Решение № 244 от 24.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Русе, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20264500500304 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 221/19.02.2026 по Гражданско дело № 20254520100823 по описа за 2025 година осъжда ЗАД „Лев Инс“ АД с ЕИК:121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на М. И. Д. с ЕГН:********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 10 000,00 лева (5112,92 евро), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от физически болки и душевни страдания причинени при ПТП настъпило на 29.04.2022г., в гр.Русе по ул.“Н.

Й. Вапцаров“ причинено виновно от застрахован при ответника л.а. марка „Фолсваген Туарег", с рег. №***, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022г., до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля иска по чл.432, ал.1 от КЗ в останалата му част до пълния предявен размер от 15000,00 лева, (7669,38 евро) като неоснователен.

„Застрахователна

Компания

Лев

1

Инс“

АД,

ЕИК

121130788, представлявано от изпълнителните директори ВИ и ВМ чрез пълномощника адвокат Т. П. подава въззивна жалба срещу решение № 221 от 19.02.2026г., постановено по гр.д. 823/2025г. от Районен съд - Русе, в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди на М. Д. е уважена за сумата над 2000 лева (1022,58 евро), ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и в частта за определения начален момент на лихвата. Присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. При ищцата е налице лека травма, бърз възстановителен процес и нисък интензитет на болки и страдания, настъпили вследствие на процесния инцидент. По делото липсват медицински данни в първоначалната медицинската документация за настъпването на тези травми. Част от травмите не са настъпили вследствие на процесното ПТП. Ищцата е напълно възстановена към настоящия момент.

Медикът, изготвил съдебномедицинската експертиза, твърди, че при извършения съдебномедицински преглед на 24.10.2025г. не се установили видими патологични прояви, които могат да се свържат с процесното ПТП. След извършен личен преглед, експертът установява, че ищцата не е провеждала рехабилитационни и физиотерапевтични процедури. Решението е неправилно, тъй като приема, че началният момент, от който следва да тече законната лихва, е от датата на ПТП-то. Съгласно Кодекса за застраховане от 2016г., началният момент, от който най-рано може да се претендира законна лихва, е датата, на която е предявена писмената застрахователна претенция пред застрахователя. На 18.03.2024г. М. Д. е отправила претенция към ЗК Лев Инс АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Ето защо, от тази дата следва да бъде присъдена законната лихва.

Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени Решение № 221 от 19.02.2026г., постановено по гр.д. 823/2025г. от Районен съд - Русе, в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди на М. Д. е уважена за сумата над 2000 лева (1022,58 евро), ведно със законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата, за периода от 29.04.2022г. до 18.03.2024г. и и вместо него да постанови решение, с което предявените искове за посочената разлика от 2000 лева до присъдените 10 000 лева (5112,92 евро) за неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от 29.04.2022г., да бъдат отхвърлени като неоснователни и 2 недоказани, както и да отхвърли акцесорния иск за законна лихва за периода от 29.04.2022г. до 18.03.2024г.

М. И. Д. чрез пълномощник адвокат К. К. подава отговор, че въззивната жалба е неоснователна. Налице е правен ексцес по смисъла на чл. 51, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл. 378, ал.4 от КЗ. Размерът на обезщетението е правилно определен. Увреждането в резултат на пътно - транспортното произшествие пречи на пострадалата да извършва трудова дейност, тя изпитва физически болки, психическо напрежение, чувство за малоценност.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е иск по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховане съдът да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. И. Д. сумата от 15000,00 лева представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания, в следствие на ПТП от 29.04.2022г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил Фолксваген Туарег с Д.К.№***, ведно със законната лихва върху тях, считано от 29.04.2022г. до датата на окончателното. Във въззивното производство се преценява правилността на решението на първата инстанция в частта за присъдено обезщетение над 2000 лв. до 10000 лв.

На 29.04.2022г., М. И. Д. пътувала в лек автомобил Форд Мондео с регистрационен номер *** управляван от съпруга й ВИ Д. При пътуването били блъснати от лек автомобил Фолксваген Туарег, с регистрационен номер ***, управляван от МЕП. Виновен за произшествието е водачът на лек автомобил Фолксваген Туарег, с регистрационен номер ***, управляван от МЕП. Лек автомобил Фолксваген Туарег, с регистрационен номер ***, управляван от МЕП е застрахован в Лев Инс за риска „Гражданска отговорност", за което е издадена полица № БГ/22/121001559430, със срок на валидност от 03.06.2021г. до 02.06.2022г.

Д. отправила искане за изплащане на обезщетение на 18.03.2024г.

3

Застрахователят се съгласил на 2000 лв. размер на обезщетението, но не го изплатил поради несъгласие на пострадалата с размера.

Експертът изготвил автотехническата експертиза е категоричен, че пътувалите в лек автомобил Форд Мондео с регистрационен номер *** са били с поставени предпазни колани.

Съдебно-медицинската експертиза заключава, че след процесното ПТП при М. Д. са установени следните обективни увреждания: кръвонасядания на гръдния кош, предна коремна стена, двете колена и двете подбедрици.

Охлузване на ляво коляно. Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, с наличие на обективна неврологична симптоматика. Така установените травматични увреждания могат да се преценяват по медикобиологичния признак - Разстройство на здравето не опасно за живота. Има анамнестични данни за продължаваща скованост и ограничение в движенията на шийния отдел на гръбначния стълб, които ограничения могат да имат съпричиняваща (условна) връзка с процесния инцидент. Така установените ограничения на движенията на шийния отдел на гръбначния стълб следва да се отдадат на установените чрез образно изследване възрастови дегенеративни изменения на гръбначния стълб и електромиографски доказаната неврологична патология (С6-С8, Тх1 радикулопатия). Предвид данните в делото за претърпяно ПТП, вида на ПТП-то и последващата симптоматика, следва да се приеме, че е налице участие на травмата като провокиращ фактор и фактор засилващ симптоматиката (съпричиняващ фактор). Така установената неврологична симптоматика при М. Д. се дължи на комбинация от травматично въздействие върху терен с възрастови дегенеративни изменения на гръбначния стълб. Установените кръвонасядания по гръдния кош и предна коремна стена на М. Д. са характерни за получаване от действието на правилно поставен обезопасителен колан при ПТП с челен удар на автомобила. Всички установени травматични увреждания при М. Д. добре отговарят да бъдат получени при процесното ПТП на 29.04.2022г., ако М. Д. се е возила на предна дясна седалка на процесния автомобил, с правилно поставен предпазен колан.

Свидетелят В Д съпруг на ищцата М. Д. управлявал семейния автомобил по време на произшествието описва влошеното здравословно и психическо състояние на М. след инцидента, което се изразява в постоянни болки във 4 врата, които се усилват вечер и налагат периодични медицински прегледи и мазане с медикаменти. М. е лежала в болница след произшествието, поставят инжекции на всеки три месеца, приема предписани лекарства постоянно, но въпреки това „няма оправяне“ по думите на свидетеля. М. държи врата си „леко превит“, движенията й са ограничени, изпитва болка при работа, не може да извършва предишните си дейности. Преди инцидента е работела активно, но след него не може да върши земеделската работа, която е основен поминък на семейството. Свидетелят заявява, че тя работи „с мен, но не е това, което беше“. Дамата вече не могат да поддържат стопанството си както преди, което пряко влошава икономическото и социалното им положение.

Окръжният съд достига до следните правни изводи :

Предмет на въззивната проверка е правилността на решението в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв., както и в частта относно началния момент на присъдената законна лихва.

В необжалваната част — до 2 000 лв. присъдено обезщетение и в отхвърлителната част над 10 000 лв. до 15 000 лв. — решението не е предмет на въззивен контрол.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, съгласно който увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

По делото не е спорно, че на 29.04.2022 г. е настъпило ПТП в гр. Русе, при което ищцата М. Д. е пътувала в лек автомобил „Форд Мондео“, управляван от съпруга , и автомобилът е бил ударен от лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ***, управляван от МЕП. Не е спорно и че към датата на произшествието гражданската отговорност на водача на „Фолксваген Туарег“ е била застрахована при ответника ЗК „Лев Инс“ АД по валидна полица със срок на действие от 03.06.2021 г. до 02.06.2022 г.

С оглед заключението на автотехническата експертиза се установява, че пътувалите в лекия автомобил „Форд Мондео“ са били с поставени обезопасителни колани. Поради това не е налице поведение на пострадалата, което да обосновава намаляване на обезщетението поради съпричиняване.

Намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.

5

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост“ не е абстрактен, а изисква преценка на всички конкретно установени обстоятелства — характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, възстановителния период, остатъчните последици, възрастта на пострадалия, отражението върху ежедневието и трудовата му активност, както и обществено-икономическите условия към момента на увреждането. При наличие на продължаващи болки, остатъчни ограничения и неблагоприятни последици съдът следва да ги отчете при определяне на справедливия размер на обезщетението.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП при ищцата са настъпили кръвонасядания по гръдния кош, предната коремна стена, двете колена и двете подбедрици, охлузване на лявото коляно, както и травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък с обективна неврологична симптоматика.

Експертът квалифицира уврежданията като разстройство на здравето, неопасно за живота, като приема, че установените травматични увреждания добре отговарят да са получени при процесното ПТП при правилно поставен предпазен колан.

Възражението на застрахователя, че част от оплакванията не се намират в причинна връзка с ПТП е неоснователно. Вещото лице е отчело наличие на възрастови дегенеративни изменения на шийния отдел на гръбначния стълб, но е посочило, че травмата от ПТП е действала като провокиращ и усилващ фактор за неврологичната симптоматика. Следователно дегенеративните изменения не изключват причинната връзка между произшествието и настъпилите болки и ограничения, а очертават терен, върху който травматичното въздействие е проявило и засилило симптомите. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.