Определение № 1969 от 24.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1969 гр. Варна, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500746 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 14871/17.02.2025 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Определение № 1467/03.02.2025 г., постановено по гр. д. № 3489/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена като неоснователна молба за изменение на постановеното по делото Решение № 4391/05.12.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение, като сочи, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на насрещната страна, аргументирайки позицията си с липса на завишена фактическа и правна сложност на спора.

Счита, че не било налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по два предявени иска. Поддържа като основателно релевираното пред първоинстанционния съд възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като излага съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Посочва наличието на множество образувани дела, по които процесуален представител бил адв. Д., като в настоящия случай обемът на предоставената от него процесуална защита не съответствал на размера на адвокатското възнаграждение. Искането е за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера от 100.00 лева.

В указания от съда срок е постъпил отговор вх. № 20205/05.03.2025 г. от Б. Б., чрез адв. А. Д., с който са изложени съображения за неоснователност на предявената частна жалба. На подробно изложени основания и посочена 1 съдебна практика е отправено искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и потвърждаване на оспореното определение.

По делото е постъпила втора частна жалба вх. № 20088/05.03.2025 г. от Б. Г. Б., чрез адв. А. Д., срещу Определение № 1906/11.02.2025 г., постановено по гр. д. № 3489/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена като неоснователна молба за изменение на постановеното по делото Решение № 4391/05.12.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят по втората частна жалба излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение, като сочи, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата с посочена съдебна практика в подкрепа на становището си, както и че не било отчетено обстоятелството, че пред първоинстанционния съд били предявени два обективно съединени иска, като възнаграждение се дължало по всеки един от тях. Посочва практика на СЕС в защита на позицията си. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се измени решението по първоинстанционното дело с присъждане на адв. Д. на адвокатско възнаграждение в размер на 1821.19 лева с ДДС за уважения в цялост иск по чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и сумата от 953.04 лева за уважения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, или общо – 2774.23 лева.

В указания от съда срок е постъпил отговор вх. № 28093/27.03.2025 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юриск. И.Т., с който са изложени съображения за неоснователност на така предявената частна жалба. Твърди, че адвокатското възнаграждение в процесния случай не следвало да се определя за всеки от предявените искове, а общо за всички кумулативно съединени искове. Счита, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение при съобразяване с актуалната съдебна практика. Искането е за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и потвърждаване на оспореното определение.

Съдът намира, че частните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и от легитимирани лица, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. д. № 3489/2024 г. по описа на ВРС е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от Б. Г. Б. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие на закона и връщане на суми, заплатени по нищожния договор.

С Решение № 4391/05.12.2024 г. по първоинстанционното дело съдът е уважил в цялост предявените искове, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата са присъдени разноски за заплатена държавна такса в размер на 694.42 лева, а на процесуалния представител на същата е определена сумата от 2

1500.00 лева за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С Определение № 1467/03.02.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с аргументи за активно процесуално поведение от страна на представителя на насрещната страна и с оглед изхода на спора.

По отношение на втората молба по чл. 248 ГПК, с Определение № 1906/11.02.2025 г., постановено по гр. д. № 3489/2024 г. по описа на Районен съд – Варна съдът оставил същата без уважение с формирани мотиви за правилност на първоначалното произнасяне по разноските и липса на основания за преразглеждането на поставения въпрос.

Настоящият състав намира по отношение на първата частна жалба вх. № 14871/17.02.2025 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че, доколкото исковете са изцяло уважени от първоинстанционния съд, тежестта за разноските по делото следва да бъде понесена от ответника.

Първоинстанционният съд е формирал ясни мотиви относно присъдените в полза на ищцата разноски. Съдът не намира основания за намаляване размера на определеното от състава на ВРС адвокатско възнаграждение, като последното е съобразено с актуалната съдебна практика, с правната и фактическа сложност на спора, както и с обема на предоставената адвокатска защита. Следователно, като е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, исковият съд е постановил правилен и обоснован акт, който следва да бъде потвърден.

По отношение на втората депозирана по делото частна жалба вх. № 20088/05.03.2025 г. от Б. Г. Б., съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и ниския размер на осъдителния иск за връщане на суми по нищожния договор за потребителски кредит, поради което намира, че липсват основания за произнасяне в различен смисъл по отношение на разноските. Първоинстанционният състав правилно и в унисон с актуалната съдебна практика е определил в адекватен размер адвокатското възнаграждение, което да възмезди оказаната от процесуалния представител защита по делото.

Следователно, като е оставил без уважение депозираните от страните по делото молби с правно основание чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е постановил правилни и обосновани актове, които следва да бъдат потвърдени.

В настоящото производство не се присъждат разноски.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1467/03.02.2025 г., постановено по гр. д. № 3489/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 104192/23.12.2014 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 3

4391/05.12.2024 г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1906/11.02.2025 г., постановено по гр. д. № 3489/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 100637/11.12.2024 г. от Б. Г. Б. за изменение на постановеното по делото Решение № 4391/05.12.2024 г. в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4