Решение № 1285 от 29.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Пазарджик, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220100851 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДискр. за установяване на действие, нарушаващо забраната за дискриминация, извършено от служители на Затвора - Пазарджик срещу Й. А. А., докато той изтърпявал наказание в този затвор. В молбата се правят твърдения за късане на дрехи и спално бельо, взети от ищеца пластмасови кутии и отправени "расистки изявления" към ищеца, в частност на 08.03.2022 г.- по време на обиск служител на Затвора - Пазарджик, Л., му наредил: "Циганин, обърни се към стената". Споменават се и още няколко лица - служители на затвора. Прави се искане срещу Л. "да бъде заведено дело за кражба и превишаване на права по време на обиск" и да се вземат мерки да бъдат прекратени неговите своеволия. Последното съдът тълкува като искане по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. Не е посочен изрично ответник, но с оглед твърденията за участие и на други служители съдът е счел, че ответник по молбата е поскоро ГДИН, а не Л. и другият споменат служител, А. Н., в лично качество съобразно чл. 8 от закона. Предвид целта и общия смисъл на закона, не би следвало изискванията към редовността на подадените молби по чл. 71 от ЗЗДискр. да са също толкова строги, колкото са към редовността на искова молба в общия исков процес.

В допълнителна уточняваща молба ищецът твърди, че по нареждане на Л. друг лишен от свобода е бил хванат за ръцете и краката и хвърлен в килията на ищеца; самият ищец е бил псуван на майка и на "циганин" от Л., който се заяждал с него заради брадата му и го питал:

"мюсюлманин ли си, турчин ли си?"; скъсал чаршафите му; наредил да му се вземат два 1 стека цигари и мачкал храната му с крака. Заплашвал и друг затворник, че ще го пребие.

Постъпил е отговор от ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към МП, който счита молбата за неоснователна и освен това нередовна поради неуточняване на признака, по който ищецът се чувства дискриминиран; освен това счита, че компетентна да се произнася по такива искания, по които не се претендира обезщетение, е Комисията за защита от дискриминация.

Чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. обаче изрично дава възможност да се предяви направо иск пред съда за установяване на нарушението, без да поставя изискване наред с това да се претендира обезщетение за вреди.

С отговора ответната страна оспорва иска и като изцяло неоснователен по същество.

Твърди, че на 08.03.2022 г. в килията на ищеца е извършено претърсване от мл. инспектор А. Н. на основание чл. 92 и 95 от ЗИНЗС и в леглото на А. била открита зареждаща се в момента електронна цигара без изисквания по правилата на затвора документ за собственост, USB-кабел и лед-светлина. Правилата забранявали държане на USB-кабели, без те да са част от зарядно устройство на определен вид електроника, както и държане на вещи без документ - целта на тези правила била да се предотвратят кражбите и продажбите на вещи между затворници, както и зареждането на мобилни телефони, чието внасяне в затвора и ползване от лишени от свобода е забранено. Намерените вещи били иззети със заповед на началника на затвора, която ищецът имал право да обжалва, но не го направил.

Сочи се още, че ищецът е системен нарушител на реда и правилата в затвора и многократно е наказван за такива нарушения. По отношение на неуточняването на твърденията за дискриминация се завявява, че за да е налице дискриминация, следва да се установи умишлено по-неблагоприятно третиране на лицето в сравнение с други лица, дължащо се на различието им в признаците по чл. 4 от ЗЗДискр, а не е достатъчно просто да се установи диференциран по-неблагоприятен подход към това лице.

От писмените доказателства и свидетелските показания се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът Й. А. А. е изтърпявал общо наказание от две години и 4 месеца лишаване от свобода при строг режим в Затвора - Пазарджик в периода от 16.04.2020 г. до 16.09.2020 г.

От показанията на двамата разпитани свидетели П. Г. и Е. Й. се установява, че ищецът нееднократно е бил псуван и наричан "циганин" от служители на затвора, включително по време на обиск, макар и да не се уточнява, че това е обискът, при който е намерена електронната цигара. В частност ищецът е бил наричан така от главния надзирател В. Л., също свидетел по делото. Самият Л. отрича да е правил когато и да било подобни изказвания. Съдът обаче счита, че в тази част не следва да се кредитират неговите показания - едно признание на подобни действия би го злепоставило, докато, от друга страна, двамата свидетели, макар положението им на лишени от свобода да ги противопоставя на надзирателите до известна степен, нямат пряк и еднопосочен интерес да отправят лъжливи обвинения (дори мотивирани например от желание за отмъщение към тези служители), 2 защото с това биха влошили положението си. Самите им показания съвпадат помежду си, без да се очаква двамата да са имали възможност предварително да ги съгласуват. Съдът не вижда основание да не ги кредитира.

Не се установяват останалите твърдения за мачкане на храна, подигравателно отношение на религиозен признак във връзка с брадата на А., късане на чаршафи, несъответно на правилата вземане на цигари и пр.

При така установените факти съдът от правна страна намира следното:

Не е възможно по реда на гражданския процес да се разгледа искане за налагане на санкция на физическо лице или на администрация, юридическо лице и т.н. за кражба и превишаване на права. В тази част искът следва да се остави без разглеждане като недопустим.

След освобождаването на ищеца от Затвора - Пазарджик с изтърпяването на наказанието му не може да се изпълни искането да се преустанови нарушението ("своеволията") и да се въздържа ответникът за в бъдеще от нови нарушения по отношение на него. Това искане също следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес от него Обръщението "циганин", в контекста, в който говорят за него ищецът и свидетелите, следва да се прецени като тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на признаците по чл.

4, ал. 1 от закона, по-конкретно етническа принадлежност. Това обръщение, макар само по себе си да не представлява нецензурна, обидна и т.н. дума, в конкретния случай не изпълнява роля на просто назоваване на етническа принадлежност - използвано е в ситуация, в която не е нужно такава принадлежност да се назовава и изобщо не би била спомената, ако в това не се влагаше обиден подтекст. Това нарушение на забраната за дискриминация, извършено на неустановени дати по време на престоя на ищеца в затвора, следва да се установи с решението. Такова установяване не излиза извън пределите на молбата за защита, тъй като тя, макар да се спира конкретно на датата 08.03.2021 г., не обхваща само нея, а изобщо поведението на Л. и неговите подчинени по отношение на лишения от свобода А..

На пълномощника на ищеца следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, както е поискано с молби от 21.06.2023 г. и от 27.10.2023 г., като това възнаграждение не следва да се определя в пълния размер по Наредба 1 на ВАдвС от 1500 лв., а в размер 1/3 от него, с оглед уважаването само на едното от исканията на ищеца.

Няма искане за присъждане на разноски от страна на ответника.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, че спрямо Й. А. А., ЕГН **********, от гл. П. , ул. ******№ ***, за периода от 16.04.2020 г. до 16.09.2022 г. Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ е извършила нарушение по чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от 3 дискриминация, изразяващо се в допускане да бъде псуван и да му бъде отправяно обръщението "циганин" от служители на Затвора - Пазарджик.

Оставя без разглеждане искането да бъде санкциониран служителят на Затвора - Пазарджик В. Л. за кражба и за превишаване на права по време на обиск като недопустимо и прекратява производството в тази част.

Оставя без разглеждане искането за осъждане на ответника ГДИН да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения поради липса на правен интерес на ищеца от това към момента на приключване на устните състезания, и прекратява производството в тази част.

Осъжда Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на В. С. С., адвокат от Адвокатска колегия - Пазарджик, възнаграждение в размер 500 лв. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4