Определение № 35822 от 01.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35822 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110121337 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Милена Костадинова Павлова срещу Общинско предприятие „Екоравновесие" (към Столична община) обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорват предявените искове и се прави възражение за прихващане.

Съдът намира, че исковата молба и отговорът са редовни и допустими.

ОПРЕДЕЛИ:

1. Твърдения на ищеца, от които произтичат претенциите: Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „Ръководител звено /управител/" и по допълнително споразумение (чл. 259, ал. 1 КТ) по вътрешно съвместителство на длъжност „ветеринарен лекар". Твърди, че със Заповед № ПЕР26-РД15-214/05.06.2026 г. трудовото правоотношение е прекратено незаконно на основание чл. 188, т. 3 КТ (дисциплинарно уволнение). Навежда доводи за незаконосъобразност на уволнението, изразяващи се в:

Порочност и неяснота на заповедта, тъй като същата не прекратява изрично допълнителното правоотношение за длъжността „ветеринарен лекар".

Непропорционалност на наказанието – твърди, че отсъствията на 28 и 29 май са били по уважителни семейни причини (грижа за 9-годишно дете и съпруг с инвалидност), след добросъвестно заявена отпуска, която неправомерно не е била разрешена.

Неспазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – към момента на уволнението ищцата е страдала от „захарен диабет“ (заболяване по Наредба № 5/1987 1 г. на МЗ), за което работодателят не е изискал предварително разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК.

Липса на доказателства за извършените нарушения и селективно дискриминационно отношение спрямо нея при разрешаването на отпуски и отчитането на работното време. Въз основа на това претендира отмяна на уволнението, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за период от 6 месеца в размер на 12 860,16 евро. Допълнително претендира неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2026 г. в размер на 364,82 евро (ведно с припадащата се част за втората длъжност) и обезщетение за неизползван отпуск в размер на 1 650,00 евро.

2. Становище и възражения на ответника: Ответникът оспорва исковете изцяло.

По отношение на заповедта възразява, че същата е ясна, тъй като при вътрешно заместване по чл. 259 КТ не възниква второ самостоятелно трудово правоотношение, а прекратяването на основното води до прекратяване на допълнително възложените функции.

Оспорва твърденията за непропорционалност, като посочва, че наказанието е наложено за системно неспазване на работното време (закъснения в 7 дни от 15 до 27 май) и неявяване на работа на 28.05 и 29.05 без разрешен отпуск.

Относно закрилата по чл. 333 КТ възразява, че работодателят не е бил уведомен за заболяването към датата на уволнението и не е дължал служебно издирване на тази информация, а представените медицински документи касаят минал период.

Оспорва претенциите за обезщетение по размер, като счита, че възнаграждението за длъжността „ветеринарен лекар" има временен характер и не следва да се включва в базата.

Прави възражение за прихващане (чл. 221, ал. 2 КТ) – в случай че съдът уважи паричните претенции на ищцата (за възнаграждение и неизползван отпуск), моли същите да бъдат прихванати с насрещното изискуемо вземане на работодателя за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение поради виновното поведение на служителката, довело до дисциплинарното уволнение.

3. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и насрещните възражения:

Предявените искове са с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконно уволнение. чл. 128, т. 2 от КТ – за неизплатено трудово възнаграждение за м. юни 2026 г. чл. 224, ал. 1 от КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Въведено е възражение за прихващане с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ във вр.

2 с чл. 104 от ЗЗД.

4. Безспорни факти между страните: Не се спори, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор и допълнително споразумение. Безспорно е, че правоотношението е прекратено със Заповед № ПЕР26-РД15214/05.06.2026 г.. Не се спори и относно факта, че окончателно разплащане между страните за м. юни 2026 г. по чл. 128 и чл. 224 от КТ не е извършено.

5. Спорни факти: Спорно е налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения; спазена ли е процедурата по чл. 193 КТ; съобразена ли е тежестта на нарушението по смисъла на чл. 189 КТ; ползвала ли се е ищцата от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т.

3 КТ и уведомен ли е бил работодателят за това. Спорни са точният размер на дължимите суми за възнаграждение, обезщетения за отпуск и оставане без работа, базата за тяхното изчисляване, както и основателността на възражението за прихващане.

6. Разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК):

За ищеца: Носи тежестта да докаже, че към момента на уволнението е страдал от заболяване по Наредба № 5/1987 г. на МЗ и че работодателят е имал обективна възможност да узнае за това. Следва да докаже периода, през който е останал без работа в резултат на уволнението (чл. 225, ал. 1 КТ), както и размера на претендираните суми по исковете по чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ. В негова тежест е и установяването на твърденията за селективно отношение при разрешаването на отпуски.

За ответника: Работодателят носи тежестта да докаже законността на наложеното дисциплинарно наказание – че фактическите основания (нарушенията на трудовата дисциплина), посочени в заповедта, са реално извършени от ищцата; че е спазена процедурата по искане на обяснения (чл. 193 КТ); че наказанието е съобразено с критериите по чл. 189 КТ. Във връзка с възражението за прихващане, ответникът следва да докаже елементите на чл. 221, ал. 2 КТ (наличието на виновно поведение, обуславящо размера на насрещното вземане).

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът намира, че направените доказателствени искания са относими и допустими, поради което следва да бъдат уважени.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1. ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

2. ДОПУСКА до разпит в открито съдебно заседание едни свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца и един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.

3. НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на ответника, да даде 3 заключение по поставените от страните въпроси в исковата молба и отговора, касаещи размера на дължимото възнаграждение, обезщетението по чл. 224 КТ, обезщетението по чл.

225 КТ (с и без включване на възнаграждението по чл. 259 КТ в базата) и размера на насрещното вземане по чл. 221, ал. 2 КТ.

Определя първоначален депозит за вещото лице в размер на 250 евро., вносим от бюджета на съда.

4. УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да представи изисканите от ищеца писмени доказателства по реда на чл. 190 от ГПК, а именно: вътрешната кореспонденция за препращане на заявлението за отпуск на ищцата; молбите и разрешените отпуски за периода 15.05 - 30.05.2026 г. на други служители в същото звено.

6. НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 13 40 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице (след внасяне на депозита).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4