са доказани. Районният съд правилно е ценил карнетите като доказателство,удостоверяващо извършеното отчитане. Същите не са оспорени с отговора на исковата молба,не са оспорени и положените в тях подписи.Проверката на представените по делото извлечения от сметка 411 „клиенти” за потребител аб.№*и аб.№*- И.Ц. , извършена чрез назначената по делото счетоводна експертиза е установила,че е фактурирано посоченото в карнетите количество и по действащите цени към момента на издаване на фактурите. Предвид изложеното и въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за основателни и доказани твърденията на ищеца,че ответницата като потребител на В и К услуги , абонат на ищцовото дружество за обект:имот, находящ се в гр.*, ж.к. „*“, бл.*, вх.*,ап.* за партиди с аб.№ *и №*не е заплатила доставената й от ищеца питейна вода за периода от 10.05.2018г.до 07.05.2020г.на обща стойност 529.38 лв.

Неоснователно е възражението,направено от особения представител във въззивната жалба ,че първоинстанционният съд е постановил решението си без по делото да са налице доказателства,че между ответницата като абонат и потребител и ищеца като оператор на В и К услуги е възникнало облигационно правоотношение. В исковия период /10. 05.2018г.-07.05.2020г./ са действали разпоредбите на Наредба № 4 от 14.ІХ.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.Съгласно чл.8 от действащата и понастоящем наредба,получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Съгласно чл.11,ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.8,ал.2,ал.3 и ал.4 от Наредба №4/2004г.,всички В и К оператори са длъжни да публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник и те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им,а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да 4 предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения,като при непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора,остават в сила общите условия.Видно от приложените по делото общи условия и от интернет сайта на ищцовото дружество е,че неговите общи условия са били одобрени от ДЕКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. и са публикувани на официалната страница на дружеството в интернет,както и във вестник „Конкурент“бр.164/27.08.2014г. и вестник „Новинар“-бр.196 от 21.08.2014г. Ответницата не е доказала в предвидения тридесетдневен срок да е подала заявление с различни от публикуваните условия ,поради което е обвързана от последните и има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и чл. 3 от Наредба № 4/2004 г.Безспорно е установено от доказателствата по делото,че партидите в ищцовото дружество под № *и № *се водят на името на ответницата , замервания на водомерите се извършват от м.юни 2009г.и се отнасят за процесния имот,който е бил водоснабден към момента на влизане в сила на ОУ през 2014г. Жалбоподателката се позовава на чл.42,т.4 от Наредба №4/14.09.2004г.,съгласно който операторите са длъжни да сключват договори за предоставяне на услугите В и К в съответствие с условията на действащите нормативни актове, тази наредба и общите условия.В нормативната уредба не е предвидено сключване на индивидуални договори между потребител за битови нужди и оператора при наличието на вече водоснабден имот и ответницата в качеството си на заварен потребител е обвързана от публично известните ОУ на „ВиК” ООД гр.*, без да е необходимо сключване на индивидуален писмен договор-чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г.

От основателността на главния иск следва основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата.

При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца сумата 200 лв.-внесен депозит за възнаграждение на особения представител адв.Д.С., а по сметка на МОС-държавна такса в размер на 50 лв.

Предвид цената на предявените искове и разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Водим от 5 изложеното,Окръжен съд-Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260316 от 15.07.2021г.по гр.д.№ 2487/2020г.на Районен съд- Монтана.

ОСЪЖДА И.Ц. ,ЕГН ********** да заплати на „ВиК“ ООД гр. *, ЕИК *сумата 200 лв./двеста лева/ разноски по водене на делото, а по сметка на Окръжен съд-Монтана държавна такса в размер на 50 лв. и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6