Решение № 105 от 27.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500098 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 241 от 25.10.2023 г., постановено по гр.д. № 531/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен е осъдено „З.““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. район В., ул. „С.” №* , ет. *, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. - заедно, с адрес за връчване: гр. С. ул.

„У.Г.“ № * ет.*, офис * – адв. Т. Т., да заплати на Ц. П. Г., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. К. ул. „Г.Д.“ № *, с адрес за връчване: гр. В.Т., ул. „В.Л.“ № *, ет.* – адв. Ж. Д., сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 17.05.2021 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „Форд Транзит" с peг. № *** - А.Т. ЕГН **********, което обезщетение се дължи заедно със законната лихва, считано от 6.04.2022 г., - датата на предявяване на претенцията пред „З.““ АД, до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до 40 000 лв., заедно със законната лихва върху разликата до пълния размер, считано от 6.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и иска за сумата от 80 лв., заедно със законната лихва от 1

06.04.2022 г. до окончателното изплащане на тази сума, представляваща разноски за издаване на Съдебномедицинско удостоверение № Г54/ 28.05.2021 г., издадено от специалист по съдебна медицина и деонтология д-р Николай Василев Гицов.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Ц. П. Г. против постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и в частта, с която Ц. Г. е осъдена да заплати на „ З.““ АД съдебно – деловодни разноски. Въвежда се искане за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което бъде присъдена претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди.

Поддържа се, че издаденото съдебномедицинско удостоверение е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с претърпяването на вредата и Г. се е снабдила с него, за да опише състоянието й, след претърпяното пътно-транспортно произшествие, доколкото не всички телесни увреждания биха могли да се съдържат в издадената от болничното заведение епикриза.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от „З.““ АД в който същата се оспорва като неоснователна и се моли за оставянето й без уважение.

В отговора се излагат доводи, че не е налице причинно-следствена връзка по отношение на издаване на съдебномедицинско удостоверение на ищцата и че е налице достатъчно задълбочена информация относно здравословното й състояние в останалата приложена медицинска документация по делото. Твърди се, че информацията, която се съдържа в епикризите, издадени от медицинските заведения, в които ищцата се е лекувала, се припокрива с тази на издаденото по желание на ищцата съдебномедицинско удостоверение и не следва разноските за него да се покриват от застрахователя.

Навеждат се аргументи за процесуална недопустимост на въззивната жалба против решението на първоинстанционния съд, в частта с разноските, без преди това да е изчерпана възможността, предвидена в чл.248 ГПК.

2

Претендират се разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от „З.““ АД, срещу решението, в частта, с която е уважен предявеният от Ц. П. Г. иск за неимуществени вреди, за сумата над 20 000 лв., както и в частта, с която на ищцата са присъдени съответни лихви и разноски над тази сума, като се сочи, че в обжалваната си част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се неговата отмяна.

Сочи се, че приносът на въззивницата - ищца за настъпване на процесното събитие е значително по-висок от определения от първоинстанционния съд, като надхвърля 50 %. Във връзка с това, се моли, по реда на чл.51 ЗЗД, да бъде намален размерът на определеното обезщетение, с оглед приноса на ищцата, тъй като без нейното собствено противоправно поведение ПТП и вредите не биха настъпили. В жалбата се акцентира на обстоятелството, че Г. се е движила по пътното платно, с гръб към движението, при наличието на проходим и годен за движение тротоар, като така се е поставила в опасност и е станала причина за настъпване на ПТП.

Страната поддържа възраженията си, че по делото няма данни Г. да се е намирала на тротоара и да е предприела пресичане, като сочи, че дори да е предприела такова, това не я освобождава от задълженията й по чл.113 и сл.

ЗДвП да се огледа, да не навлиза внезапно на платното и да пропусне намиращите се там МПС.

Изтъква се, че показанията на свидетеля Г. са дадени от лице, заинтересовано от изхода на делото, и освен това са вътрешно противоречиви, противоречат и на останалите доказателства по делото, според които безспорно първоначалният удар между ищцата и МПС е настъпил на пътното платно. Застъпва се позиция, че тротоарът, в процесния пътен участък, е бил проходим и не е имало обективни пречки да бъде използван по предназначение, а видно от показанията на водача, той обективно не е могъл да възприеме неправомерно движещата се ищца.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че размерът на определеното обезщетение е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при дела със 3 сходен предмет.

Изтъкват се доводи, че по делото не е установен възстановителен период, надхвърлящ обичайния, като, съгласно съдебно – медицинската експертиза, същият към момента е приключен изцяло. Налице е позоваване на заинтересованост на свидетелите Т.и С., налагаща показанията им да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК, в частта им относно възстановителния период и способностите на ищцата да се грижи за себе си.

Излагат се аргументи, че наличното ограничение на движение в раменната става не е с характер да препятства нормалния живот и самообслужването на Г.; не се установява счупване на зъби при инцидента.

На следващо място се сочи, че съгласно изготвената по делото съдебно – психологическа експертиза, процесното ПТП не е дало отражение върху психо-емоционалното състояние на въззивницата - ищца.

Налице е, по мнение на този въззивник, неоснователно завишаване в стойностно изражение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съдът не е взел предвид всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за неговото определяне, в т.ч. възрастта на пострадалата, наличният обем движения, социално-икономическата ситуация в страната и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Ц.

П. Г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от страната иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата от 32 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. Претендира се отмяна на съдебния акт, в тази му част, и уважаване на претенцията за неимуществени вреди в пълен размер, ведно с лихвата за забава.

Навеждат се оплаквания, че съдът е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД като е определил занижен размер на обезщетение, приемайки, че въззивницата - ищца има принос към собственото си увреждане в съотношение 20%, в каквото е намалил и претендираното обезщетение. Излагат се доводи за противоречие с постановките на т.7 от ППВС № 17/ 1963 г. относно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди при допринасяне от страна на 4 увредения.

Настоява се, че от заключението на вещото лице по изготвената автотехническа експертиза и изслушването му в съдебно заседание, се установява механизма на настъпване на ПТП, като причина за него е поведението на водача на товарния автомобил, който, преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасности или затруднение за останалите участници в движението.

Изразява се становище, че първоинстанционният съд не се е съобразил с приетите в ППВС № 4/ 1968 г. обективни критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и съответните икономически критерии, включително размера на минималната заплата през 2021 г.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба от ЗАД „О.“ АД, в който същата се оспорва като неоснователна и се моли за оставянето й без уважение.

В допълнение към изложените във въззивната жалба на застрахователното дружество съображение се допълва, че ищцата не е доказала да е претърпяла неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и неправилно съдът е определил обезщетението в толкова завишен размер.

Поддържа се, че по делото безспорно е установено наличието на съпричиняване от ищцата и се аргументира, че приносът й за настъпване на процесното събитие надхвърля 50 %. Сочи се, че в нарушение на ЗДвП същата се е движила по пътното платно, с гръб към движението, при наличието на проходим и годен за движение тротоар.

При проверката си за допустимост на производството, апелативният състав констатира, че въззивната жалба на Ц. П. Г. е просрочена – съобщението за постановения съдебен акт е получено от тази страна на 2.11.2023 г., двуседмичният срок за обжалване е изтекъл на 16.11.2023 г., а въззивната жалба е постъпила по електронен път в деловодството на Окръжен съд Сливен на 17.11.2023 г. Следователно, жалбата е недопустима и производството по нея следва да се прекрати. Въззивната жалба на застрахователя и насрещната въззивна жалба на ищцата са подадени в 5 преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е предявена пред първоинстанционния Окръжен съд Сливен претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивницата - ищца, като следствие от пътен инцидент, от който тя е пострадала, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключено с дружеството – въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Атанас Трифонов Йовчев.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди 6 директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.