Решение № 689 от 15.12.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Плевен, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20224430201343 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Б. К. А., ЕГН: ********** от *** против Наказателно постановление № 22-0256-000264 от 20.06.2022 г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на Б. К. А. - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление, с искане за неговата отмяна.

1

В съдебно заседание, жалбоподателят Б. К. А., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Х. К. от АК – гр. Плевен, с пълномощно по делото.

Ответната страна по жалбата *** РУ – Долна Митрополия към ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО СНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 22-0256-000264 от 20.06.2022 г. е издадено от *** РУ – Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 451375 от 12.04.2022 г., от който е видно, че:

На 12.04.2022 г. в 19:35 часа в ***, на кръстовище образувано от ***, управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на ***, с 1,28 промила алкохол в издишания въздух, като пробата е извършена с техническо средство алкотест дрегер 7510, с фабричен номер ARDM-0259 в 20:07 часа и показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване с номер 0052728 и са връчени 7 броя холограмни стикера, с номер А 027702, с което виновно е нарушил:

-чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП;

-чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

-чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни 2 полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител Ч. С. Ч. и в същия е отразено, че заема длъжността мл. автоконтрольор към РУ – Долна Митрополия при ОДМВР – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

По визираното в т.1 от НП административно нарушение по чл.5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП:

От показанията на актосъставителя Ч. С. Ч. и свидетелите по акта и Ш.

А. М., А. А. И. и се установява, че жалбоподателят не е спрян с управлявания от него автомобил от полицейския служител към момента на неговото управление.

При пристигането на полицейския служител Ч. Ч., жалбоподателят Б. А. се е намирал в къщата си и не е управлявал МПС.

От свидетелите по делото не може да се докаже дали жалбоподателят А. към момента на управлението на автомобила е бил употребил алкохол, тъй като същият е изпробван от полицейския служител за концентрация на алкохол в кръвта, едва след около 30 минути, след като е бил подаден сигнала на тел 112.

На следващо място, при служебна проверка на АУАН-а и НП-то обаче, съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето, респ. издаването им за извъреното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП, което обуславя незаконосъобразност на постановлението в тази му част и е абсолютно отменително основание досежно атакуваното наказателно постановление.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът управлява с 1,28 промила алкохол в издишания въздух.

Същевременно както актосъставителят, така и наказващият орган са възвели деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно който текст, цитат:

3

„На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.”.

В този смисъл посочената разпоредба предвижда две изпълнителни деяния за осъществяване на деянието.

Тоест касае се за различни хипотези на неговата реализация и за различни обективни съставомерни признаци на същото.

При така дадената правна квалификация на деянието следва да се приеме, че нарушението е осъществено и/или в двете форми, но това не е отразено нито в АУАН, нито в НП.

Тоест налице е сериозно разминаване между фактическото и юридическо обвинение, което е процесуално неиздържано и напълно недопустимо.

Налице е процесуално нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4, и т.6 от ЗАНН, досежно минимално изискуемите реквизити на АУАН, респ. НП, в насока ясно, пълно и точно излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на изследваното нарушение, описание на последното и нарушените законни разпоредби.

В случая оставя неясно, както за наказаното лице, така и за съда, кои фактически положения наказващият орган е приел за безспорно установени и инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан жалбоподателя – дали за това, че е управлявал с концентрация на алкохол в размер над законоворазрешените граници, като непрецизно е било квалифицирано деянието му, или управлението е сторено и след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като в коментираните актове е пропуснат да се посочи този факт.

И в двата случая, обаче, било досежно фактическите обстоятелства и описанието на нарушението, било досежно правната квалификация, същите е следвало да намерят своето пълно и точно отражение в оспорваните актове.

Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като водят до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената част на 4 наказателното постановление има възможност да разбере какво е вмененото му във вина административно нарушение и изобщо е ли административно нарушение същото, както и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава, а освен това и поставя в невъзможност съд да прецени дали правилно наказващият орган е определил размера на наложените му наказания.

По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

По силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

След като е управлявал лек автомобил, без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което правилно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, с определения от закона размер на глобата – 10 лева.

По визираното в т.3 от НП административно нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.

В процесният случай от събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че жалбоподателят, който безспорно на инкриминираната дата, време и място е притежавал качеството на водач на 5 процесното МПС, не е носил в себе си свидетелството за регистрация на МПС, което е управлявал.

Правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран от АНО за нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба в размер от 10,00 лева, поради което съдът намира, че НП-то и в тази му част е правилно и законосъобразно.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по делото.

Искане в подобна насока е отправено от процесуалния представител на жалбоподателя.

Видно от представеното пълномощно на адвокат Х. К. от АК – гр.

Плевен е било заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лева и съобразно основателност на жалбата *** РУ – Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0256-000123 от 28.03.2022 г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0256-000264 от 20.06.2022 г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП; чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на Б. К. А., ЕГН: ********** от ***, глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0256-000264 от 20.06.2022 г. на *** РУ Долна Митрополия при ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Б. К. А., ЕГН:

********** от *** - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, 6 т. 1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо