Решение № 15 от 10.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С. като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№8099/22.08.2024 г., подадена от Л. Р. С., С. А. И., Г. И. И. и Й. И. И., всички чрез общия си процесуален представител адв. И. В., срещу Решение №338/02.08.2024 г. по гр.д.№775/2022 г. на ОС – Х., с което са изцяло отхвърлени предявените от жалбоподателите като ищци, срещу ответника Община Х., субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на Община Х., че ищците са съсобственици на 2 155 кв.м. от 7 388 кв.м. идеални части от имот с идентификатор № ..... по плана на гр. Х., за предаване на владението върху 2155/7388 идеални части от имота, актуван като публична общинска собственост, който Община Х. владее без правно основание, и за отмяна на Акт за публична общинска собственост №3481/12.10.2010 г. до размера на 2155 кв.м., и са осъдени жалбоподателите да заплатят на Община Х. деловодни разноски в размер на сумата 6779,00 лв.

Решението на първостепенния съд се обжалва изцяло, и спорът по делото е изцяло пренесен пред въззивната инстанция. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че регулационния план на гр. Х. от 1931 г., приложен по реда на ЗБНМКБ от 1905 г. и по ЗБНМ от 1941 г., както и на регулационния план от 1958 г., приложен по реда на ЗПИНМ от 1949 г., са имали отчуждително действие по отношение на собствеността на имота на наследодателите на ищците. Действително, по отношение на процесния имот е приложена регулация на основание чл.13 от ЗБНМКБ от 1905 г., като имотът е отреден за обществено мероприятие – 1 изграждане на площад „В.“, но по делото се установява от събраните гласни доказателства, че това мероприятие не е реализирано, и липсват доказателства имотът да е бил оценяван и отчуждаван по предвидения ред в чл.17 и чл.23-28 от ЗБНМКБ. Не е съобразен и приложен чл.35 от ЗБНМКБ, съгласно който при отчуждаване на имота е следвало да бъде обезсилен действащият титул за собственост на отчуждения собственик, което не се установява прилежаща върху ответника доказателствена тежест, както и не се установява да са били уравнявани или гарантирани по реда на чл.33 регулационните сметки. Не е взета предвид разпоредбата на чл.22 от ЗБНМ от 1941 г., че подлежащите на отчуждаване имоти, отредени изцяло или частично за мероприятия по плана, до деня на обезщетяване на правоимащите могат да бъдат предмет на сделки с вещноправно действие – следователно отчуждителното действие на ПУП настъпва след изплащане на обезщетението. При липса на доказателства за обезщетяване на правоимащите до влизане в сила на ЗПИНМ, се прилага чл.77 от ЗПИНМ, в подкрепа на който извод се сочи практика на ВКС. Съгласно чл.74а от ЗПИНМ, при незаемане на имота, непосредствения отчуждителен ефект на уличнорегулационния план се заличава, ако не е заплатено обезщетение на собствениците, съгласно даденото разрешение в конкретно посочена от жалбоподателите съдебна практика на ВКС. Липсата на доказателства по делото за проведена отчуждителна процедура и заплатени обезщетения на правоимащите за процесните 2155 кв.м.в периода от 1952 г. до настоящия момент, обуславя извод че регулациите на гр.Х. от 1931 г. и 1958 г. не следва да се счита, че са проявили отчуждителен ефект спрямо собствеността на процесния недвижим имот, и следователно собствеността не е преминала в патримониума на Община Х. на претендираното оригинерно основание по силата на двете регулации. Неправилен е изводът на съда за оборване на доказателствената сила на представения констативен нотариален акт №.... г., легитимиращ праводателя на наследодателите – В.М.С. - като собственик на имота, предмет на продажбата с нотариален акт №.... г. Този извод е направен в противоречие с дадените указания с ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които ответникът носи доказателствената тежест да обори констатациите на нотариуса.

Неправилен е извода на съда за липса на идентичност на описания имот в Нотариален акт №.... г. и ПИ с идентификатор ....., тъй като противоречи на заключението на приетата СТЕ.

Съдът е приел за неустановено, че ответникът владее имота, въпреки че по делото между страните няма спор, че ПИ с идентификатор ..... се държи от Община Х. както към датата на предявяване на иска, така и към настоящия момент, като е отреден за парк и се поддържа от Община Х.. В този имот попадат и собствените на ищците 2155 кв.м., поради което е неправилен извода на съда, че идеалните части от същия имот, собственост на ищците, не се владеят от Община Х.. По изложените във въззивната жалба съображения жалбоподателите считат, че АПОС №3481/12.10.2010 г. е издаден незаконосъобразно в частта му, с която са актувани 2155 кв.м. върху 7388 кв.м. идеални части от имот с идентификатор №... по плана на гр. Х.. Заключението на ДСТЕ е неотносимо към правния спор, тъй като в т.1 на вещото лице са поставени въпроси, които изискват да издирва документи, и да направи правна оценка и правни изводи въз основа на тези документи, без те да са приобщени по делото по предвидения в ГПК ред. В т.5 същото вещо лице изрично посочва, че допълнителното 2 заключение не разколебава направения извод в основното заключение, че процесните 2155 кв.м. са част от площта на имот с идентификатор №.... Недоказано е възражението на ответника, че е придобил имота по давност – не се установява наличието на владение върху имота, не е установено от коя година започва владението и кое конкретно физическо лице е установило владението в полза на Община Х.. Според ищците, ответната Община Х. винаги е имала качеството на държател на процесните 2155 кв.м. върху 7388 кв.м. идеални части от имота. С издаването на АПОС не е манифестирано намерение за своене на имота – този акт не е довеждан до знанието на ищците, тъй като това е вътрешнослужебен акт, който поражда права и задължения само за органите по актуването на общинската собственост.

Ответникът не е доказал владението му да е било постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено. Следователно, не се установява наличието на основните елементи от фактическия състав на придобивната давност, поради което възражението на ответника да е придобил собствените на ищците идеални части от имота, е неоснователно. Настоява се да бъде отменено в цялост обжалваното решение, и да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде уважен предявеният от ищците иск. Заявява се претенция за присъждане на разноските за производството пред двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№8659/13.09.2024 г., подаден от Община Х., чрез адв. Т. В., надлежно упълномощена за производството пред АС – Пловдив и до приключване на делото във всички инстанции. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. С обжалваното решение съдът законосъобразно и обосновано е приел, че ищците не са доказали основните материално-правни предпоставки за уважаване на собственическия иск, и правилно са приети за основателни и доказани правоизключващите възражения на Община Х.. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за нарушение на л.17,34 и 35 от ЗБНМКБ от 1905 г., на чл.22 от ЗБНМ от 1941 г., §96 от ППЗПИНМ и чл.74а от ЗПИНМ. От заключението на СТЕ се установява, че регулационният план за улиците и площадите, утвърден с Указ №117/15.03.1893 г., е приложен по реда на ЗБНМКБ от 1905 г.; че регулационният план от 1958 г., с който е извършено преотреждане на имота за парк, също е приложен. Вещото лице е категорично, че с плана от 1958 г. е извършено преотреждане на имота, а не първично отчуждаване, което е станало с Указ №117/15.03.1893 г. и по реда на ЗБНМКБ от 1905 г. От заключението се установява също, че при проведена отчуждителна процедура по плана, одобрен със Заповед №5490/12.11.1974 г. относно парцели X и XI, за имот №36 /северната част от имота, попадаща в квартал 205/ наследниците на И.С.Р. и И. Р. П. са получили дължимото обезщетение в жилища, като плана е приложен и по отношение на имот №36 по плана от 1958 г. /южната част от имота на наследодателите, попадаща в границите на имот с идентификатор №.../. Поддържа се, че при 3 тълкуване наволята на страните, изразена в договора за покупко-продажба с НА №.... г., следва да се приеме, че предмет на сделката е парцел IV в кв.252 по плана, одобрен със Заповед №1806/1931 г. – този извод се подкрепя от факта, че след сключването на договора И.С.Р. и И. Р. П. да вписани в разписния списък към плана като собственици само на парцел IV в кв.252 по плана, и са инициирали урегулиране на парцела, при което площта му се е увеличила от 419 кв.м. на 631 кв.м. в резултат от придаваеми по регулация площи от съседни дворища. И.С.Р. и И. Р. П. не са вписани в разписния лист към плана като собственици и на процесния имот, преотреден за парк. От съществено значение е и непроведено от ищците пълно и главно доказване на идентичността на процесния имот от 2155 кв.м. с описаната нива в НА №.... г. с площ от 3,4 дка в местността „К.“ – от представеното заключение на ДСТЕ, не може да се установи идентичността между описаните в Емлячния регистър 2 ниви в „К.“ – нива от 2 дка и 4 ара, втора категория, и нива от 1 дка, трета категория, с описаната в НА №... г. и НА №... г. нива от 3,4 дка в местността „К.“. Установява се от ДСТЕ, че описаната в нотариалните актове нива от 3,4 дка в местност „К.“ понастоящем не съществува, на място няма материализирани или обозначени граници на тази нива, тя не е обект на кадастъра и имотът не е отразен в действащата КК на гр. Х.. Несъстоятелни са аргументите, че Община Х. е само държател на имота, а не негов владелец, и че не било доказано същата да е упражнявала владението постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено.

Основното твърдение на ответната община е, че тя е станала собственик на имота правомерно, по силата на закона, на основание влезлия в сила регулационен план, одобрен със Заповед №1806/1931 г. и Указ №117/15.03.1893 г., и не е загубила тази собственост до реалното осъществяване на предвижданията на действащите планове. По делото не е спорно, че към 1960 г. мероприятието „парк“ е било реализирано, поради което не е било необходимо да се доказват по делото признаците на давностното владение, и ищците не са въвеждали такова оспорване. По тези съображения се настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се искане за присъждане на направените разноски за производството пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства по съществото на спора, и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо производство, по предявен иск от и срещу процесуално легитимирани страни.

Във въззивното производство съдът е констатирал, че производството е било образувано по Искова молба вх.№15990/04.10.2022 г. от регистратурата на Районен съд – Х.. В нея ищците излагат обстоятелства, че са наследници на И.С.Р. и И. Р. П., които са придобили с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №.... г., недвижим имот, представляващ нива с площ от 3,4 дка в местността „К.“ в землището на гр. Х.. Сочи се, че 2 240 кв.м. от площта на този наследствен имот, не е била отчуждавана по установения в закона ред, и не е 4 плащано обезщетение на собствениците, но ответната община Х. е отнела тази площ от собствениците, и я владее, като част от имот с идентификатор №... по плана на гр. Х., целият с площ от 7388 кв.м., който е отреден за парк, и е актуван като публична общинска собственост с АПОС №3481/12.10.2010 г. Формулиран е петитум да бъде постановено решение, с което съда да признае по отношение на Община Х., че ищците са собственици на 2240 кв.м. от имот с идентификатор №... по плана на гр. Х., да осъди Община Х. да предаде на ищците владението върху тези 2240 кв.м. от имот с идентификатор №... по плана на гр.