Решение № 95 от 20.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Кърджали, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 2025514010*** по описа за 20 25 година

Ищецът В. Д. М. от ****** твърди, че на ****** г. сключил договор за потребителски кредит № ****** от ******г. с „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост”, гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет.5, представлявано от Н. П. Пенчев, със следните параметри на договора – чл. 3, ал. 2, с размер на кредита: 200 лева, размер на погасителната вноска: 1 х 212,50лв., годишен процент на разходите: 63.51 %, брой вноски: 1, фиксиран лихвен процент: 50%, дата на падеж – 09.04.2024г., обща сума за плащане 212,50 лева. В чл.3, т.9 от договора било предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 99 лева.

На 08.05.2024г. сключва Анекс към договора, с който срокът по Договора за заем се удължава до 09.06.2024г. , като за това заплаща сумата от 68 лева такса удължаване.

Счита Договора за кредит за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 он ЗПК във вр. с чл. 11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, и при условията на евентуалност , счита клаузата на чл.3, т.9 от Договора за кредит за таксата 99 лева за експресно разглеждане и таксата по чл.2 от Анекса от 08.05.2024г. за заплащане на такса от 68 лева за удължаване на договора, за нищожни.

Сочи, че на първо място, сключеният Договор за кредит № ****** от ****** г. бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. На следващо място, процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК. Сочи, че наред с това договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като 1 сумата която се претендирала за такса за експресно разглеждане в размер на 99 лева и такса удължаване в размер на 68 лева, не били включени в ГПР и ГЛП. Моли съда да обяви Договор за кредит № ****** от ****** г., сключен с Кредирект ЕООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.И и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожни клаузата на чл.З т.9 от Договор за кредит № ****** от ****** г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 99 лева, и таксата за удължаване в размер на 68 лева на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 179, 50 лева – недължимо платена по недействителен договор за кредит №******/******г. ведно със законната лихва , а при условията на евентуалност сумата от 167 лева , от които 99 лева – недължимо платена такса за експресно разглеждане и 68 лева – такса за удължаване на договор за кредит, ведно със законната лихва. Претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който сочи, че искът е неоснователен, за което излага подробни съображения. Оспорвал исковата молба като предявена в условията на злоупотреба с права. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК разпоредбите на закона не били приложими за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължали незначителни разходи. Сочи, че настоящият спор бил повдигнат тъкмо за договор за кредит, попадащ в двете хипотези на цитираната разпоредба. Твърди, че молбите били относими до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорвал една и съща клауза с уговорка за плащане на такса за експресно разглеждане. Така ищецът злоупотребявал с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерирали разноски по две отделни производства. Твърди, че процесуалното поведение на ищеца целяло неправомерен резултат, а именно да била увредена другата страна, като в нейна тежест се възлагал заплащането на разноски в прекомерен размер. Предявената искова молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК - с исковата молба била предявено парично вземане, но не била посочена банкова сметка на ищеца за плащане.

Неоснователни били претенциите на ищеца за обявяване недействителността на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9 от процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Сочи, че не било налице неравнопоставеност по ЗПП. Моли, при проверката на допустимостта на исковете по реда на чл. 140 ГПК, че делото било заведено при условията на злоупотреба с процесуални права, да се постанови съединяването на гр. дела по описа на РС-Кърджали с номера: гр. д. № ***/2025 г. и гр. д. № ***/2025 г. в едно общо производство, поради наличието и на двете алтернативно посочени предпоставки в чл. 213 ГПК, а именно: участието на едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и наличието на връзка между тях. В случай че се приеме иска за допустим за самостоятелно разглеждане в настоящото производство, моли да се отхвърли предявените от ищеца, претенции като неоснователни. Моли да се присъдят извършените в хода настоящото 2 производство разноски от ответното дружество, за което допълнително щели да представят списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

От представен по делото Договор за потребителски кредит № ****** от ******г. , сключен между ищеца В. М. и ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост”, гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., се установява, че същия е със следните параметри: чл. 3, ал. 2 размер на кредита: 200 лева, размер на погасителната вноска: 1 х 212,50лв., годишен процент на разходите: 63.51 %, брой вноски: 1, фиксиран лихвен процент: 50%, дата на падеж – 09.04.2024г., обща сума за плащане 212,50 лева. ГПР – 63,51%. В чл.3, т.9 от договора е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 99 лева. От Анекс към договора от 08.05.2024г. се установява, че срокът по Договора за заем се удължава до 09.06.2024г. , като за това кредитополучателя заплаща сумата от 68 лева такса удължаване.

По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит, характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на посочените в договора суми.

Ищецът по първоначалния иск следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора.

Основателен е доводът, че при посочването на ГПР в договора е следвало да бъде включен и размерът на таксата за експресно разглеждане от 99 лева и такса удължаване в размер на 68 лева, тъй като с тяхното включване ГПР и ГЛП биха били различни. Поради тяхното невключване ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора , което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, които обстоятелства и съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК правят договорът за потребителски кредит изцяло недействителен. Ето защо, следва да се постанови решение , с което искът по чл. 26, ал.1 от ЗЗД да се уважи като основателен и доказан.

По отношение на осъдителния иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: ищецът твърди , че е заплатил на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № ****** от ******г. – 200 лева главница, 12.50 лева лихва, 99 такса за експресно разглеждане и 68 лева – такса удължаване, или всичко общо 379,50 лева. Претендира се връщане на сумата от 179,50 лева , като недължимо платена сума по недействителния договор за кредит. Документи за извършеното плащане не се представят по делото нито от ищеца , нито от ответника. Задължението на ответника да представи на основание чл. 11 , ал.1, т.12 от ЗПК справка за извършените от ищеца плащания по процесния Договор, остана неизпълнено. Ето защо и на основание чл. 161 от ГПК съдът следва да приеме тези факти за безспорно доказани , ерго съдът следва на основание чл. 161 от ГПК да приеме за доказано извършването на плащане по процесния договор от страна на ищеца на претендираната 3 сума от 179.50 лева. С оглед изхода на главния иск и на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи връщане на тази недължимо платена сума в размер на 179,50 лева по недействителния Договор за потребителски кредит № ****** от ******г..

При този изход на делото , ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски от 100.00 лева за платена държавна такса за образуване на делото .

Прочие ответникът следва да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. На адв. Д. М. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно адвокатско процесуално представителство в размер на 480.00 лева с ДДС за двата обективно съединени иска. При определяне на адвокатския хонорар съдът съобрази ниската фактическа и правна сложност на делото, приключването му в едно съдебно заседание , в което пълномощникът не се е явил, а е депозирал молба по хода му и по съществото на спора.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между В. Д. М. с ЕГН ********** от ******, ул.“******“№* и „Кредирект“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115 Е, ет.5 Договор за потребителски кредит №******/******г., на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Кредирект“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. М. с ЕГН ********** от ******, ул.“******“№*сумата от 91.78 евро /179,50 лева/- недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ****** от ******г., както и направените по делото разноски от 51,13 евро /100.00 лева/ за платена държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА „Кредирект“ЕООД с ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“№115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК-****** с адрес ****** , ул.“******“ №*, ет.*, ап.* адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро /480 лева с ДДС/.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5