Решение № 995 от 03.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 995 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000501414 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 30.06.2023г по гр.д. № 1884/2022г , поправено с решение от 06.07.2023г СГС, ГО, І-15 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. А. Х. сумата от 10 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 80 000лв, както и иска за сумата от 3690лвпретендирано обезщетение за имуществени вреди. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

С определение от 17.01.2024г по същото дело съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК на И. Х. за изменение на решението в частта за разноските.

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в неговата осъдителна част.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищеца И. Х., представляван от адвокат Б., в отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че съдът не е съобразил доказаните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, че не е обсъдил доказателствата в съвкупност, че неправилно е преценил размера на 1 дължимото се обезщетение за тези вреди. Поддържа, че направените в наказателното производство разноски са установени по настоящото дело. Моли въззивния съд, като съобрази изложените съображения в жалбата, да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявените искове изцяло.

И. Х. е обжалвал с частна жалба постановеното определение по чл.248 от ГПК, като поддържа, че определението от 17.01.2024 е неправилно, незаконосъобразно.

Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговори на жалбите.

За о.с.з. въззивникът И. Х. е депозирал писмена молба, с която заявява, че поддържа въззивната жалба, моли същата да бъде уважена по съображения изложени в нея. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който представя.

Представена е писмена защита от въззивника Х., в която излага твърдения за претърпените от него неимуществени вреди . Поддържа, че исковете му са доказани по основание и размер. Поддържа и депозираната частна жалба против определентието на СГС по чл.248 от ГПК.

Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор П., която оспорва въззивната жалба и моли решението на СГС да бъде потвърдено като правилно , законосъобразно и справедливо.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.

По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е 2 посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДО В въпроси.

Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.

Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление – чл.214, ал.2, т.2 вр. чл.213а, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 от НК –квалифициран състав на изнудване, като твърди, че съдебното производството е продължило от 23.04.2015г до 03.04.2020г, когато е бил оправдан окончателно.

Поддържа, че е пострадало доброто му име, че е получил здравословни проблеми, че е изпитвал страх и притеснения, че е бил задържан под стража, като условията в ареста и били нечовешки. Твърди още, че за адвокатска защита по наказателното дело е направил разноски в размер на 3690.75лв.

Безспорно е между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 23.04.2015 г е извършен полицейски обиск на ищеца.

Повдигнато му е обвинение за извършено престъпление- изнудване. Считано от 24.04.2015г до 11.12.2015г ищецът е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, заменена с подписка.

Установява се още, че обвинителен акт против ищеца прокуратурата е внесла в СпНС , където е образувано НОХД 1709/1016 г, по което дело Х. е признат за невинен по повдигнатото обвинение.

Срещу първоинстанционната присъда е подаден протест и е образуваното ВНОХД 439/18 г. по описа на АСпНС. С решение № 54/03.04.2020 г. първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е влязло в сила като необжалвано и непротестирано на 04.07.2020 г.

В о.с.з. на 25.11.2022 г е изслушана свидетелката И. Х. , дъщеря на ищеца, която установява, че преди задържането баща й е имал частен бизнес, с който издържал семейството - баничарница, заложна къща, занимавал се е и със земеделие.Според свидетелката баща й бил здрав и не е приемал медикаменти. Свидетелката установява, че е посещавала ищеца в ареста , където той бил окаян, целия нахапан, в малки рани.

Свидетелката установява, че след излизането си от ареста ищецът получил сънна апнея. Около 2018 г. започнал да спи с апарат. Установява още, че ищецът започнал да заспива докато шофира. Свидетелката установява, че след прибирането си в дома ищецът се променил, отношенията им се променили, започнал да получава кризи, стряскал се при силно отваряне или затваряне на вратата, предпочитал да седи сам и да не се вижда с никого. Установява, че Х. се изолирал сам, без да прави нищо, трудно 3 комуникирал с хората, преустановил контакти с близки и с приятели. Според свидетелката живеели в малък град, в който всички знаели, че е обвиняем, впоследствие подсъдим.Според Х.а след оправдаването на ищеца отношението на хората в града не се променило. Имало и публикации в пресата за задържането, нямало такива за оправдаването.

Свидетелските показания са повърхностни, но житейски логични, подкрепени от събрани по делото доказателства. Доколкото свидетелката установява факти, които лично е възприела, свидетелските показания могат да бъдат кредитирани като доказателства по делото.

В о.с.з. на 19.05.2023г е изслушано заключение на комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р М., психиатър, и д-р Д., специалист вътрешни болести, белодробни болести и фтизиатрия.

Вещите лица посочват, че ищецът възприема събитията по повод наказателното дело като стресиращи за него и семейството му . Според вещите лица като особено значим проблем, с характер на психотравма, е лишаването на ищеца от възможността да се погрижи за дъщеря си, останала във високо рискова ситуация след задържането му в ареста. Според вещите лица състоянието на ищеца се характеризира с настъпил субективен дистрес и емоционално разстройство, с известна депресивност и промяна в ежедневието и социалното функциониране. Вещите лица дават заключение, че ищецът е страдал от адаптационно затруднение, като към момента неговото психическофункциониране е напълно възстановено. Според вещите лица при ищеца са налични данни за обструктивна сънна апнея с дата на верификация 02.08.2019 г чрез извършена в амбулаторни условия на кардио-респираторно полиграфско изследване на целонощен съд. Установени са 2 важни рискови фактора - затлъстяване и голяма вратна обиколка. Според вещите лица проявата на обструктивната сънна апнея и установената пресбиопия (старческо далекогледство) не се свързва с психични фактори, а с други като тегло, възраст и т.н.

В съдебно заседание вещите лица допълват заключението си като сочат, че проявата на сънна апнея при ищеца няма връзка с воденото против него наказателно производство и повдигнатото му обвинение.

По делото не са представени доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие в рамките на висящото наказателно производство, за размер на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение - 3690 лв. В представената по делото присъда по НОХД № 1709/2016г по описа на СпНС се установява произнасяне на съда, че на осн. чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 3690.75лв остават за сметка на държавата.

По делото не са представени доказателства за разгласяването на наказателното дело в средствата за масово осведомяване.

4

По делото са налични твърдения на ответната страна, че ищецът е бил осъждан през 1983 и е реабилитиран.

Представено е и удостоверение, изходящо от РС-Добрич, от което се установява, че по НОХД № 1614/2019г по описа на РС-Плевен против ищеца е издаден изпълнителен лист за заплащане на глоба в полза на бюджета на съдебната власт, като според изявлението на пълномощника на ищеца осъждането е било по реда на чл.78а от НК.

С оглед така изложеното съдебният състав приема, че по делото е доказано правопораждащото основание по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно обвинение, по което е бил оправдан. С влязлото в сила в осъдителната си част решение на СГС се установява по обвързващ съда и страните начин, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за вредите, които е претърпял от повдигането на незаконно обвинение, по което ищецът е бил оправдан.

Спорен е въпроса за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от Прокуратурата на РБ, определен по реда на чл.52 от ЗЗД, както и дали ищецът е претърпял имуществени вреди от наказателното производство, чието обезщетяване да се дължи по настоящия ред.

Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.

№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.