Решение № 15 от 08.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110201230 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Т. С. Г. против Електронен фиш серия К № 6092013 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 4, вр. с ал. 2 т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила.

Твърди се, че за едно и също нарушение са издадени и връчени два електронни фиша – единият – Серия К № 6092013, който е процесният такъв и другият – Серия К № 6092043. Навежда се доводи, че с издаването на два електронни фиша за идентично нарушение е опорочено административнонаказателното производство, с оглед правния принцип, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също нарушение. Според въззивника с оглед на обстоятелството, че в двата санкционни акта е отразена различна скорост на движение, с което се е движило процесното МПС в идентичен часови интервал, на тъждествена дата и на едно и също място, е ограничено правото му на защита, предвид липсата на яснота с каква скорост се е движил автомобила. Оспорва се посочената в процесния фиш скорост на движение на превозното средство, като се навеждат твърдения, че 1 техническото средство, с което е измерена същата не отговаря на изискванията на Закона за измерванията. Релевират се доводи, че не са спазени правилата на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и измерващото средство не е годно да бъде използвано според неговото предназначение. Сочи се, че не са съобразени изискванията системата да се постави на съответно разстояние встрани от пътя, да се прецизира ъгъла на заснемане спрямо движещите се МПС-та и нивелацията на пътя, така че измерваната скорост да бъде отчитана правилно, с което са създадени сериозни предпоставки за неточно измерване. Като процесуален порок се сочи и отсъствието на информация в обжалвания ЕФ досежно вида на техническото средство, а именно – мобилно или стационарно такова.

Твърди се, че лицето извършило операцията по установяване на скоростта не притежава нужната компетентност в този смисъл. Иска се обжалваният електронен фиш да бъде отменен и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпилиса писмени бележки от процесуалния представител на АНО – ю.к.

Л., в коит о се излага становище, че административно-наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на въззивника в минимален размер, в случай че такива бъдат претендирани.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

2

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С електронен фиш серия К №692013 е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Т. С. Г. на основание чл.

189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. с ал. 2 т. 2 за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП за това, че на 23.06.2022 г., в 09.19 ч. обл. Варна, по път първи клас – 9 от гр. Варна към кк Златни пясъци, до резиденция „Евксиноград“, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В26“ с МПС “ Ауди А3 с ДК№ В 7329 РТ е извърши л нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство – АТСС /ARH CAM с № S1-120c511/, а именно - установена скорост от 77 км/ч, при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч, съотв. е констатирано превишаване на допустимата скорост за движение с 17 км/ч. След като е констатирано, че превозното средство е собственост на жалб. Г., по отношение на същата е съставен и връчен обжалваният фиш, с указание, че в 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В указания срок не е постъпила декларация от въззивника.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна с № УРИ21178/28.05.2024г., писмо от Началника на сектор „ПП“ – ст.инспектор Д.Д. с рег. № УРИ 819р29948/28.05.2024г., 2бр.извлечение от АИС АНД, заверено за вярно с оригинала копие на електронен фиш серия К № 4071920, както и приложеното към жалбата заверено за вярност с оригинала копие на ЕФ № серия К № 6092043 на ОД на МВР-Варна, съдържанието на което съдът съобрази и като служебно известен факт, доколкото посочения фиш е предмет на обжалване по АНД № 918/2024 г. по описа на ВРС. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка, както и приобщените по в хода на съдебното производство документи. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа обстановка, доколкото същите кореспондират и са в логическа връзка помежду си.

3

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи: Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на въззивника. Видно от приложеното по делото заверено копие на ЕФ серия К № 6092043 на ОД на МВР-Варна, с посочения акт е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение, идентично с процесното такова, както с оглед на времето и място и обстановка при осъществяването на извършването му, така и с оглед изпълнителното деяние, в което същото се изразява, а именно - управление на превозното средство със скорост над допустимата такава, а именно – от 60 км/ч , което ограничение е въведено с пътен знак „В26“ Различието в съдържанието на процесния фиш и приобщения по делото такъв се свежда единствено до констатираната скорост на управление на автомобила, която впрочем е несъществена и е факт, който не разграничава деянията, санкционирани с двата фиша като различни административни нарушения.

Видно от приобщените по делото извлечения от системата АИС АНД, двата цитирани електронни фиша са връчени на 13.02.2023г., което сочи, че са се развили паралелно две отделни административно - наказателни производства по същите. С оглед поредността на номерата на електронните фишове обаче, съдът намира, че процесният такъв предхожда по време на издаване ЕФ серия К № 6092043, който вече е обжалван пред РС Варна и е отменен. С издаването на процесния ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, с оглед опорочаване процедурата по образуване на административно наказателното производство, тъй като спрямо въззивникът са издадени от ОД на МВР-Варна

2бр.електронни фишове за същото по вид нарушение извършено на едно и също място по едно и също време, но с различни по стойност превишения на 4 скоростта, като в единия случай е посочено, че превишението е със 17км., а в другия с 29км. Електронният фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление по ЗАНН. С издаването на ЕФ едновременно се образува административно-наказателно производство срещу конкретно лице и се налага административно наказание за описаното в него изпълнително деяние - действие или бездействие. След като е издаден процесният ЕФ срещу въззивника, не е следвало да бъде издаван втори ЕФ, без настоящия ЕФ да е анулиран с изричен акт, издаден за същото нарушение на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН в производството по реализиране на административно-наказателната отговорност, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава в електронния фиш. В случая е налице противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в административнонаказателния процес. (по арг. и от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН). В този смисъл е и становището, залегнало в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 год. на ОСНК на ВКС по тълк. д. №3/2015 год., чиито постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 год. на ОСНК на ВКС по т.д. №4/2017 год., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. С оглед на изложеното, въпреки че по нито едно от образуваните административно-наказателни производства деецът не е бил наказан с влязъл в сила съдебен акт съдът намира, че принципът ne bis in idem е бил нарушен именно поради факта, че жалбоподателят е преследван по две образувани административно-наказателни производства за идентични нарушения.

Посоченият принцип е защитен в по-широк обем и от разпоредбата на чл. 4, §1 от Протокол №7 на Европейската конвенция за правата на човека, отнасяща 5 се както до повторното осъждане на извършителя, така и до хипотезите, когато жалбоподателят е бил повторно обвинен и преследван, без да е бил отново окончателно осъден, по което и да е от двете производства. При това положение издаването на процесния ЕФ се явява в пряко противоречие с установената в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана. Тълкуването на посочената по-горе норма, във вр. чл. 54 ал.1 т. 8 от ЗАНН налага извод, че при наличието на висящо производство или ненадлежно прекратено такова, второ производство не следва да се образува, а ако все пак е образувано, следва да се прекрати. Предвид императивното нормативно правило в този смисъл, образуването на ново административно-наказателно производство срещу същото лице на същото основание е недопустимо, а развилите се две административно -наказателни производства със същия предмет се явяват изначално опорочени , съответно проведени при съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на издадения ЕФ. Това е така, доколкото принципът „non bis in idem" е един от правните принципи, които изрично са закрепени в цитираните по-горе правни норми съотв. неспазването му дерогира нормативните правила и води до заобикаляне на принципа за законоустановеност.